седем реда, по осем места всеки.
Обикновено Сталин гледаше филмите заедно с някой от членовете на Политбюро. В такъв случай си слагаше очилата и сядаше на последния, седмия ред от края, та да не му пречи лъчът на прожекционната машина и самата машина да не трака над ухото му. Понякога, макар и много рядко, само ако имаше гости, Сталин сядаше на средата на втория ред и не си слагаше очилата. Той пред никого не се показваше с очила, никога не го снимаха или рисуваха с очила.
Днес по нареждане на Сталин бяха докарали „Светлините на големия град“ на Чарли Чаплин. Сталин гледаше този филм за трети път. Обичаше Чаплин, той му напомняше баща му, неговия единствен близък човек. А понякога долавяше в Чаплиновия герой прилика със себе си — и той беше самотен като него в този свят. Ала пропъждаше тази мисъл — тя не отговаряше на действителността. Чаплин му напомняше баща му и само баща му. Злочестият Чарли се отдалечаваше по пътя, извръщаше се, беззащитно се усмихваше. Сталин се просълзи, избърса с кърпичка очите си…
Ворошилов се наведе към него.
— Коба, какво ти е?
— Този филм е за мен — сухо отговори Сталин.
Но този филм не беше за него, а за баща му, несретния обущар. Висарион Джугашвили… Когато отиваше на гурбет, обикновено в Телавив или другаде някъде, той също като Чаплин се извръщаше пътем, махаше на Йосиф, тъжно и беззащитно се усмихваше.
Тогава те живееха в къщата на Кулумбегашвили, също обущар. Къщата имаше две стаи, в едната живееше семейството на Кулумбегашвили, в другата се бяха подслонили те, семейство Джугашвили. Мъничка, просмукана с обущарски миризми къщичка, нали в нея работеше Кулумбегашвили, а баща му рядко се свърташе тук, пътуваше до Кахетия, скиташе, не се разбираха с майка му. Майка му беше властна жена, чистокръвна грузинка картвели, а баща му май от южните осетинци, населяващи Горийска околия. Дедите му се бяха асимилирали и дядо му бе сменил осетинското „ев“ във фамилното си име Джугаев с грузинското „швили“.
Майка му ходеше да пере и чисти у богатия вдовец Егнатошвили. Из училището се приказваше, че тъкмо той е баща на Йосиф, той го е настанил в енорийското училище, ако беше син на обущаря Джугашвили, баща му щеше да го учи на обущарски занаят вместо да скитосва из Грузия.
Всички лъжат — не може да се вярва на никого! Малкият Йосиф добре знаеше, че баща му е обущарят Висарион Джугашвили, този кротък и добър човечец, макар майка му вечно да го хокаше, да говореше, че заради него са толкова бедни, че той им е съсипал живота. Именно заради тези натяквания Йосиф не обичаше майка си.
Дума да няма, майка му му желаеше доброто, искаше той да стане свещеник, да го даде на бога. И у Егнатошвили го водеше, за да похапне добре и вкусно. А той не искаше да ходи там. Те са богати, той е беден, изнасят му на двора чиния супа, овнешко с царевица, а пък те седят в стаите, пият вино, разговарят. Когато отиваха у Егнатошвили, майка му гледаше да го облече по-прилично. И защо? С облеклото си едни подчертават своето богатство, други се мъчат да скрият бедността си. А той не се срамуваше от своята бедност. Панталонът му се разръфал? Чудо голямо! Той няма друг панталон. Обущата му били разкривени? Той няма други обуща. В Тифлис, в семинарията, дори се гордееше със сиромашките си дрехи — така трябва да изглежда истинският мъж! И сега се облича като обикновен войник…
Той не искаше да се подчинява на волята на майка си. Баща си обичаше, но и на неговата воля не се подчиняваше по простата причина, че той нямаше воля. Майка му беше волева личност и всички казват, че е наследил нейния характер, но нейната воля и характер бяха насочени към припечелването на парчето хляб. А баща му не пожела да превива гръб за копейки, обичаше да пее, да се шегува, да седи на трапеза с приятели. И в тези минути беше истински мъж, симпатичен, обаятелен, весел. А редом с майка му изглеждаше дребен, смачкан, мълчалив. Слаб човек!
После се получи писмо, че баща му е убит в Телави в пиянско сбиване. Пак лъжеха. Баща му никога не се биеше, беше кротък, миролюбив човек. Кой и защо може да го е убил? Просто баща му е умрял. Момчетата в училище се подиграваха на Йосиф: баща му не е могъл да се защити. А Йосиф със сигурност знаеше, че не е било така, че всичко е лъжа, дори не им отвръщаше, подсмиваше се и се дръпваше настрана, презираше всичките си съученици, презираше богатите, които се перчеха с богатството си, презираше бедните, задето се срамуваха от бедността си.
Там, в Телави, бяха погребали баща му, а къде — никой не знае. И той, неговият син, не знае. А обичаше баща си и баща му го обичаше, не го наказваше, никога не го мъмреше, гальовно рошеше косата му, пееше песни. Именно от него ТОЙ бе наследил своята музикалност. В училищния хор го поставяха винаги в горния ред, където нареждаха ниските момчета. Всички признаваха, че НЕГОВИЯТ глас е най-хубавият, диригентът казваше, че има и слух. Всичко това го имаше от баща си и на баща си приличаше изобщо, и той беше дребен, възрижав, а майка му беше висока, мургава. Баща му обичаше шегите, разбираше ги, майка му не разбираше от шега, мрачна жена беше.
Земляците му искат да нарекат Гори с неговото име. Не бива! Да нарекат Сталин град Цхинвали — столицата на Южна Осетия, това ще бъде паметник на баща му и на цялата им осетинска рода по бащина линия. За майка му е полезно да знае, че той тачи паметта на баща си, обущаря Висарион Джугашвили. Не е глупава жена, ще разбере. Безусловно в очите на съветския народ той трябва да бъде примерен син, това прави образа му по-човечен, по-близък и скъп. Но неговото детство — това е преди всичко баща му.
Той отново си спомняше как бе ходил с него в Атени, там селяните се занимаваха с лозарство, мачкаха с крака гроздето, пълнеха грамадни глинени делви с хубавото вино „Атенури“.
И баща му по цели вечери пиеше с приятелите си атенско вино и пееше с тях песни — раздиращото сърцето грузинско многогласие. Хубаво пееха, хубаво пиеха — по грузински, ставаха по добри и повесели от виното, а не като руските мъже, дето водката ги прави пиянски заядливи, та се бият и вадят ножове. Но това е руският народ, огромен по численост, по територия, само с такъв народ може да се прави история. Присъединяването към Русия запази грузинците като нация и затова грузинският социализъм е част от общоруския социализъм.
И все пак друго нещо са грузинците. В училището, в семинарията никой не му натякваше за повредената ръка, в това личеше дълбокото грузинско благородство. Но после хората не се съобразяваха с този негов физически недъг, нито в Баку, нито в Батуми, нито в Сибир, бяха груби и безжалостни. Той устоя тогава, противопостави им още по-голяма грубост. Ленин го упрекваше заради грубостта му, но само така може да се управлява: грубостта на апарата сдържа като с юзда грубостта на народа. Басма му цепят само интелигентите и тъкмо тях после ги изхвърлят като боклук. Още тогава, на младини, той разбра, че демокрацията в Русия означава само свобода за развихряне на грубите сили. Грубите инстинкти могат да се потискат само със силна власт, тази власт се нарича диктатура. Меншевиките не разбираха именно това, те не познаваха народа, разбираха го болшевиките, които познаваха народа. Тъкмо затова руските социалдемократи тръгнаха в мнозинството си след болшевиките, а неруските социалдемократи — след меншевиките. Болшевизмът е руско явление, меншевизмът — неруско. От всички големи грузинци само ТОЙ разбираше руския народ и тръгна с болшевиките. Другите грузинци — Ной Жордания, Церетели, Чхеидзе и тем подобни, не познаваха руския народ и тръгнаха с меншевиките. Вярно, тогава ТОЙ беше против национализацията на земята. Кой беше правият за онова време, той или Ленин, не се знае. Историята не дава еднозначен отговор кой е бил прав или неправ в миналото — прав е победителят. Но ТОЙ не застана срещу Ленин: неговият път беше с болшевиките, с Русия, само в нея можеше да успее като политик. Много се е занимавал с националния въпрос и добре знае: сред нациите, както и сред хората, побеждава най- силният, сред народите, както и сред политиците, има водещи и водени. В Съветския съюз, който наброява стотина народа, водещ може да бъде само един народ — руският, той представлява повече от половината от населението на страната. Трябва да се ПРОВЪЗГЛАСЯВА безпощадна борба с руския великодържавен шовинизъм, защото той предизвиква в отговор местен национализъм. Нито за миг не бива да се забравя, че главната, обединяваща сила е руският народ. За руския народ той трябва да бъде руснак, както е бил французин за французите корсиканецът Наполеон Бонапарт.
Сталин остана доволен от съвещанието. На него ТОЙ се прояви не само като инициатор и организатор на реконструкцията на Москва. ТОЙ запази за Русия града, чието име е скъпо на всеки руски човек. ТОЙ запази Москва такава, каквато я познава и си я представя всеки руски човек. Не тези седнали в залата
