да би помогна или не?
Последва продължителна тишина, нарушена от няколко нерешителни измърморвания. Накрая и трите едновременно казаха „Да“.
— Но трябва да знаем какво ни предлагаш да правим — каза Филипа.
— Предлагам всички да станете личности.
Отговорът беше пълна тишина. Миси се почувства така, сякаш наистина говореше на парникови цветя.
— Иска ли всяка от вас да бъде само майка и съпруга?
Отново пълна тишина.
— Кой е казал, че жената не може да бъде такава, каквато иска? — поясни Миси. — Защо някоя от вас да не може да стане кмет на Мемфис или президент на Съединените американски щати?
— Но как бихме могли — отбеляза Луси, — след като нямаме право дори да гласуваме?
— Точно това ви казвам — извика Миси разпалено. — Защо не започнете да работите, за да се променят нещата?
— Искаш всички да станем жени с интереси? — попита Филипа.
Миси вдигна рамене.
— Наречете го както искате. Аз бих го нарекла: да управлявате собствените си съдби — тя се обърна към Антоанет. — Сега ми кажи какво истински желаеш в живота си, освен да задоволяваш страстите на Брент.
Антоанет пламна.
— Добре, винаги съм искала да продавам шапки, Брент обаче постоянно ми повтаря, че е недопустимо жена да се занимава с търговия.
— Да върви по дяволите Брент! — тя се обърна към Филипа: — А ти за какво мечтаеш?
— Всъщност… — Филипа пое дълбоко дъх, след това си призна: — Винаги съм обичала ездата. Но Чарлз казва, че това занимание не е подходящо за дами. Истинската ми мечта обаче е да отглеждам чистокръвни коне и да ги подготвям за състезания тук и в Начез.
— Ами направи го!
Филипа се разбунтува.
— Но това би било скандално! Една дама…
— Защо? Защо да е скандално жена да отглежда коне? — Когато нито една не отговори, Миси приключи. — Сега разбирате ли за какво говоря?
Другите три жени помислиха малко и измърмориха в знак на съгласие.
Дойде ред на Луси.
— А каква е твоята мечта? — попита я Миси.
— Хайде, можеш да ни кажеш — окуражи я Филипа.
— Добре — лицето на Луси грейна. — Винаги съм обичала да рисувам… светата Богородица и всичките светии. Но Джереми казва, че това ще ме откъсне от задълженията ми на съпруга.
— Каква лицемерна свиня! — каза Миси ядосана. Преди другите да успеят да протестират, тя продължи: — Вижте, дами, даден ни е само един живот… — спря за момент смутена. — Мисля, че всички вие можете да започнете.
— Да започнем какво? — попита Антоанет.
— Да осъществявате мечтите си.
Дамите помислиха за момент, после кимнаха.
— А ти какво ще правиш, Миси? — попита Луси.
— Какво искаш да кажеш?
— Каква е твоята мечта?
Миси се замисли за момент.
— Знаеш ли, не знам точно. Засега бих се заела с образованието на господин Фейбиан Фонтено.
Всички се разсмяха.
Малко по-късно Миси си тръгна. Останалите три жени доближиха глави.
— Не мислите ли, че това, което предлага, е направо предателство? — заяви Антоанет.
— Да, напълно скандално е — добави Луси.
— Но хайде да опитаме — предложи Филипа.
Трите се изкикотиха заговорнически.
— Знаете ли, Миси много се е променила — отбеляза Антоанет.
— Наистина, просто не мога да я позная — подкрепи я Луси.
— Но… не е ли голям късмет, че я познаваме? — попита Филипа.
Всички се съгласиха.
В пет следобед същия ден Миси беше повикана от родителите си в салона. Като разбра, че трябва да се срещне с Фейбиан, се ядоса.
Когато слезе, го видя да крачи по персийския килим.
— Здравей, Фейбиан, скъпи — обърна се тя към него нежно.
Той я гледаше яростно.
— Миси, ще ми обясниш ли тази бъркотия?
— Каква бъркотия? — попита тя невинно.
— Вбесила си всичките ми приятели. Подтикнала си съпругите им към бунт.
— Така ли? — превземаше се Миси, а миглите й пърхаха. — Това може само да ме радва.
Той пристъпи към нея вбесен.
— Знаеш ли, че в този прекрасен момент Луси Сержънт се е заключила на тавана и рисува херувимчета? Антоанет Макгий е на разузнаване за своя шапкарски магазин, а Филипа Мерсър опакова багажа си за Кентъки. Тръгнала е да купува чистокръвни коне.
— Браво! — каза Миси, като пляскаше с ръце.
Мускулите по лицето на Фейбиан играеха.
— Ти ще спреш тези глупачки веднага!
— Искаш да кажеш да изменя на решението на нашето заседание? Та то има за цел да повиши самочувствието ни на жени.
— Какво заседание?
— Добре. Наречи го заседание за постигане на целите — тя му намигна закачливо. — Искаш ли да знаеш каква е моята цел, Фейбиан?
— Моля те да ме просветиш.
Тя го погледна многозначително.
— Искам да премахна робството.
— Когато дяволът се вкочани, тогава ще го направиш.
— Чакай и гледай — каза тя тайнствено. — Колкото до замръзването на дявола, аз и другите дами ще разискваме този проблем на следващото си заседание — тя тръсна къдрици и тръгна да излиза.
Той се втурна след нея и грабна ръката й.
— Чуй ме, ти, малка кавгаджийке! Няма да има повече заседания! Ще убедиш тези жени да зарежат това безумие и да си стоят на мястото. А ти никога вече няма да ги подстрекаваш към предателство.
Дръзките му думи като че я смразиха. Тя го отблъсна ядосана.
— Слушай, негодник такъв! Защо не проумееш с дебелата си глава, че ще постъпвам с мен и моите приятелки така, както искам? А ти може да пукнеш!
— Не се самозабравяй. Миси — Вбесен, Фейбиан пристъпи заплашително. — Играеш играта, без да се съобразяваш с правилата. Забравяш, че те превъзхождам. Забравяш, че съм достатъчно силен, за да победя всеки.
— Ха!
— Както ти каза „Чакай и гледай“, Миси! — извъртя се на пети и изхвърча от стаята.
— И никога не се връщай обратно! — изкрещя след него тя.
