висше развитие. Любов и омраза, радост и скръб, алчност и тщеславие — всички достигат върховната си сила. Пак тук човек среща нравствените добродетели в най-съвършената им чистота. Лицемерието тук не вирее, двуличието трябва да бъде много изкусно, за да избегне изобличение и наказание. Даровитостта е почти всеобща, всеобща е и предприемчивостта. Глупавите и мързеливите не могат да съществуват в този вечен водовъртеж на деен живот и наслаждения.
А този единствен по рода си град представлява и етиологичен melange. Може би в никой друг град не се среща по улиците такова разнообразие от народности. Основан от французи, завоюван от испанци, „анексиран“ от американци — от тези три нации се състои основното му население. Въпреки това тук можете да срещнете представители на много други цивилизовани и „диви“ народи. Турчинът с чалма, арабинът с бурнус, китаецът с бръсната глава и тънка плитка, чернокожият син на Африка, червеният индианец, мургавият метис, жълтият мулат, мургавият малец, подвижният строен креол и не по-малко стройният квартерон се сблъскват из улиците на града, сблъскват се с енергичните народи на Севера, с германеца и гала, с русина и шведа, е фламандеца, с янки и с англичанина. Чудновата човешка мозайка, пъстра, шарена смесица е населението на Града на завоя.
В действителност Нови Орлеан е голям метрополис: той е град в по-пълен смисъл на думата, отколкото други селища с много по-голямо население както в Европа, тъй и в Америка. Когато човек минава по улиците му, усеща, че не се намира в провинциален град. В неговите магазини се продават най-скъпите, най-хубаво отбрани стоки. На всяка улица се издигат хотели като дворци. Разкошни кафенета ви канят в изящните си салони. Има театри — величествени храмове на архитектурата, — в които можете да присъствате на добре изпълнени драми на френски, немски и английски, а през сезона можете да чуете вълнуващата музика на италианската опера. Ако сте любител на изкуството на Терпсихора134, Нови Орлеан ще бъде par excellence135 град по вашия вкус.
Знаех какви удоволствия можеше да предложи Нови Орлеан. Бях запознат с източниците на развлечение и все пак не се стремях към тях. След като бях прекарал дълго време всред плантациите, навлязох в града, без да помисля за тези развлечения — нещо, което рядко се случва в живота дори и на най-улегналите хора. Карнавалите, квартеронските балове, драмата, чаровните оперни арии бяха изгубили своята привлекателност за мене. Никакво забавление не можеше да ме развлече сега. Цялото ми същество бе обладано от една-единствена мисъл — Аврора! В ума ми нямаше място за нищо друго.
Чудех се как да постъпя.
Поставете се в моето положение и сигурно ще признаете, че то беше трудно. Първо, аз бях влюбен в тази красива квартеронка, най-безнадеждно влюбен. Второ, тя, предметът на моята любов, бе обявена за продан, и то на публична разпродажба! Трето, аз ревнувах — да, ревнувах това, което можеше да се продава и купува като бала памук, като буре захар! Четвърто, все още не бях сигурен дали ще имам възможността да стана купувач. Все още не бях сигурен дали е пристигнало в Нови Орлеан писмо от моя банкер. Презокеанските пътнически параходи не съществуваха по онова време и човек не можеше да разчита със сигурност на редовното пристигане на пощата от Европа. Ако тя не дойдеше навреме, злощастието ми щеше да достигне връхната си точка. Някой друг щеше да стане собственик на всичко, което ми беше скъпо на света, някой друг щеше да бъде господар и властелин на Аврора, щеше да има власт да прави с нея, каквото… о, боже! Самата мисъл беше страшна. Аз нямах сили да се замисля над това.
От друга страна, дори ако писмото пристигнеше навреме, дали сумата, която очаквах, щеше да бъде достатъчна? Петстотин лири стерлинги — пет по пет — две хиляди и петстотин долара! Дали цената на онова, което беше безценно, щеще да бъде две хиляди и петстотин долара?
Съмнявах се дали ще бъде толкова. Знаех, че по това време „средната стойност“ на един роб беше хиляда долара; много рядко се случваше да се плати за някой двойно повече. Това трябваше да бъде здрав мъжага — изкусен механик, добър ковач или опитен бръснар, — за да заслужава толкова пари.
Но за Аврора! О, бях чувал чудновати приказки за „фантастични цени“ — за такова „парче“, за оживено наддаване, за мъже с дълбоки кесии и похотливи мисли, които са се борили за такава плячка.
Такива мисли може да изтерзаят душата дори и при най-обикновени обстоятелства. Как подействаха те върху мене? Не мога да опиша чувствата, които изпитвах.
Ако получех парите навреме, ако те се окажеха достатъчни, даже ако сполучех да стана собственик на Аврора, какво щеше да стане после? Ами ако ревността ми беше основателна? Ако тя не ме люби? Положението щеше да бъде още по-трудно. Щях да притежавам само тялото й, понеже сърцето и душата й щяха да принадлежат другиму. Животът ми щеше да се превърне в изтънчено мъчение — да бъда роб на робиня!
Защо въобще да се опитвам да я купя? Защо да не положа крайни усилия и се освободя от тази луда страст? Тя не е достойна за жертвата, която съм готов да направя заради нея. Не, тя ме е мамила, положително ме е мамила. Защо да не наруша обещанието си, макар и да съм го дал с уверения в пламенна любов? Защо да не избягам от това място и се опитам да се избавя от мъката, която терзае и сърцето, и ума ми? О, защо не?
В по-спокойни мигове човек би сметнал такива въпроси достойни за отговор. Аз не можех да намеря отговор. Дори не се спирах на тях, макар че те преминаваха като сенки през ума ми. За състоянието, в което се намирах тогава, благоразумието беше нещо непознато. Не можеше и дума да става за благоразумие или пък за вслушване в безстрастните му съвети. Само тези от вас, които са били страстно влюбени, могат да ме разберат. Бях решил да рискувам богатство, слава, живот — всичко, за да спечеля тази, която тъй всеотдайно обожавах.
Глава LI
Vente importante des negres136
— „L’abeille“, monsieur?
Келнерът, който ми поднесе благоуханната чаша, същевременно ми подаде и току-що донесения от печатницата вестник.
Това беше голям лист хартия, озаглавен от едната страна „Abeille“, а от другата страна същото на английски — „Пчела“. Половината от вестника беше на френски, а другата половина — на английски; двете половини бяха точен превод една на друга.
Машинално поех вестника от ръцете на келнера, обаче без всякакво намерение или желание да го чета. Погледът ми бродеше машинално по широкия лист, почти без да възприема това, което беше написано на него.
Изведнъж надсловът на едно обявление привлече моя поглед и внимание. Беше на „френската страница“ на вестника.
Vente importante des negres!
Да, това бяха те. Обявлението не беше изненада за мене. Очаквах такова нещо.
Обърнах вестника да прочета превода на другата страна, та да го разбера по-добре. Ето, и тука големите черни букви се нареждаха в същите недвусмислени думи:
„Важна разпродажба на негри!“
Продължих да чета:
Обявен в несъстоятелност имот.
Плантация Безансон!
„Бедната Йожени!“
