— Обичате театъра, киното, да потанцувате…
Знаят, че е ходил с Лена на ресторант.
— Обичам да потанцувам.
— С хубави момичета, а?
— По-добре да са хубави.
Березин помълча, после попита:
— Споменахте Панкратов. Александър Павлович Панкратов ли имахте предвид?
— Да, казвахме му просто Саша. Той ни беше комсомолски секретар. Но е арестуван.
— Какво представлява той?
Шарок пак сви рамене.
— Отдавна беше. Осем години минаха, тогава той уж беше добро момче, честно — той се усмихна, — комсомолски вожд. А какво е станало с него после — не знам.
Не можеше да отговори другояче. Отрицателната, дори сдържана характеристика би предизвикала въпроси, на които не би искал и не виждаше смисъл да отговаря. Тогава Панкратов е бил добро момче, тогава Саша е бил на петнайсет години, тогава и Шарок е бил на петнайсет години, тогава е гледал на всичко с младежки доверчиви очи. Той и сега е доверчив, едва ли им трябва такъв открит, откровен човек, че и с брат престъпник на всичко отгоре.
Шарок дори не подозираше, че именно тази негова добра, „откровена“ оценка за Саша Панкратов реши съдбата му. Върху него, Шарок, Березин прехвърли отношението си към Саша, както и у Панкратов, той видя у Шарок добър, честен младеж. Жестока грешка, по-късно Березин скъпо плати за нея.
А в момента каза:
— Ще обмислим вашата кандидатура. Но преди всичко трябва сам да решите: Искате ли да работите при нас или не? Това е висока чест, органите на Чека са въоръженият отряд на партията. Не насилваме никого, ако откажете, няма да ви се сърдим.
Той пак се обърна към Дяков.
— Дайте на другаря Шарок телефонния си номер.
— Разбрано! — Дяков се понадигна.
— Въпросът не е решен — каза Березин, — затова разговорът си остава между нас.
— Разбирам — отговори Шарок.
Защо именно той? Той е среден студент, не е отличник. И като общественик е среден — изпълнява каквото му възложат. Очевидно тъкмо такива средни им трябват.
Той се опита да си представи разговора им за него. Березин ще се колебае. Защо брат му е престъпник? Защо ходи по ресторанти? Сигурно и оня, престъпникът, е обичал разкошния живот, та затова е обрал бижутерския магазин. Защо ще вземаме точно такъв човек? А Дяков ще бъде за Шарок, той се е спрял на неговата кандидатура и ще трябва да защити избора си. Някаква искра припламна помежду им, взаимно разбиране ли беше, кой знае. С него Юра би се сработил.
Виж, с Березин…
— Ходите ли с баща си на конни състезания? — попита Березин.
— Не, не ходя.
Този въпрос се видя най-неприятният на Юра. Те знаят всичко за него, знаят всичко за всички тях. А той винаги се бе страхувал от Будягин. Не от Будягин трябва да се страхува, а от Березин. Будягин е известен, Березин не е и все пак Березин е главната сила. Натоварени с тайна власт, те стоят зад гърба на онези, чиято власт е на показ.
Дяков също е сила, нищо, че ставаше всеки път, когато Березин се обръщаше към него. Юра си спомни първия си разговор с него, колко стабилно се настани тогава Дяков на стола си. Не, не среднячета е търсил в института, за какво им са среднячета. Изборът на Дяков е точен — той, Шарок, е създаден за такава работа, той, а не простодушният Максим Костин, не мекотелият интелигент Вадим Марасевич, не прекалено самостоятелният Саша Панкратов. От Шарок никой не би се изскубнал, пред него никой не би се оправдал, той не вярва в ничия искреност — невъзможно е искрено да се вярва във всичко това и онзи, който твърди, че вярва, лъже.
Това е. Решението е правилно. Трябва да се довери на съдбата. Той ще даде съгласието си, пък те да решават. Ако искат, ще го вземат, ако не искат, няма да го вземат. Именно там той ще бъде в безопасност. Там никой няма да го закача, самите те докопват хората.
Юра се обади на Дяков и каза, че е решил въпроса положително.
— Наминете довечера — каза Дяков.
С пропуск в ръката Юра вървеше по дългия коридор и се взираше в номерата на стаите. Нима и той ще работи тук?
Дяков го прие в мъничко кабинетче, но то беше негово кабинетче, разполагаше се тук като стопанин. Във военна униформа, с три лентички на петлиците на гимнастьорката. Колкото и да е чудно, военната униформа му отиваше, правеше хилавата му фигурка представителна.
— Правилно постъпваш.
Вече му говореше на „ти“, приветливо, като на свой човек, извади от бюрото една папка.
— Твоето досие. Ще го оформяме.
Юра чувствуваше, че му харесва.
— Слушай, Шарок — каза Дяков, — миналия път ти спомена за Панкратов, какво представлява това момче?
— Ами… — сви рамене Юра, — нали казах вече… В училище ни беше комсомолски секретар. Тогава ми изглеждаше честен човек. Като недостатък у него бих могъл да посоча стремежа му да изглежда по-умен от другите, по-знаещ, по-осведомен.
— Може наистина да е бил по-осведомен?
— Може — съгласи се Юра. Разбра всичко и вече знаеше какво да говори. — Вуйчо му е Рязанов, началникът на онова строителство. В нашето училище изобщо имаше деца на много отговорни ръководители. Панкратов беше близък с тях, гостуваше им. Бих казал за него: Обичаше да командува, да бъде пръв.
— Там е работата я — сериозно продума Дяков, — и ето че загази. И себе си насади, и добри, честни младежи.
— Чух, че издал някакъв стенвестник…
— И това, и връзки по друга линия… Кажи у кого от отговорните ръководители ходеше?
Интересува се от Будягин, но не го назовава — твърде голямо име е. И Юра няма да го назове, такава информация по-добре да излезе от друг. В разговора с Березин вече спомена Лена, стига толкова!
— С нас учеха младежи от Петия дом, у тях ходеше.
Дяков изкосо погледна Шарок.
— Ще попълниш анкетата и ще си напишеш автобиографията… — И весело добави: — Мисля, че ще се сработим с тебе.
В новите условия Юра сякаш веднага заплува в свои води, пасна на това учреждение, дори го украси с младостта си, с приветливата си усмивка, с откритото си руско лице, с годините то бе придобило скандинавска правилност. Строен, похватен, същевременно той беше съобразителен, делови, сдържан — качества, оценени и от Дяков, и от Березин.
Покровителството на Березин осигуряваше на Шарок бързо издигане, но Юра малко се плашеше от това покровителство, страхуваше се от Дяков. Березин е високо, по цели седмици не вижда Юра и си спомня за него, когато той му се яви пред очите. Дяков е наблизо, може всеки момент да се възползува от неопитността му и да го подхлъзне. Березин е един, дяковците са много. Пък и буквоядството на Дяков бе по-близко на Юра от прямотата на Березин. Березин вярваше. Юра в нищо не вярваше. Дяков се преструваше, че вярва.
Но с Дяков трябва да бъде нащрек, той е интригант — Шарок веднага схвана това и си отваряше очите на четири. Дяков му предаде доста хора, с които работел, сред тях беше и Вика Марасевич.
Случайно ли му я предаде или знаеше нещо за отношенията им?
За всеки случай Шарок каза:
