Лора Лъвлейс едва благоволяваше да разговаря с него, а когато два-три пъти случайно попадна в нейната компания, той беше обект на неуважение и подигравки и в следния миг тя му обръщаше гръб. И всичко това се вършеше толкова деликатно, че Стъбс нямаше друга възможност да, си отмъсти, освен да излее просташката си злоба, но Скарт го беше предупредил за това. Корнетът чувствуваше, че неведнъж младата дама го беше правила прицел на подигравките си — чувствуваше го, ей богу.
Няколко часа преди това той сподели с капитана си своя неуспех в ухажването, но капитанът беше твърде зает със собствените си планове, за да му даде съвет или да го утеши.
Влизането на подчинения даде нова насока на мислите на Скарт, което пролича от думите му.
— Значи още никой не е пристигнал от Лондон? — запита той, като видя, че корнетът се готви да седне.
Отговорът беше едно просто „не“.
— Много странно, че досега не е изпратено копие от известието — каквото и да е било то.
— Много странно, ей богу!
— Не бих се учудил, ако нашият приятел, както беше изплашен от тия знаменити разбойници, се е побъркал и вместо да занесе писмото ми в Лондон, се е качил на някое дърво и се е обесил.
— Много е възможно, ей богу!
— Ако бях прибавил накрая една забележчица и загатнех на краля какви са били вагабонтите, на които неговият куриер така страхливо се е предал, може би най-добре щеше да е за куриера да се обеси. Ни най- малко не се съмнявам, че същата банда от плашила е спряла сина на сър Мармадюк. Разбира се, те са били, защото това стана същата нощ, на, същото място. Ха! Ха! Ха! В никой от моите походи не съм чувал по-умно измислена стратегия! Ха! Ха! Ха!
— Нито аз — каза Стъбс и също се засмя.
— Бих дал една месечна заплата, ако можех да пипна духовития мошеник, който я е измислил. Ако той поиска да се присъедини към нашите кирасири, ще го направя фелдфебел, без да му задам нито един въпрос.
— От него ще стане отличен войник. Ще стане, ей богу!
— Бих искал да го заловя и по друга причина — продължи Скарт, вече по-сериозно. — Можехме да открием откраднатото писмо. То сигурно още си стои в дрехата, която е смъкнал от онзи пъзльо — куриера. Ха! Ха! Ха! В какво състояние го намерихме! Като гълъб, съвсем оскубан и ограбен! О! Как ще се смее кралицата, като прочете моя рапорт до нея. Дано само не каже на краля. Ако се разбъбри, никак няма да е смешно за горкия куриер!
— Няма да е, ей богу!
— Особено ако писмото съдържа нещо важно. Чудя се за какво ли се отнася — изпратено толкова скоро след нас. Надявам се, че не ни отзовават обратно.
— Ей богу! Надявам се, че не ни отзовават.
— Този лагер още не ми е омръзнал и няма да ми омръзне, докато не постоя малко повече. Само че са студенички тези момичета, а Стъбс? Не се отчайвай, момче. Може постепенно да се поотпуснат.
— Надявам се — каза Стъбс и тъпото му лице се пооживи. — Ако не беше този хлапак, братовчедът, всичко щеше да е наред. Вярвам, че така щеше да е, ей богу!
— Ех, ех! Не се тревожи заради него. Те изглежда само се радват един на друг. Той току-що се е върнал, след като три години не е бил при нея — естествено е тя да иска да си поиграе малко с него. Но само като с играчка, Стъбс. Той скоро ще й омръзне и тя ще потърси друг. Тогава ще дойде твоят ред, мой очарователни корнете.
— Така ли мислите, капитане?
— Дали мисля така? Сигурен съм. Ха! Ако аз играех с такава карта, нямаше да има по-лесна игра. Но моята работа е друга — съвсем друга. Нужно е цялото умение на… на капитан Скарт, за да я спечеля. Я! Кой е? Влез!
Капитанът възкликна, защото някой беше почукал на вратата. При заповедта да влезе един кирасир отвори вратата и застана на прага с ръка, вдигната до шлема.
— Какво искате, сержанте? — попита капитанът.
— Пристигна един пратеник, придружен от три редици драгуни.
— Откъде?
— От Лондон.
— Доведи го и виж вън да се погрижат за драгуните, които са го охранявали.
Сержантът изчезна, за да изпълни заповедта.
— Сигурно е този, който носи копие от писмото — предположи Скарт. — И ако то съдържа заповед за връщане, дано пак се е загубило.
— Съмнявам се — отвърна корнетът. — Трите редици драгуни са били достатъчни за десетината плашила. — И като каза това, Стъбс се усмихна тщеславно на остроумието си.
Куриерът влезе. По костюма и държанието му личеше, че е кавалер, но много по-различен от другия — ограбения от разбойника. Този беше белокос стар ветеран, въоръжен от краката до главата, а стоманеносивите му очи, които умно святкаха през отвора на наличника, говореха, че е човек е характер, който трудно би могъл да бъде измамен от Грегъри Гарт и неговите плашила. Ако този човек беше приносителят на оригиналното писмо, а не на копието, по всяка вероятност разкаялият се разбойник нямаше да успее да извърши друго престъпление през оная паметна нощ и нямаше да прегреши и наруши обещанието, дадено на неговия господар.
— Вие сте кралски куриер? — каза Скарт и се поклони учтиво, когато кавалерът пристъпи към него.
— Известие от негово величество — отвърна пратеникът, като поздрави официално и подаде документа. — Това е копието на писмото, изпратено преди три дни и изгубено по пътя. Капитан Скарт, вярвам, е вече запознат е обстоятелствата.
Слабият блясък в стоманеносивите очи на говорещия, докато изричаше последните думи, показваше, че той е чул за приключението и също го намира забавно.
— О, да! — потвърди Скарт. — Надявам се, че приносителят на оригинала не е пострадал заради своето нещастие.
— Уволнен е — беше отговорът.
— Ах! Съжалявам. Страхът, който е преживял, струва ми се, е бил достатъчно голямо наказание, да не говорим за загубата на коня, кесията, часовника и любовната къдрица. Ха! Ха! Ха!
Сърдечният смях на капитана, на който Стъбс пригласяше, извика само мрачна усмивка в сивите очи и показа, че съчувствието на белокосия към опозорения куриер не е много дълбоко.
— Корнет Стъбс — каза Скарт, като се обърна към своя подчинен и махна с ръка към пратеника. — Погрижи се джентълменът да не умре от глад и жажда. Извинете ме, сър, докато прочета известието на краля. То може би изисква отговор.
Корнетът покани куриера да го последва и излязоха от стаята, а Скарт, застана под сводестия прозорец, разчупи кралския печат и зачете:
„Негово величество кралят, до капитан Скарт, командуващ неговите кирасири в графството Бъкс.
В допълнение на вече дадената заповед е настоящето се заповядва на капитан Скарт да започне набиране на войници в графството Бъкс да набере толкова хора, колкото са съгласни да служат в кирасирския полк на негово величество. Със същото той е упълномощен с авторитета па негово величество да предлага на всеки новобранец сумата, указана в тук приложената таблица.
Освен това до ушите на негово величество достигна, че някои неверни поданици от споменатото графство Бъкс са показали напоследък признаци на недоволство от правителството на негово величество, изразено в тайни събрания и други подобни незаконни действия и в речи, съдържащи бунтарски доктрини срещу правителството на негово величество и неговата личност, както и срещу преуспяването на държавата и църквата; затова негово величество заповядва на своя верен и доверен слуга, гореспоменатия капитан Скарт, да издири, открие и подири отговорност от всички всяващи раздор личности; и ако той намери добри и основателни доказателства за тяхната нелоялност, то с настоящото му се нарежда и заповядва да съобщи за същите на секретаря на Държавния съвет на негово величество, за да бъдат тези непокорни поданици извикани на съд пред Стар Чамбьр или Върховния съд, или друг подобен съд или
