високочели интелигенти, радетели за културата на Русия, а ТОЙ, именно ТОЙ и само ТОЙ почете дълбоко руското чувство на обич и уважение към Москва. И затова сега Москва е НЕГОВ град, бъдещата Москва ще бъде НЕГОВ паметник. Руснакът Киров се суети в Ленинград, тръби наляво и надясно за реконструкция на Ленинград, ама какво има да му се реконструира на Ленинград? Той е готов град, каменна грамада, с която нищо не може да се направи и с която Киров нищо няма да направи.
Но както винаги, след като демонстрираше своята изключителност, ГО завлядаваше остро чувство на самота. Те стават и ръкопляскат, но не го обичат, страхуват се от него, затова стават и ръкопляскат. С голямо удоволствие, тържествуващо и радостно биха го тъпкали повален. Не могат, не желаят да се примирят с превъзходството му, с неговата изключителност и уникалност. За тях той е недоучил семинарист, нискочел плебей. Дори „съратниците“ се страхуват от укрепването на властта му, дрънкат за колективно ръководство, за ролята на ЦК, държат си в резерва школичката на Покровски, която отрича ролята на личността в историята, като по този начин искат най-вече да омаловажат НЕГОВАТА роля в историята на партията, в историята на Русия.
Няма да успеят. ТОЙ ще създаде не само нова история на Русия, но и ще изработи нови критерии за оценка на историческите събития — само така днешните и бъдещите поколения ще съдят правилно за епохата. За НЕГОВАТА епоха.
Цезар и Наполеон са станали императори не от тщеславие, а по силата на историческата необходимост. Само Цезар с неговата еднолична власт е можел да отблъсне варварите, само Наполеон императорът е можел да покори Европа. Върховната власт трябва да бъде царствено величествена, само пред такава власт ще се прекланя народът, само на нея ще се подчинява, само тя е в състояние да му внуши трепет и уважение. Руската историческа наука представя Иван Грозни като злодей. В действителност Иван Грозни е бил велик държавник, присъединил е към Русия Казан, Астрахан и Сибир, пръв в Русия, а може би и не само в Русия, е въвел монопола във външната търговия пръв от руските царе е направил основен принципа на държавността: всичко се подчинява на интересите на държавата. Болярите са се противопоставяли на създаването на могъща централизирана държава и затова грешката на Грозни е била не унищожаването на болярите, а недостатъчното им унищожаване, че не е изтребил до крак четирите основни болярски рода. В този смисъл древните са били по-далновидни, изтребвали са враговете си до трето и четвърто коляно, докрай и завинаги.
Неправилно е оценявала историческата наука и ролята на опричнината. Трябва да се различават понятията „опричнина“ и „опричник“. Опричнината е била гвардията на Грозни, прогресивна войска, предназначена за борба с болярството и болярите. Опричникът пък е изпълнител, сред опричниците трябва да има и палачи. Законите за смъртното наказание се приемат от хуманни парламентаристи, от високообразовани законодатели, а самото смъртно наказание се осъществява от палачи.
Петър Първи е бил велик владетел, създал е нова Русия. А какво е писал за Петър Покровски? Ето тези редове: „Петър, наречен от историци ласкатели Велики, е затворил жена си в манастир, за да се ожени за Екатерина, която преди това е била слугиня на един пастор в Естония. Собственоръчно е измъчвал сина си, а после е наредил тайно да го умъртвят в една тъмница в Петропавловската крепост… Умрял е от последиците на сифилис, след като заразил и втората си съпруга…“ Ето всичко, което е видял Покровски в Петър.
Ей такива глупости е дрънкал „главата на историческата школа“. А че Петър е преобразил Русия — това не забелязал! Ето до какви глупости може да се стигне, ето до какво водят доктринерското разбиране за марксизма и отричането на ролята на личността в историята! И именно този примитивен социолог Ленин издигна за пръв историк, хвалеше неговата „Руска история в най-сбит очерк“ — безпомощна работа, представяща всички исторически дейци на Русия като некадърници и нищожества. Как можа Ленин да хвали това? Ленин, който добре разбираше ролята на личността в историята!
Покровски искаше да се представи като пазител на ленинизма, като единствен тълкувател на възгледите на Ленин. Не, ще прощавате! Единствен тълкувател на възгледите на Владимир Илич Ленин може да бъде само неговият наследник, само продължителят на неговото дело, само онзи, който поведе страната след него. Неговият наследник, неговият продължител е Сталин, Сталин води страната. Значи само Сталин е единственият тълкувател на Лениновото наследство, включително и в областта на историята, защото ТОЙ ПРАВИ тази история. Обаче цели десет години другарят Покровски не е казал нито дума за приноса на другаря Сталин в разработката на обществените науки. Нима другарят Покровски не разбираше, че да ръководиш една държава означава да разработваш теорията на държавата? Разбираше. Но не желаеше да признае другаря Сталин нито за учен, нито за теоретик.
Антимарксистката „историческа“ школа на Покровски трябва да се разбие на пух и прах. Авторитетът на Ленин трябва да служи на онова, което е нужно на партията днес и може да потрябва утре. И наследникът на Ленин трябва да наследи неговия авторитет. Сталин — това е Ленин днес. Когато Сталин умре, неговият наследник ще се казва Сталин днес. Само така може да се създаде несъкрушимата приемственост на властта, нейната непоклатимост и устойчивост. Историческата наука трябва да потвърди, че Сталин е истинският наследник на Ленин, че не е бил възможен друг наследник, че онези, които претендираха за Лениновото наследство, са жалки самозванци, политически авантюристи и интриганти. Историческата наука трябва да потвърди, че Сталин винаги е бил редом с Ленин. Не Зиновиев, който в емиграция беше секретар на Ленин и нищо повече, не Каменее, който му беше там само референт, а именно ТОЙ, който в Русия на практика създаваше партията. Именно затова тя се нарича Ленинско-Сталинска партия. Всички дребни несъгласия на Сталин с Ленин трябва да бъдат забравени, изхвърлени от историята завинаги. В историята трябва да остане само онова, което прави Сталин днешен Ленин. Главната задача е да се създаде могъща социалистическа държава. За това е необходима могъща власт. Сталин е ръководител на тази власт и значи заедно с Ленин е присъствувал при нейното раждане, заедно с Ленин е ръководил Октомврийската революция. Джон Рид описва историята на Октомврийския преврат другояче. Такъв Джон Рид не ни трябва.
Ще бъде ли това извращение на Историята? Не, няма да бъде. Октомврийският преврат бе извършен от партията, а не от емигрантите, които живееха в Париж, Цюрих и Лондон. Изпраскаха се там в дискусии и диспути, научиха се да дърдорят и да правят митинги по верандите на парижките кафенета, а революционерите в Русия бяха принудени да мълчат или да говорят полугласно. Но именно те, редовите, скромните партийни дейци, именно те вдигнаха в решителния час масите за борба, за революция, а после и в защита на революцията. Именно ТОЙ е представител на тези партийни кадри и затова ТЯХНАТА роля в историята на Октомври е именно НЕГОВА роля. В това се състои истинската роля на масите и истинската роля на личността в историята. Гражданската война спечелиха не военните специалисти, които само пречеха, Гражданската война спечелиха десетките хиляди комунисти, кадровите партийни работници, които създадоха армии и дивизии, полкове и отряди. ТОЙ е представител на тези кадри и затова ТЯХНАТА роля в Гражданската война е НЕГОВА роля, а НЕГОВАТА роля е именно ролята на партията.
Именно така, върху такива принципи трябва да се създава историята, и то преди всичко историята на партията. Така нареченото колективно ръководство е мит. В историята на човечеството не е съществувало никакво „колективно ръководство“. Римският сенат, ще кажете? С какво свърши той? С Цезар. Френският триумвират? С Наполеон. Да, историята на човечеството е история на борбата на класите. Но като изразител на класата се явява ВОЖДЪТ и затова историята на човечеството е история на неговите вождове и владетели. Тук няма идеализъм. Духът на епохата се определя от онзи, който твори тази епоха. Епохата на Петър е една от най-ярките в историята на Русия, тя е отражение на неговата ярка личност. Царствуването на Александър III е най-бледото, то напълно е отговаряло на собственото му нищожество.
3.
На сутринта Борис излезе да спазари каруцар. Саша седна да пише писма.
…„Скъпа мамо!“
Произнесоха присъдата в същата стая, където по-рано го разпитваха. Някакъв офицер прочете решението на Особеното съвещание. Член петдесет и осми, алинея десета, задължително заселване в Източен Сибир за три години с приспадане на предварителния арест.
— Подпишете!
Саша препрочете документа. Може би в него пише за какво е осъден на три години? Нищо не пише.
