това? Никой не допусна нито за миг, че може да е случайно. Като се вземат предвид думите на Къхуун, това бе явно преднамерена обида.
Всички присъствуващи очакваха засегнатият да се хвърли незабавно върху Къхуун. Те бяха разочаровани и изненадани от начина, по който ловецът на мустанги прие обидата. Някои дори помислиха, че ще я преглътне.
— Ако направи такова нещо — прошепна Хенкок в ухото на Сломън, — трябва да го изритаме от стаята.
— Не се тревожи — отвърна офицерът от пехотата по същия начин, — ще видиш какво ще стане. Както знаеш, не обичам басовете, но залагам една месечна заплата, че ловецът на мустанги няма да остави работата така, и още една, че мистър Касий Къхуун няма да се справи така лесно с него, макар че Джерълд се интересува повече от хубавата си риза, отколкото от обидата. Чуден човек!
Докато те си шепнеха така, човекът, за когото ставаше дума или, да употребим една изтъркана фраза, „този, който беше център на вниманието“, стоеше още до бара.
Той остави чашата, извади от джоба си копринена кърпа и започна да почиства бродираната риза от разлятото уиски.
Неговото невъзмутимо спокойствие не означаваше страх и тези, които се бяха усъмнили, разбраха, че са направили грешка, и че нещо ще се случи. Всички очакваха мълчаливо да видят как ще се развият нещата.
Не чакаха дълго. Цялата случка заедно с предположенията и шепота продължиха повече от двадесет секунди, след което започна действието или по-точно думите, които го въведоха.
— Аз съм ирландец — каза ловецът на мустанги, като прибра кърпата си там, отгдето я беше извадил.
Макар че отговорът изглеждаше необикновен и се забави доста много, значението му беше ясно за всички присъствуващи.
Ако ловецът на диви коне беше ударил плесница на Касий Къхуун, то едва ли по-ясно би показал, че приема предизвикателството. Простотата на отговора само подчертаваше сериозността на неговото намерение.
— Вие? — запита презрително Къхуун, като сложи ръце на кръста си и се обърна назад. — Вие? — повтори той, като изгледа ловеца от глава до пети. — Ирландец ли сте? Право да си кажа, сър, никога не бих предположил! Човек би ви взел за мексиканец, ако съди по облеклото и разкошната бродерия на ризата ви.
— Не виждам какво ви засяга облеклото ми, мистър Къхуун. Но тъй като развалихте ризата ми, като разляхте половината от питието ми по нея, аз ще си позволя да разваля вида на вашата по същия начин.
Като каза това, ловецът вдигна чашата си и преди бившият капитан от доброволците да успее да обърне глава или да се отдръпне, лисна остатъка от уискито в лицето му. За голямо удоволствие на повечето от присъствуващите Къхуун започна да киха и да кашля.
Одобрителният шепот, който се разнесе из салона, стихна изведнъж. Обстоятелствата бяха такива, че нямаше нужда да се говори.
След възклицанията, които придружиха постъпката на Джерълд, настъпи гробна тишина. Всички виждаха, че разпрата е сериозна. Сигурно ще се стигне до бой. Нищо не може да го предотврати.
Глава XX
ОПАСНО ПОЛОЖЕНИЕ
След като беше изкъпал по такъв начин, Къхуун измъкна револвера си от кобура. Той избърса уискито от очите си и се приближи към своя противник.
Предвидил това ловецът на мустанги извади също револвер. Той стоеше, готов да отвърне на изстрела с изстрел.
По-страхливите от зрителите започнаха да се изтеглят към вратата. В бързината да избягат на безопасно място те се препъваха един в друг. Неколцина останаха просто от недомислие, други — от хладна решителност. Последните се ръководеха може би от по-разумни чувства — да не получат някой куршум в гърба, ако се опитат да избягат.
Последва няколкоминутна тишина — муха да бръмнеше, щеше да се чуе. Това беше мигът между решението и действието, преди решението на разума да се претвори в действие.
При други противници това време щеше да е може би по-кратко; други, по-неопитни, щяха да стрелят, без много да му мислят. Но двамата мъже, изправени един срещу друг, не бяха такива. И двамата бяха виждали по-рано такива боеве, участвували бяха в тях и знаеха какви могат да бъдат последиците от един несполучлив изстрел. И единият, и другият бяха решили да не стрелят напразно. А това решение удължаваше мига на бездействието.
За хората отвън, които не се осмеляваха дори да Погледнат през вратата, напрежението беше почти болезнено. Пистолетните изстрели, които те очакваха всеки миг, щяха да им донесат облекчение. Бяха почти разочаровани, когато вместо изстрели чуха гръмкия авторитетен глас на майора — един от малцината останали вътре.
— Стойте! — заповяда той с тон на човек, който е свикнал да му се подчиняват. В същото време извади сабята си и постави дългото й острие между двамата противници. — Не стреляйте! Заповядвам ви! Свалете оръжията! Заклевам се във всемогъщия, че ще отсека ръката на първия който се допре до спусъка. Стойте, ви казвам!
— Защо? — изкрещя Къхуун, почервенял от гняв. — Защо, майор Рингууд? След такава обида, и то от такъв долен човек…
— Вие пръв започнахте, капитан Къхуун…
— Какво от това? Ще бъда последният, който ще остави обидата ненаказана. Махнете се от пътя ми! Разправията не ви засяга. Нямате право да се намесвате!
— Така ли? Ха, ха! Сломън! Хенкок! Кросмън! Чувате ли? Нямал съм право да се намесвам! Слушайте, мистър Касий Къхуун, бивш капитан от доброволците! Знаете ли къде се намирате? Да не си въобразявате, че сте в щата Мисисипи, сред вашите джентълмени, изтезатели на роби? Това сър, е военен форт, чийто скромен командир понастоящем съм аз! Тук важат военните закони. Затова ви заповядвам да приберете револверите в кобурите им. И то незабавно. В противен случай ще се намерите в ареста, като най- обикновен войник.
— Така ли? — отговори подигравателно джентълменът от Мисисипи. — В каква прекрасна страна имате намерение да превърнете Тексас? Изглежда, че колкото и да е оскърбен човек не може да се бие, ако не получи разрешение от майор Рингууд. Такива ли ще бъдат законите на страната?
— Ни най-малко — възрази майорът. — Не съм и никога не съм бил човек, който би попречил за честното разрешение на един спор. Вие и вашият противник ще имате възможност да се убиете, ако това ви се нрави. Но не точно сега. Трябва да разберете, мистър Къхуун, че „спортните“ ви занимания застрашават живота на други хора които нямат никакво отношение към вашия спор. Почакайте, докато всички се оттеглим на безопасно място, и тогава стреляйте, колкото си щете! Съгласен ли сте, сър?
Ако майорът беше някой обикновен човек, заповедта му едва ли щеше да бъде изпълнена. Но той беше старшият офицер във форта и човек на почетна възраст. Освен това всички знаеха, че умее отлично да си служи с оръжие и не позволява да не зачитат заповедите му.
Той ненапразно бе извадил сабята си. Противниците знаеха това и едновременно наведоха надолу дулата на револверите си, без да ги приберат.
Къхуун стоеше намръщен и скърцаше със зъби като хищен звяр, когото са възпрели тъкмо преди да се хвърли на жертвата си. В същото време ловецът на мустанги изглеждаше, че приема нещата спокойно, като че не беше нито разгневен, нито ирландец.
— Предполагам, че сте решени да се биете? — запита майорът, макар и да знаеше, че не съществува никаква вероятност да ги помири.
— Нямам особено желание да се бия — каза скромно Морис. — Ако мистър Къхуун се извини за това, което каза, и на прави…
— Трябва да се извини. Той пръв започна — подметнаха неколцина.
