— С удоволствие, пък и защо да се обиждам, че сте ни сметнали за разбойници, аз мисля, че мнозина, които посетихме, са на същото мнение.
— Можете ли да ми обясните защо носите монашески дрехи?
— Много просто, приятелю. То е безопасно и в същото време улеснява работата. В Мексико монашеското расо е най-добрият паспорт. То ни позволява да обикаляме селата, без да ни подозират, а властта мисли, че запустелият някога манастир отново е станал света обител. Ние, разбира се, никого не допускаме тук, затова поставяме и часовои. Така майсторски си играем ролята, че никой це ни подозира. Между нас има случайно двама монаси и те ни трябват твърде много до деня, когато ще заменим расото с военния мундир. И този ден наближава, ако се съди по това, което ми разказаха моите другари. Щатът Оаксака и цялата южна част на Акапулко са пълни с недоволни и въстанието ще избухне може би след месец. Алварес, който има голямо влияние в страната, ще бъде негов водач. Старият Пинто се надява, че ще бъдем с него, и не греши. Това е нашата минала, сегашна и бъдеща история. Сега ще ми позволите да ви запитам: желаете ли да се присъедините към нас?
Това предложение налагаше размисъл. Какво очакваше Керней, ако го приеме, и какво, ако откаже? Това бе един твърде деликатен въпрос. Мексиканецът, като видя трудното положение на своя събеседник, каза:
— Ако предложението ми е неуместно, отговорете направо, ще направя всичко възможно, за да ви улесня да напуснете безопасно страната ни. Бъдете спокоен, не ще ви върна отново в Акордада. Кажете ми откровено искате ли да бъдете наш човек?
— Да, искам — решително отвърна Керней.
Колебанията бяха излишни. В плен, с оценена глава, той можеше да се спаси само като се присъедини към Ривас и другарите му, каквито и да се те — революционери или крадци.
— Да, дон Руперто — добави той. — Ако ме намирате достоен, то с радост приемам предложението ви.
— А вашият приятел на какво мнение е?
— О, в него съм уверен, както в себе си.
Керней повика тексасеца, който, като не разбираше разговора, бе се оттеглил настрана.
— Това съвсем не са разбойници, Крис — каза му той на английски.
— Толкова по-добре, впрочем аз и не допусках, че са разбойници или монаси. А какви са капитане?
— Също като вас — патриоти, били се за своята родина и претърпели поражение. Ето защо се крият сега тук.
— Те са врагове на Санта Ана?
— Да, победени врагове, те замислят скоро въстание и молят за нашата подкрепа. Какво ще кажете вие?
— Какъв въпрос, капитане! Аз съм готов да отида с тях. И разбойници да са, пак ще ги последвам. Това е решено. Аз не бих се съгласил да стана монах, но веднъж хората отиват да се бият за свобода. Крис Рок не ще се отдели от тях. Вие можете да ги уверите в това.
— Той е съгласен — каза Керней на Ривас — и ние двамата сме щастливи да имаме началник като вас.
— Благодаря ви, сеньори! За нас пък е чест да има сред нас хора с такава изпитана храброст като вашата. Сега мога ли да ви помоля да облечете нашата дреха? Това е нужно за предпазване. Костюмите ви са готови, аз натоварих с това Грегорио, тъй като бях уверен във вас.
— Колко промени преживяхме, откакто излязохме от Ню Орлеънс! — извика Крис Рок. — Аз в облеклото на монах!… Ако не мога да бъда най-ревностният монах, то в краен случай ще бъда най-високият.
XXVI
Едно от най-красивите села в равнината на Мексико е несъмнено Сан Аугустин де ла Куевас или Тлалпам, както го наричали туземците ацтеки поради многото пещери наоколо. То се намира на двадесет километра от столицата по пътя за Акапулко.
Сан Аугустин се ползува с някои особени привилегии. Освен градски съдия има градски съвет и полицаи. Главните управляващи лица са от най-чист испански произход. Към тази група се отнасят и местните търговци, останалото население е съставено от чисти туземци, с бронзов цвят на лицето. В определена част от годината тук се появяват голямо число бели, обикновено през карнавала.
В това време улиците на Сан Аугустин са пълни с пешеходци и верига екипажи и конници се движат между селото и столицата.
През карнавалната седмица всички се отдават на хазартни игри. За играчите са поставени широки палатки. В играта, наречена Monte, вземат участие най-разнообразни партньори, на една и съща маса може да видите и офицери, и генерали, и подофицери. Сенатори, министри, понякога и самият държавен глава опитват щастието си наред с просяци и салтеадори. Даже жени от висшето общество с изтънчени маниери не пропускат да поставят съдбата си на зеленото сукно наред с босите селски момичета и контетата със съмнителна репутация.
Това увлечение трае няколко дни, след свършване на карнавалната седмица никой вече не заговаря за монте, палатките се развалят, играчите се прибират по домовете си и селцето отново потъва в невъзмутима тишина до следващия карнавал.
Сан Аугустин и в делник представлява твърде любопитно място поради своето положение и живописна гледка.
Освен местните жители тук се срещат и пришълци, които обичат да прекарват времето извън града, на вилите си — касас де кампо. Тук чифлиците са по-малко, отколкото в Сан Анхел и Такубаи, Тлалпам е по- далеч от града, но и в неговата околност се намират няколко богати вили, собственост на знатни люде.
Една от тях принадлежи на дон Валверде. Тук е любимото място на министъра, където той обича да прекарва свободното си време. След описаните произшествия той побърза да се оттегли във вилата заедно с дъщеря си и графиня Алмонте. Читателят обаче не знае колко терзания изпитваха тримата, откакто се разделихме с тях. По делото на Кайе де Платерос бе назначено разследване, което по искането на Санта Ана се водеше тайно.
Благодарение на предаността на Хосе, който лъжеше с удивително изкуство, заинтересуваните лица не бяха заподозрени. И дон Игнасио помогна не малко с това, че се съгласи да изопачи някои неща.
Дъщерята обаче му разказа всичко. Двете момичета заставиха дон Игнасио да се реши на това поради опасността, която ги заплашваше, и симпатиите към този, за когото рискуваше неговата дъщеря.
И така, подозренията на Санта Ана и на полковника този път бяха отстранени. Най-щателно бяха претърсени Педрегал и селата, долините, най-близките планини, но без никакъв резултат.
Малко по малко жаждата за отмъщение у Санта Ана започна да отслабва, като отстъпи място на безпокойството от слуховете за готвеното въстание Всички негови мисли бяха насочени към страшното „пронунсиаменто“. Всяка минута чуваше виковете: „Patria у Libertad“.
Скоро никой вече не мислеше за станалото в Кайе де Платерос. На другия ден след бягството на затворниците бе поместен пълен отчет за станалото във всички столични вестници; след една седмица обаче никой не мислеше за това освен някои хора. Ето как се менят, преминават и забравят събитията в Мексико.
XXVII
Керней и Крис Рок никак не се интересуваха каква става с джуджето. Тексасецът нямаше ни най-малко желание да вижда този изрод, той бе уверен, че са го затворили някъде в манастира.
Всъщност то бе не само затворено, но и оковано с голямата си верига, краят на която бе свързан с желязна халка. Помещението, в което се намираше, напомняше Акордадската килия; навярно тук е прекарал не един монах, излежаващ наказанието си за някое уставно нарушение. Ще бъде излишно да говорим защо джуджето бе поставено в килия. Руперто добре знаеше, че ако му даде свободи, рискува да изгуби своята.
След няколко дни му бе позволено да излиза по два часа на чист въздух, после то измоли позволение от
