му подпетени. Безформеният ватиран панталон му виси като чувал, издут на колената, вързалките отдолу се мяткат.
— А, Игор! — поздрави го Борис. — Я ела, ела тука!
Игор дойде стеснително усмихнат. Саша видя сини очи, бял тънък врат.
— Свали си каскетчето — в стол се намираш — каза Борис.
Игор смачка в ръце каскетчето си, русата му, отдавна неподстригвана мръсна коса щръкна на всички страни.
— Как е? — попита Борис.
— Бива, добре е — Игор забели в усмивка редките си зъби.
— Бива е едно. А добре — съвсем друго. Пак ли те изгониха?
— Не, защо? Не ме пускат в експедиция.
Нещо особено имаше в неговия приятен интелигентен глас, но какво именно — Саша не можа да схване. Гласът се запомняше.
— Игор работеше в инвентаризационната кантора — обясни Борис, — приятна работица: измерваш здания, чертаеш планове, плаща се на парче и добре се печели. Но това приятелче го мързи, представя чертежите целите в мазни петна. Да не би да имаш масло, Игор? Ами тогава си го мажи на филия, а не по чертежите. Пък дето не те пускали в експедиция, вече ментиш! Половината група остава в Канск, и ти би могъл да останеш, ама човек ли си…
Игор виновно се усмихна, все така мачкаше в ръце каскета.
— Добре де! — приключи Борис с наставленията. — Гладен ли си? Има си хас! Пари имаш ли? То се знае — нямаш!
— Тия дни трябва да ми платят осем чертежа.
— Вече от два месеца слушам за тези чертежи…
Борис извика:
— Маря Дмитриевна, нахранете Игор, аз ще платя. Готвачката мрачно сложи на шубера чиния борш и комат хляб. Игор пъхна каскета в джоба си, стисна под мишница хляба и тръгна към една отдалечена маса, несръчно хванал чинията с две ръце.
— Какъв е този? — попита Саша.
— Лично момче е тук, колоритен тип. Поет. Син на белоемигрант. В Париж станал заклет комсомолец, дошъл в СССР и ето, моля, вече е в Канск.
— Какво е направил?
— Задавате наивни въпроси. Нали унищожаваме бунта в зародиш. Ако мой виц не хареса на някого, значи умът ми работи в определена насока и при благоприятни условия съм способен на антисъветски действия. Вие сте издали стенвестник с неуместно съдържание, утре ще издадете нелегално списание, вдругиден позиви. Това дори е хуманно: за стенвестника са ви дали три години, а за позивите щеше да се наложи да ви разстрелят — запазили са ви живота. Игор е отраснал в Париж, син е на емигрант, тоест на човек, пострадал от революцията, от него може да се очаква какво ли не. Значи трябва да бъде изолиран в негов собствен интерес.
Игор седеше в ъгъла, припряно ядеше.
Загледан в него, Борис каза:
— Обикновеният човечец сам почиства около себе си и затова навсякъде остава човек. Аристократът обаче е свикнал да търчат около него и да му чистят и ако няма кой да чисти, се превръща в животно. Господинчото не желае да работи, дояжда огризките по столовете, от квартирата го гонят — живее като свиня! От всички е взел пари назаем, на никого не връща. А както сам разбирате, сред заточените няма крезове. Но самите заточени са го развалили: треперили са му като над писано яйце. Щото нали — поет! От Париж! Париж! Франция! Тримата мускетари! Дюма-баща! Дюма-син!… Само аз го респектирам: онези, дето са му треперили, не му дават да яде, а аз му давам. Принуден е да търпи нотациите ми, макар че вътрешно ме презира, за него съм плебей и простак. Обаче сега, като замина за Ангара, без мене ще пукне от глад! Но друго е най-интересното. Той чака своята дулцинея. Ако дойде, ви предстои зрелище, каквото никога не сте виждали и няма да видите. А, ето я и нея.
В стола влезе жена на около трийсет години, поразително красива, величава богиня с рязко очертана голяма волева уста. Спокойно огледа стола, равнодушно кимна на Борис, той й кимна със сдържано достойнство. После видя Игор, наведен в ъгъла над чинията.
— Такова нищожество, пък има такава жена — покрусено промърмори Борис.
— Коя е тя?
— Дойде от Ленинград, търси заточения си съпруг и на, влюби се в това бостанско плашило. Седят тук всеки ден, той й декламира стихове, а тя го гледа, сякаш е портретът на Дориан Грей.
Жената разказваше нещо на Игор, той хихикаше, събираше трохичките от масата и ги хвърляше в устата си. Ошмулено, суетливо човече без капчица обаяние. После жената стана, отиде до шубера, готвачката все така недоволно й тикна чиния борш. Игор се сепна, понечи да помогне и си остана на мястото. Когато жената се върна за хляб и прибори, той пак уж скочи след нея, но се върна.
Тя ядеше, сега той й разказваше нещо, лицето му беше хем младо, хем похабено. Тя слушаше, от време на време кимаше. После донесе второто, половината пресипа в чинията си от борша, останалото побутна към Игор.
— Ненаситен търбух, ей! — негодуваше Борис. — Може да яде от сутрин до вечер, да подяжда любимата жена. Хората и в най-тежки условия си остават хора. А това булевардно парижко леке ей го на какво е заприличало. Хич не си мислете, че е простодушен. Не! Нахалник е, циник, вътрешно се надсмива над хората, които обира. Паразит! Щади себе си, а да щадиш себе си означава да не щадиш другите, това го казваше още моят дядо — цадикът. Дошъл в СССР! Мислел си, че е оказал голяма чест на Съветския съюз, а тук излязло, че трябва да работи. Не пожелал да работи и обществото го изблъскало, изхвърлило го от себе си.
Саша се усмихна и каза:
— По-правилно е било да го изхвърлят обратно в Париж.
Междувременно жената се нахрани, отмести чинията, облакъти се на масата, притисна брадичка до ръцете си и се загледа в Игор.
А той се накокошини, облегна се на стола, приведе глава и загъгна…
Декламираше, без да повишава глас, до Саша долитаха само отделни думи: кръстоносци, стените на Йерусалим, жълти пясъци, знойно слънце, жени, очакващи рицари, които никога не ще се върнат.
— Как ви харесва това? — тихо попита Борис. — Храбри рицари и чаровни дами. А? В Канск, в стола на кантората за доставка на кожи?!
Наистина смешно. И все пак имаше нещо хипнотизиращо в тази ситуация, в отнесеното лице на Игор, в дълбокия поглед на красивата жена.
Саша потисна в себе си моментното раздразнение. То идеше от нетърпимостта, възпитана у него.
И каза на Борис:
— Да бъдем снизходителни.
2.
Сталин дойде към края на съвещанието по генералния план за реконструкцията на Москва. Знаеше какво ще каже в уводното си слово Каганович, беше чел на Булганин. Всички мнения и предложения по реконструкцията вече му бяха докладвани, два пъти бяха обсъждани в Политбюро и той си бе изработил мнение. Именно това мнение бе заложено в генералния план за реконструкцията на Москва. Генералният план бе израз именно на неговата гледна точка.
Когато се появи в президиума, всички станаха, избухна, нараствайки, обичайната буря от аплодисменти. Сталин вдигна ръка за поздрав и веднага седна, с това покани и другите да седнат.
На трибуната някой завършваше изказването си. Като се преструваше, че го слуша внимателно, Сталин рисуваше на лист хартия развалините на древните църкви в Атени, малкото селце на десетина километра от Гори, където баща му, обущарят Висарион Джугашвили, имаше клиенти. Баща му им носеше поръчките, а понякога работеше и там ден два.
