партийното ръководство.
Свердлов, за чиято племенница бе женен Ягода, навремето нямаше твърде високо мнение за способностите на своя роднина: отначало го изпрати в редакцията на „Деревенская беднота“, после на редова работа във ВЧК. Но Свердлов не разбираше много от хора и напразно се хвалеше, че собственото му тефтерче му заменя целия отдел „Кадри“ на ЦК. Та нали и НЕГО Свердлов смяташе за „индивидуалист“, казваше му това в очите още там, в Туруханското заточение и ТОЙ не се обиждаше. Общо взето Свердлов е простодушие и добро момче, но не е личност. Затова Ленин го постави начело на ВЦИК20, длъжност чисто формална. След смъртта на Свердлов Ленин намери за това място тверския селянин Калинин — „всеруския кмет“.
Покойният Дзержински също не обичаше много Ягода, държеше го настрана — в деловодството. Но въпреки всичките си добри качества Дзержински си беше аристократ по рождение.
Естествено Менжински, също аристократ, при това полиглот, владеещ четиринайсет езика (за какво са му на един болшевик четиринайсет езика?!), му беше по-близък от Ягода — този обикновен аптекар от Нижни Новгород. Пък и при всичките си добри качества другарят Дзержински, да си го кажем, страдаше от известно позьорство… Тъкмо затова не обичаше Троцки, оня далеч го превъзхождаше в позьорството. Естествено беше, че нискообразованият „канцеларист“ не импонираше твърде на Железния Феликс…
Но в ГПУ ангели не са нужни, и красавци не са нужни, изкуството да ръководиш се състои в умението да поставиш един човек на мястото, на което ти е нужен, а после, и това е най-важното, когато вече не ти е нужен, да го махнеш оттам. Засега Ягода си е на мястото — разбира истинския смисъл на онова, което му говориш.
Подозрението, че Ягода е работил за царската тайна полиция, може и да е основателно. Но подобни разследвания са сложни и заплетени, практически е невъзможно да се проверят тези подозрения. Косвените улики винаги са неясни и несигурни, преки доказателства почти не съществуват — още в първите часове след революцията тайната полиция унищожи почти всичките си архиви. Колко имена на бивши осведомители получихме? Нищо работа. Пък и полученото почти няма доказателствена стойност: тайната полиция умееше да заплита следите си, да те праща по лъжлива следа. И изобщо за човек, който е общувал с жандармски офицери и е бил принуден да маневрира, за да се опази за партията, са неизбежни ситуации, които сега, след толкова години, може да се видят съмнителни на някого.
Трудно е да се докаже, че един човек е бил свързан с тайната полиция, но още по трудно е да се докаже, че не е бил свързан с нея, ако се е зародило такова подозрение и са налице някои материали. Някои материали срещу Ягода му бяха представени, косвени, неубедителни материали, но достатъчни при добро желание Ягода да бъде обвинен в провокаторство На лицето, представило тези материали. ТОЙ тогава заяви, че партията смята тези материали за неубедителни, и заповяда никога и никъде да не се връща към този въпрос. Но материалите прибра. И Ягода знае това. Ще бъде предан от страх, а така е по- добре, отколкото да е предан по убеждение: убежденията се менят, страхът не преминава никога.
Ягода сложи книжата на писалището и нищо не каза — Сталин още нищо не бе го питал. И не гледаше Сталин: да гледаш другаря Сталин означаваше да му задаваш неизречен въпрос, да го караш да заговори, Сталин не обичаше това, той сам знаеше кога и какво трябва да говори. Вярно. Сталин му показа неговия собствен рапорт, но засега не се знаеше какво се крие зад това.
Сталин едва забележимо кимна към стола, до който бе застанал Ягода Предложи му да седне, значи разговорът ще бъде дълъг и както Ягода вече схващаше, сериозен, в смисъл че той ще трябва да разгадава много ребуси в нето.
Разхождайки се из кабинета, Сталин каза:
— За какво говори вашият доклад? Той говори, че другарят Запорожец не се справя със задълженията си. Ако ликвидирането на зиновиевската опозиция в Ленинград беше проста работа, можехме да възложим тази задача на другаря Медвед и на неговия апарат. Но другарят Медвед е човек на Киров, а другарят Киров за съжаление не съзнава размерите на зиновиевската опасност за партията и лично за себе си. Неправилно оценява обстановката в Ленинград.
Бавно и тихо Сталин се разхождаше по килима.
— Какво е особеното в тази обстановка? — продължи той. — Особеното в обстановката в Ленинград не е само, че в ленинградската партийна организация все още има много зиновиевци. По-важното е, че те все още са много в ръководството на ленинградската партийна организация, много са в обкръжението на другаря Киров. Къде, пита се, отидоха десетките хиляди хора, гласували за Зиновиев на Четиринайсетия конгрес на партията? Те са пак там, в Ленинград, на същите места, на същите постове. Другарят Киров твърди, че сега те подкрепят генералната линия на партията, че сега те подкрепят ЦК… Дали е така? Да, те са за другаря Киров, но това не означава, че са за ЦК! Как да не бъдат за другаря Киров, когато другарят Киров ги запази здрави и читави в Ленинград? Естествено е да бъдат за другаря Киров, естествено е да са предани на другаря Киров. Но дали другарят Киров не взема предаността към него за преданост към партията? Дали другарят Киров не поставя знак за равенство между себе си и партията? Дали не е твърде рано да го прави? Какво чудно има, че честните ленинградски комунисти са недоволни от подобно положение в ленинградската партийна организация? Няма нищо чудно. Такова недоволство е напълно основателно, особено, когато вие самият правилно сте писали в донесението си, сред младите комунисти, израсли и съзрявали вече след зиновиевския период. Те протестират срещу подобно положение, още повече че пътя за техния растеж и издигане им препречват старите зиновиевски кадри, които естествено издигат свои хора и не дават път на другите, на чуждите, а за тях чужди са честните и искрени привърженици на ЦК.
Сталин замълча, като продължи бавно и тихо да се разхожда из кабинета, после пак заговори:
— В какво се състоеше задачата на другаря Запорожец? Той трябваше да промени обстановката в Ленинград, да промени отношението на ленинградската организация към зиновиевците, да посочи размерите на троцкистката и зиновиевската опасност. А какво направи другарят Запорожец? Нищо. Оплаква се, че Киров и Медвед не му позволявали, представете си, да го направи. Такива оплаквания са недостойни за един истински чекист. Оплаква се, че апаратът е подчинен не на него, а на Медвед. Глупак! Или да си подбере апарат, или да си признае, че е безсилен.
Сталин внезапно спря срещу Ягода.
— С привържениците на Зиновиев и Каменев трябва да се свърши веднъж завинаги. Другарят Киров се е заобиколил със зиновиевци и те ще му се отблагодарят за всичките му благодеяния. Безспорно — Сталин пак се заразхожда из стаята, — безспорно в конкретната днешна обстановка зиновиевци нямат сметка да отстранят Киров — той пази в Ленинград техните кадри. Но при евентуално изостряне на ситуацията в обстановката на борба за власт Киров няма да им бъде нужен. Обстановката може да се изостри и в случай на заплаха от война. А войната е от полза сега само на противниците на ЦК, войната би им отворила път към промяна на властта. Сега Зиновиев и Каменев се опитват да използуват другаря Киров като ударна сила срещу ЦК, но ще дойде време, когато той няма да им бъде нужен и те ще го премахнат, за да предизвикат криза в страната. Киров държи в пазвата си троцкистка змия срещу Сталин, но дали тя няма да ухапе тъкмо другаря Киров?
Той взе от писалището доклада на Ягода и му го хвърли.
— На партията й трябват не хартишки, а дела. Свободен сте.
Сталин пусна Ягода. Дали той го разбра? Всичко разбра. Впрочем най-добре би било Киров да се съгласи да се премести в Москва. Той е секретар на ЦК; да си работи като секретар на ЦК. Ще му бъде пред очите. Вярно, редом с Орджоникидзе, но ще видим какво ще излезе от нежната им дружба, ако на Киров като на секретар на ЦК се възложи да отговаря за цялата промишленост, включително и за тежката, а значи и за Серго с целия му апарат. Орджоникидзе не е твърде умен, в този дует пее втори глас, но няма да пожелае да се подчинява на Киров и пряко. И много хубаво, здравото недоверие е най-добрата основа за съвместна работа.
Сталин влезе в приемната и нареди на Поскрьобишев да извика при него другаря Ежов.
Ежов се появи в апарата на ЦК през двайсет и седма година. Дребничко човече, почти джудже. Сталин обичаше ниските — той самият беше висок метър и шейсет.
Рядък случай — Сталин бе забравил кой го препоръча. Мехлис ли? Поскрьобишев? Товстуха? Някой от тях. Преди това Ежов беше на партийна работа в Казахстан.
