Той често вземаше и малкия Йосиф. Излизаха от Гори рано сутрин, вървяха по брега на Тана покрай лозята, докато стигаха до развалините на древните църкви, в Атени, това малко селце, те бяха деветдесет, сред тях — църквата на Сионския манастир, увенчана с кубе и според преданието построена още през седми век. На фасадата й се бяха запазили скулптурни изображения на исторически личности от онази епоха, а в храма имаше фрески, също изобразяващи исторически личности.
От паметниците най-значими са архитектурните: те са дълговечни заради материала си, стоят на открито, достъпни са за гледане и в естествен вид, и на репродукция, и на снимки. Значението на скулптурата бе разбирал и Ленин, той бе изисквал монументална пропаганда. Ленин обаче я бе схващал като средство за внедряване на новите исторически авторитети в съзнанието на масите. А истинската задача на монументалната пропаганда е да увековечи епохата. Колко от създадените тогава петдесет паметника останаха до днес? Един? Два?
Паметник на НЕГОВАТА епоха ще бъде Москва, градът, който ТОЙ ще създаде наново, само градовете живеят дълго. Скромната архитектура на двайсетте години беше грешка. Противопоставянето на революционния аскетизъм на показния разкош на непа беше прикритие за архитектите формалисти, отказали се от класическото наследство. А именно класическото наследство трябва да се използува преди всичко.
Петър е разбирал това и е създавал Петербург именно според класическите образци, затова от архитектурна гледна точка Ленинград е град. Но той е град на миналите векове — приземен е. За потомците Москва ще бъде град, устремен нагоре. Високи здания в съчетание с класически решения — ето нейния бъдещ стил. Първото високо здание ще бъде Дворецът на Съветите. Предложи го Киров през двайсет и втора година на Първия конгрес на Съветите. Кой си спомня това? Двореца на Съветите ще построи ТОЙ, ще го построи като архитектурен център на нова Москва, ще прокара нови магистрали, ще построи метро, ще издигне модерни жилищни сгради и административни здания, ще направи нови мостове и крайбрежни улици, ще украси града С хотели, училища, библиотеки, театри, клубове, градини и паркове. Всичко това ще бъде величествен паметник на НЕГОВАТА епоха.
Такива мисли пробудиха у Сталин спомените му за развалините на старите църкви в Атени.
А тогава, в детството му, тези полуразрушени храмове го поразяваха с екливата си пустота, с далечната си тайна.
И сега, седнал в края на дългата маса на президиума, той рисуваше на листа техните праволинейни очертания. Не умееше да рисува, но праволинейните фигури му се удаваха дори без линия, имаше твърда ръка.
— Има думата другарят Сталин — обяви Каганович.
Отново всички наставаха, отново обичайните овации, обичайният гръм от аплодисменти.
Сталин излезе на трибуната, с жест прекрати аплодисментите, тихо заговори:
— Тук вече се каза достатъчно за необходимостта от реконструкция на Москва. Няма смисъл и аз да го повтарям. Старата дървена Москва с нейните тесни улици и улички, пресечки и задънени кътчета, с хаотичната си планировка, бедняшки къщурки и мрачни работнически бараки, с нейните допотопни превозни средства изобщо не може да удовлетвори московските трудещи се.
Той замълча, вслуша се в напрегнатата тишина — нито трепет, нито въздишка.
— През годините на съветската власт — продължи още по-тихо Сталин — ние направихме много за подобряване бита на московските трудещи се. Работниците, които се тъпчеха в бордеи, преселихме в нормални жилища, като сгъстихме представителите на бившите експлоататорски класи. Построени са много училища за децата на работниците, работнически клубове и дворци на културата. Постиженията в тази област са значителни, те будят законна гордост в сърцата на съветските хора. Но ние сме длъжни да мислим за бъдещето. Да ръководиш — значи да предвиждаш. Ние трябва да създадем план за десетки години напред. Именно такъв ще бъде генералният план за реконструкция на Москва.
Сталин излезе иззад трибуната, направи няколко крачки по авансцената, в залата цареше същата тишина.
Върна се на трибуната и продължи:
— При осъществяването на този план ние трябва да се борим на два фронта: срещу тенденцията Москва да си остане „голямо село“ и срещу излишествата на урбанизацията. Не бива сляпо да копираме със западните образци. Москва е социалистически град, столица на социалистическа държава, именно това трябва да определя облика и. Тя не е град, където богаташите живеят в дворци, а работниците в бордеи, напротив, тя е град, където именно за работниците са създадени най-добрите, най-висшите жизнени удобства.
Следователно първата задача на плана е да направи града удобен за живеене. Ние трябва да създадем нови удобни жилищни комплекси, по възможност в паркови зони. Трябва да застроим с удобни и красиви жилищни сгради бреговете на Москва река и Яуза, това ще ни даде още петдесет километра благоустроени улици. Трябва да построим нови здания по главните улици на града, като сринем всичко старо, да разширим магистралите до петдесет-осемдесет метра и така да решим транспортните проблеми на града пак в интерес на трудещите се.
Сталин отново помълча. Знаеше, че говори общоизвестни неща, но същевременно знаеше, че всички, които го слушат, възприемат думите му като откровение, защото ги произнася ТОЙ.
— Преминавам към втората задача — продължи Сталин, — нашата втора задача е: столицата на първата в света социалистическа държава трябва да бъде красив град. Още в зората на нашата държава под ръководството на великия Ленин бе изработен план за монументалната пропаганда, великият Ленин искаше нашата епоха да остави паметници за векове — ние трябва свято да пазим и развиваме този Ленинов завет. Ала в онези години бяхме бедни и бяхме принудени да се задоволяваме със скромни архитектурни решения. За съжаление това разкри широк път пред формалистичното изкуство, а формалистичното изкуство е неразбираемо за масите, то е чуждо нам изкуство. Сега сме достатъчно богати и могъщи, затова трябва да използуваме преди всичко класическото наследство. Разбира се, не да го копираме сляпо, както са направили петербургските градостроители. В класическите форми ние трябва да влеем ново, социалистическо съдържание.
Той пак направи дълга пауза, после продължи:
— И накрая, другари, последното: в каква насока трябва да се развива Москва?
Първото предложение беше да се остави Москва такава, каквато е, като един вид музей, мемориал, а новата Москва да се строи на ново място. При цялото ни уважение към авторите на това предложение ние не можем да го приемем. Москва е историческият център на Русия, Москва е обединила и създала Русия, ние не можем, нямаме и не ще имаме право да се откажем от нея.
Второто предложение беше да оставим в сегашния му вид днешния център на Москва приблизително в границите на Садовое колцо и да го заобиколим с осем района сателити, да създадем осем жилищни конгломерата, които именно ще представляват новата Москва. Не е трудно да се забележи, че това е само облекчен вариант на първото предложение.
От какво произтичат тези две предложения? Те произтичат преди всичко от неверието в нашата способност да реконструираме Москва. Вярно, най-лесното е да се построи нов град. Но ние, болшевиките, имаме сили и за най-сложната задача: да преустроим нашата Москва, да оставим нашата Москва на мястото й, да оставим Москва като център на нашата страна, като център на световната революция. И затова ние решихме да развиваме Москва по нейната исторически формирала се радиално пръстеновидна схема. Неин архитектурен център ще стане Дворецът на Съветите, увенчан с грандиозната фигура на Владимир Илич Ленин. От Двореца на Съветите като лъчи ще се разпръскват основните магистрали на Москва, широки, благоустроени, с високи здания на всяка. Москва ще се устреми нагоре, към висините. Устремена към висините Москва в съчетание с класически, но социалистически осмислени решения — ето нейния бъдещ облик. Облика на бъдеща Москва.
В десет без петнайсет, след съвещанието, Сталин се отби в кабинета си.
Поскрьобишев му докладва:
— Шумяцки донесе филма, Йосиф Висарионович.
— Добре — каза Сталин. — Шумяцки е свободен. Кажете на Климент Ефремович да дойде да гледа.
Кинозалата се намираше зад кабинета на Сталин, делеше ги само стаята на охраната. Беше малка, със
