Като обмислиха всичко това, преди да се заловят за работа, решиха да изпълнят християнския си дълг пред малкото и да го кръстят. По желанието на майката, кръстиха го Сесил. Обрядът беше извършен тържествено от мистър Мъртън в параклиса.
Глава IX
Настъпиха истински студове. Денем често се изливаха поройни дъждове. За лов в такова време не можеше и да се мисли, затова колонистите още по-ревностно се заеха с вътрешната наредба на новата къща, която за месец беше напълно готова и покрита със сламен покрив. На мъжката („кабинета“) и дамската стая поставиха две малки остъклени прозорчета, извадени от фургоните. Посред общата зала сложиха малка желязна печка — тя отлично сгряваше помещението без онзи неприятен пушек, който представляваше голямо неудобство в къщата на Мъртън. След това мистър Дълас и Джон, и двамата отлични работници, с помощта на момчетата снабдиха къщата с изработени от тях маси, скринове, столове и канапета, натъпкани с козина и покрити с кожи. Такива също кожи, опънати върху рамки с четири крака, служеха за кревати. Изобщо покъщнината беше много по-хубава от онази, с груба направа, с която подредиха жилището си първите колонисти, поради оскъдните си средства и по-малко умение. В „кабинета“ окачиха полички, на които наредиха цяла библиотека, състояща се от съчинения по минералогия, механика и инженерно дело, притежание на Дълас, и книги по естествознание и философия — собственост на семейство Керизърс заедно с многобройни английски и френски романи; към това се прибавяше и библиотеката на сестрата, мисис Дълас, наброяваща всичко на всичко шест книги: огромна библия, молитвеник, том на Шекспир, „История на Англия“ от Юм, готварска книга и книга по градинарство.
Най-после всичко беше готово и в една чудно хубава, ясна утрин малката община се събра в новата къща, за да отпразнува нанасянето в нея. В чест на този необикновен случай бе приготвена закуска в небивали размери: чай със захар, печени сладки, баница с гълъби и истинско масло от сметана, избито в малката буталка, която мисис Дълас беше донесла със себе си. Дори обикновено намръщената мисис Керизърс този път прояви снизходителност и изглеждаше толкова доволна, че след закуската удостои цялото общество със свирене на китара, което особено възхити девойките. Впечатлението за общо благополучие се засили още повече от свещите, които мисис Дълас приготви за новата къща от събраната в колонията лой, като използва вместо фитил тръстика. Разбира се, тези импровизирани свещи бяха далеч от истинския комфорт, но все пак несравнимо превъзхождаха нещастната пушлива лампа — една черупка от щраусово яйце, напълнена с лой, в която беше потопен фитил.
Този живот на мирен труд така се бе харесал на почти всички от новодошлите, че се чуха гласове да останат окончателно тук, заедно с Мъртънови, на което мисис Керизърс горещо се възпротиви:
— Да остана в такова място?! Където не можеш да отидеш никъде, където няма модни магазини, нито хора — роптаеше тя, — за нищо на света! Освен това, защо мъкнах със себе си от Англия толкова бални рокли, щом няма да ходя нито на концерти, нито на балове?!
Тези бални рокли решиха всичко — приеха да изчакат само зимата в Есперанса, а щом настъпи пролетта, да преминат Андите.
Засега, като си свършиха работата, всички се отдадоха на възможните в тази пустош развлечения, главните от които бяха лов и езда. В тези игри понякога вземаха участие и дамите. Джон, който между другото разбираше и от седларство, направи за тях удобни седла, покрити с кожи. Розичка (прекръстения Зефир), Нигър и мулето с примерна покорност се подчиняваха на женските ръце.
Тъй като водата в реката беше много придошла и газенето беше опасно, мъжете тръгнаха веднъж надолу по брега, за да изследват по-надалече течението. Прорязала цялата долина, реката извиваше покрай подножието на юг, после, излизайки от планинската теснина, се вливаше в голяма река, която се разливаше из пампасите.
По пътя мистър Дълас посочи на младите си приятели тлъстия чернозем край брега и ги съветваше да го заградят и засеят с житни растения.
— Вие несъмнено разбирате — казваше той, — че тази девствена почва е неизчерпаемо съкровище за един трудолюбив земеделец. Не случайно пословицата гласи, че „който разработва медна мина, той непременно ще забогатее; който взема сребърна мина, той, може би, ще стане богат; а който разработва златни рудници, навярно ще се съсипе“. Затова, ако нашите мечти за дирене на злато не се сбъднат, ние ще се върнем в Есперанса и заедно с вас ще се трудим над тази благодатна почва!
Ловците изходиха брега на реката до устието й при голямата река и тук срещнаха цяло стадо бикове, а после — и диви коне. Те успяха да уловят с ласо два коня, които решиха да обяздят за пътешествениците, и да убият два млади бика. Отрупани с придобитото от лова, те весело се завърнаха вкъщи.
— Защо, докторе, не построите мост над вашата река? — попита Керизърс Луис. — Така ще ви бъде много по-удобно.
— Няма съмнение — отговори запитаният. — Но вие забравяте, че от този мост биха могли да се възползват скитащите наоколо шайки от индианци. А това никак не е желателно!
В един момент времето започна да се оправя. Децата се възползваха от това и се заеха с полска работа. Определиха в околността няколко участъка, като ги оградиха с плет, прекопаха ги с една огромна волска челюст, поради липса на рало, и засяха картофи, царевица и пшеница. После влязоха в градината, направиха няколко лехи, наториха ги и посадиха фасул, грах, лук, ряпа, моркови, зеле и други зеленчуци. Не забравиха да посадят и цветя — сред тях и любимото на Мария „мъртвешко цвете“12, както наричаха в Южна Америка обикновения нокът. Алмагро обясни, че според индианските поверия, това мрачно название било дадено на цветето, защото то било изникнало от кръвта на туземците, избити от испанските завоеватели. Впоследствие това название възприели и самите испанци.
Но сред общия жизнерадостен труд будното око на мисис Дълас започна да забелязва от няколко дни насам някакво замислено изражение на лицето на Алмагро. Освен това й направи впечатление, че между него и Луис се провеждат тайни съвещания.
Енергичната по натура, не обичаща скритостта, мисис Дълас не се стърпя и веднъж решително поиска от доктора да я посвети и нея в тайната.
Луис не се възпротиви и съобщи, че преди няколко дни, когато Алмагро ходил в пампасите през наскоро откритата тясна клисура, забелязал по брега на реката дири от цяла върволица коне и следа от влачено отстрани копие — верен знак, че оттам са минали индианци. Той знаеше, че колонията няма да може да се скрие от зоркото око на индианците, затова мислеше как да се погрижат за защитата.
— Само че не е необходимо предварително да бъдат тревожени жените! — завърши докторът.
Мисис Дълас от своя страна напълно одобри неговите грижи за безопасността, но добави, че на мъжете и момчетата все пак трябва да им се каже. После предложи да се въведе нощно дежурство, тъй като индианците нападат обикновено нощем.
— Това е вече направено — отговори Луис. — Последните няколко нощи аз, Джон и Алмагро дежурим един след друг на терасата до къщата, откъдето може да се види цялата околност на Есперанса, като в същото време сме закрити от кактусовата ограда. Но досега не сме забелязали нищо подозрително!
В това време дойдоха и повиканите на съвещание мъже. Известието за следите на индианците смути силно всички, само войнствено настроените младежи желаеха да се срещнат с врага.
— Ние ще им дадем да разберат! — заканваше се нетърпеливият Джек. — Добре, че сега имаме достатъчно барут и куршуми! Та ние вече сме цял отряд! Едно само трябва, както е прието — да си изберем главнокомандващ!
Всички се разсмяха, но одобриха предложението на момчето и единодушно присъдиха това почетно звание на доктор Луис.
Той поблагодари за честта и намери за нужно да произнесе една малка реч пред мъничката си войска.
— Храбри мои войници! Нека бъдем смели, твърди, единодушни и, ако е възможно, да не проливаме напразно кръвта на неприятелите — те, макар и да са езичници, все пак са наши братя. Нека нашият девиз бъде: „Съгласие и дисциплина!“
Словото бе приветствано с възторжени викове, а когато те престанаха, Луис предложи да си приготвят преди всичко вода, като се има предвид обичая на индианците да подпалват постройките.
