— Тогава трябва да съм си загубила ума — каза твърдо Мелиса. — Джеф, нека домът ни бъде тук!
Лицето му светна.
— Шегуваш се?
— Ни най-малко.
През очите му премина сянка.
— Но какво ще стане, ако промениш мнението си, когато възстановиш паметта си?
— Обещавам ти, че няма да си променям мнението — отвърна Мелиса, но видя, че все още е намръщен и добави: — Какво има? Не можем да си позволим ремонта ли?
— Не бъди глупава. Майка ми искаше това да бъде сватбения ни подарък.
— Колко мило, Джеф. Къщата заслужава да се оправи. Кощунство е да я оставим в такова състояние.
Той я гледаше съсредоточено.
— И след това какво, Мелиса?
— Какво искаш да кажеш?
— Кой ще живее тук? — попита сериозно и я привлече към себе си. Наведе се и я целуна по бузата. Тя потръпна от удоволствие. — В едно стихотворение се казва: „Ела да живееш с мен и бъди моя любов“. Ще го направиш ли, Мелиса?
— О, Джеф! — извика тя с болка. — Толкова бих искала!
Той обгърна лицето й с ръце.
— Какво ти пречи? Моля те, кажи ми истината! Може би ще ти помогна. Не ме ли обичаш?
Тя постави пръст на устните му.
— Джеф, как бих могла да не те обичам? Просто съм длъжна да почакам, докато нещата се изяснят.
Той се усмихна и кимна примирен.
— Ела, има още нещо, което искам да ти покажа. Поведе я по коридора и излязоха през задната врата.
На върха на склона се намираше прекрасна беседка с тераси и увивни растения.
— О, Джеф! Прекрасно е!
Доближиха се до малката ограда и седнаха хванати за ръце. Наслаждаваха се на прекрасните аромати и гледаха като хипнотизирани реката под тях. Най-сетне Мелиса попита:
— Джеф, сега ще ми разкажеш ли историята си?
Той я погледна с болезнена нерешителност.
Тя взе ръцете му в своите.
— Нали за това ме доведе днес тук? Не мислиш ли, че е време?
Той кимна.
— Права си. Знаеш ли, обичах една жена, но тя умря.
— О, Джеф, толкова съжалявам.
С блуждаещ поглед той продължи:
— Казваше се Аби. Ние израснахме заедно…
През следващия половин час с мъка разказа цялата история за приятелството си с Аби — как са се влюбили, как са станали любовници само за една кратка, прекрасна нощ, как е умряла, как душата му си беше отишла с нея…
Когато свърши с прекършен глас, Мелиса цялата беше потънала в сълзи.
— О, Джеф. Това е най-тъжната история, която някога съм слушала. Да бъде убита от пиян шофьор? Трябва да си бил съсипан?
— Аз бях.
Тя поклати глава разбиращо. Изражението й беше загрижено.
— В това време има толкова злини.
— Да, знам. Но има и толкова добри неща — погледна я нежно. — Не разбираш ли? Сега те са повече.
— Повече?
— Не че някога ще забравя Аби. Винаги ще я обичам. Но аз открих втори шанс в своя живот… и любовта… след като те срещнах. Зная, не можеше да узнае това — той я притисна към себе си. — Само че, мила, толкова се страхувам!
— Страхуваш се? Защо?
Той заговори разпалено.
— След падането ти изглеждаш съвършено различна жена. Жена, в която се влюбих с цялото си сърце. Но има нещо, което ме измъчва. Защо понякога имам чувството, че ще те загубя? Какво ще правя, ако станеш отново такава, каквато беше?
— Казах ти, Джеф: това няма да се случи.
— Тогава откъде идва у мен тази несигурност?
Мелиса не можеше да му отговори. Очите й отново се изпълниха със сълзи. Беше толкова проницателен. Беше усетил нейния собствен страх. Тя също го обичаше от цялото си сърце, но как би могла да му обещае, че ще остане? Та тя дори не знаеше как и защо беше се озовала тук. Не знаеше и кога ще бъде отнесена обратно.
Споменът за измъченото лице на Миси, което беше видяла в малахитовия овал, продължаваше да я безпокои. Мелиса се чувстваше раздвоена. Тя не би могла да понесе мисълта, че ще нарани Джеф, но как би могла да гради своето щастие върху нечие нещастие?
Глава 20
— А сега, дами, моля за внимание.
Миси стоеше в салона на къщата на семейство Сержънт. Луси, Антоанет Макгий и Филипа Мерсър бяха седнали на столове около нея. В скутовете държаха ръкоделията си. Миси ги гледаше намръщена.
— Какво искаш да ни кажеш, Миси?
— Първо оставете плетките. И без това няма да довършите днес тези шалове.
Последва обща въздишка на ужас.
— Миси, но какво говориш? — каза важно Филипа. — Кълна се, че след падането характерът ти се е променил доста неприятно. Знаеш много добре, че тези шалове и одеяла сме ги обещали за благотворителния базар на църквата в събота.
— Много ме е грижа за вашия базар! — Не обърна внимание на огорчените им физиономии и продължи: — Вижте, ако искате да плетете, след като чуете какво ще ви кажа — не възразявам. Но сега искам да ме изслушате.
— Не искам да бъда груба, но след като няма да плетеш, тогава защо дойде? — попита Луси.
— Защото оная вещица, майка ми, настоя! — изкрещя Миси разгневена. — Ако вие, глупачки такива, искате да ми бъдете приятелки, трябва да се промените.
Филипа скочи на крака.
— Мисля, че достатъчно дълго търпяхме обидите ти, Миси Монтгомъри!
— Не може да бъде! — подигра й се Миси.
Антоанет се изхихика.
— Остави я да продължи — махна с ръка към Филипа. — Мисля, че е забавна.
След шумни протести Филипа се съгласи да седне, като дълго намества полите си.
— Много добре, Миси. Може да говориш.
Миси закрачи из стаята, извила упорито ръце назад. След това се обърна към другите. Като видя разгневените им физиономии, реши да успокои духовете.
— Преди всичко, мисля, че Филипа току-що каза истината.
— Така ли? — учуди се Филипа.
Миси кимна.
— Истина е, че се държах детински с вас и специално онази вечер. Надявам се да приемете извиненията
