хленчи. Животните ни и без това имат нужда от почивка, та през това време ще поговоря с тези добри хора.
Като се разпореди по този начин, мисис Дълас се запозна с нашите приятели и бързо се сприятели с тях.
— Сега ще видите сестра ми, но не й обръщайте внимание — предупреди ги тя. — Горката Елайза, и без това нервна и болнава, сега е останала съвсем без ум от тези неудобства.
Луис прекъсна бъбривата жена и предложи услугите си на лекар. Керизърс му поблагодари от душа и ги поведе към фургона.
Неговата вътрешност беше доста мило подредена, а на сламеник в ъгъла лежеше млада, хубавичка и наглед доста нежна жена, до която имаше люлка със спящо детенце. След първите разговори Луис попита, как са изпаднали в това печално положение.
Мистър Керизърс разказа скръбната история на тяхното странстване.
— Точно преди три месеца — започна той — потеглихме от Буенос Айрес с два фургона, шест каруци и четирима водачи. Освен това с нас тръгнаха на коне и мулета дванайсет опитни рудокопачи, доведени от Англия.
Движехме се бавно, тъй като здравето на жена ми не ни позволяваше да правим големи преходи. А след три седмици бяхме принудени да спрем съвсем в бедната колиба на един гаучо. Там се роди дъщеря ми. Докато не се поправеше майката, и дума не можеше да става за продължаване на пътуването. Но тя се възстановяваше много бавно, а в онова диво място беше твърде трудно да се доставят припаси за всички ни. Ето защо, решихме да изпратим рудокопачите с три каруци и двама водачи напред, а с останалите водачи да тръгнем по-късно, когато състоянието на жена ми позволеше това. Водачите, които останаха, изведнъж станаха навъсени и груби, ръмжаха заради забавянето и ни заплашваха, че ако пътуваме все така, няма да можем да преминем Андите преди настъпването на зимата. Ние с Уйлям взехме не на шега да се боим от тях и решихме още на следващата станция да си намерим други водачи. За съжаление, повече не срещнахме населено място — очевидно, негодниците бяха отгатнали намеренията ни! Отсега нататък трябваше да се спираме на биваци, като оставяхме на стража само вярното куче Уелс, в чиято бдителност не се съмнявахме, въпреки че се беше сприятелило с единия от водачите. Той постоянно го хранеше и кучето тичаше след тях, когато отиваха на лов — веднъж наистина довлякоха една млада крава. Но Уелс не се върна тогава с тях. Те обясниха, че кучето ги било изоставило още по пътя. Истински съжалявахме за вярното животно.
Ние им се скарахме и категорично заявихме, че ако още на другия ден не ни заведат до населено място, ще ги изгоним. Те дадоха дума да го сторят и за момента ние се задоволихме с това обещание. Тази вечер заспахме по-рано от обикновено. Ненадейно ме разбуди викът на Джон. Той спеше заедно с нас в единия фургон, но беше излязъл да вдигне водачите, които нощуваха в третата каруца, заедно с коларите. Когато Джон изкрещя, ние с Уйлям се завтекохме към каруцата, погледнахме в нея и що да видим: коларите бяха заклани! След като ги бяха убили, злодеите бяха задигнали всичко, което струваше пари, между другото и самото ковчеже с парите. След това се бяха качили на най-добрите ни коне и бяха избягали, оставяйки ни два изморени коня и две мършави мулета.
Зашеметени от сполетялото ни нещастие, ние стояхме като вдървени. Затворихме каруцата с убитите, заковахме я с гвоздеи и я оставихме където си беше. После отбрахме от товара най-необходимото, останалото зарязахме в каруцата с бележка, че всичко там е притежание на еди-кой си и че ако бъде доставено в Сантиаго, ще бъде дадено възнаграждение. После, след като се помолихме за душите на невинно убитите колари, тръгнахме на път без водачи, без компас и дълго се лутахме напосоки… Страшно е дори да се помисли каква би била участта ни, ако случаят не ни беше довел, при вас!
— Уверявам ви, че на драго сърце ще дадем на всички ви храна и подслон, а на дамите — женско общество, само бъдете снизходителни към недостатъците на гозбата и жилището!
— Колко ми е приятно отново да се озова в добро общество! — произнесе превзето мисис Керизърс. — Така бях закопняла за младежка компания, за балове.
— Моля да ни извините, мадам — засмя се Луис, — но точно това не можем да ви предложим!
По лицето на мисис Керизърс се изписа недоволство. Но нямаше какво да се прави и тя покорно си легна пак във фургона, в който впрегнаха и Нигър, а мулето на Алмагро впрегнаха в другия фургон и цялата дружина, след като остави засега накосената трева и взе само солта, потегли бодро на път.
Новопристигналите бяха възхитени от хубавата долина, избрана от домакините им и се чудеха на гъстотата и височината на кактусовия плет. Пред вратата, която обикновено винаги беше залостена в отсъствието на мъжете, Джек, както беше уговорено, изсвири много силно и след миг сестрите отвориха и изтичаха да ги посрещнат. Трудно може да се опише объркването на младите девойки при вида на непознатите лица! А когато от фургона излезе мисис Керизърс, те неволно се сепнаха от нейната хубост и нагизденост. Мери пък особено се възхити от бебето и веднага реши, че ще иска позволение от майка си да му стане бавачка.
— Ах, моля ви се, на драго сърце! — въздъхна младата майка. — Аз никак не съм научена на такава работа! Моето здраве и без това е разстроено. Пък вие, като гледам, сте млади и силни, а и поради произхода си, вероятно, сте навикнали да работите.
— Моля те, Елайза — прекъсна я мъжът й. — Тези госпожици са благовъзпитани като тебе и само защото са задържани по волята на Провидението в тази пустош, са принудени да работят не по навика си, както и ти не си навикнала!
— Не, тук всички вие ще обикнете труда! — забеляза Мери. — А пък да си играе човек с това бебенце, не е работа, а удоволствие! — и тичешком се втурна към къщи, прегръщайки нежно малкото.
— Мамо, виж какво ни изпрати Бог! — извика тя и показа детенцето.
— Божичко — слиса се Нана, — къде намерихте това захвърлено дете?
— Не е захвърлено, то си има майка и баща! Ето ги и тях! В това време наистина в общата стая влязоха гостите заедно с цялата колония.
— О, Хенри! Мислех, че сме дошли при цивилизовани хора! — възкликна разочарована мисис Керизърс, като хвърли поглед на бедната наредба в жилището. — Аз ще умра в тази колиба!
Мъжът шепнешком смъмри капризната си съпруга, а и сестра й, мисис Дълас, й направи остра забележка за нейната безочливост.
Полека-лека всичко се уреди и стопаните седнаха заедно с прегладнелите гости да обядват, след като старателната Нана донесе всичко, което можа да приготви за ядене.
По време на обяда поведоха разговор за положението на гостите. Нашите приятели заявиха, че и дума не може да става за преминаване на планината през този сезон на годината. Налагаше се и новодошлите да се заселят при тях.
— Но аз ще умра в тази хралупа! — закапризничи пак мисис Керизърс.
— Не само че няма да умрете, но и ще се възстановите — опита се да я успокои мисис Мъртън. — Самата аз, преди да се заселим тук, бях едно отпаднало, за нищо негодно създание и по цели дни се търкалях в леглото. Сега се чувствам напълно здрава и се срамувам за миналото!
Накрая така и решиха — да останат поне до пролетта.
На другия ден енергичната мисис Дълас вече се разпореждаше: даваше съвети, помагаше на девойките и на Нана, поръча да донесат случайно запазената от новодошлите мелница и предложи да мелят с нея царевица, показа как да правят по-разнообразни гозби, предостави за общо ползване своите припаси, между които чая, захарта и шоколада — неща, които нашите приятели отдавна бяха свършили. С една дума, грижеше се за всичко.
През това време мъжете измислиха план за нова къща, където да се настанят новопристигналите. Понеже във фургоните на гостите се намериха инструменти и гвоздеи, бе решено да бъде построено жилище с по-значителни размери, отколкото позволяваха средствата преди. Входната врата трябваше да води в салона, който щеше да служи и за трапезария; отдясно щеше да бъде стаята за жените, отляво — тази за мъжете. До тези стаи щяха да бъдат построени спалните, а долепена зад салона, щеше да е кухнята — царството на Нана и Джон.
Пред лицевата страна възнамеряваха да издигнат палисада, обвита с пълзящи растения, каквито изобилстваха в гората, а пред самата къща мисис Дълас пое задължението да уреди цветна градина — преди тръгването си, заедно със зеленчуковите семена, тя бе взела и семена на цветя.
