ми. Но как бихте могли да ме обвинявате, след като бях с онова четириного Фейбиан Фонтено? — след като не получи отговор, тя продължи: — Между другото, аз съм ви надживяла със сто и четиридесет години.
— Сто и колко? — попита Филипа.
— Какви ги говориш? — Луси клатеше глава.
— Казвам, че не е ваша вината, че сте такива, каквито сте — обясни Миси. — Но ако откажете да се промените… — тя заклати заплашително пръст. — Тогава грешката ще бъде ваша.
— Как да се променим? — попита Антоанет.
Миси започна да ръкомаха.
— Не е ли ясно? Не мога да повярвам, че вие трите търпите безропотно тормоза на своите съпрузи.
— Тормоз?! — извикаха трите едновременно.
— Да, дори бих казала, че сте робини! — заяви страстно Миси. — Вие нямате права. Не можете да гласувате, да съдите, да излизате навън без придружител. Нямате право да присъствате на събранията на мъжете. Като че сте някаква каста. Мнението ви никога не се взема на сериозно. Съпрузите ви се отнасят с вас като че ли сте интелектуално непълноценни.
— Но това не е вярно, Миси — защити се Луси пламенно. — Просто нашите интереси са различни.
Миси извъртя очи.
— О, да! Вашите дребни интереси — да раждате деца, да се грижите за къщата, да се подчинявате на съпрузите си.
Трите глави едновременно се поклатиха.
— Добре, кажете ми тогава — продължи Миси ядосана, — къде е написано, че жените нямат право да вършат това, което е позволено на мъжете? Кажете ми всички ли сте се родили с надпис на челото „само да ражда“?
Жените зяпаха слисани към нея.
— Но, Миси — защити се най-после Антоанет, — ние сме доволни от живота си.
— Наистина ли? — попита я предизвикателно Миси. — Тогава какво ще кажеш за тъмноокия развратник, когото би искала да промениш?
Антоанет пребледня като мъртвец.
— Тя говори за Брент — обясни й Филипа.
— Е, няма ли нещо в скъпия ти Брент, което не харесваш съвсем? — настоя Миси.
Антоанет прехапа устни.
— Аз… не харесвам начина, по които флиртува с другите жени.
— Аха!
— И понякога се чувствам толкова обидена, когато съм имала тежък ден… понякога бебето има колики, разбирате ли, а Брент иска… — гласът й потрепери и тя се изчерви като божур.
— Какво ви казах? — триумфираше Миси. — Този Казанова иска от теб да танцуваш всеки път, когато той пожелае, без да го е грижа дали ти вече не си изморена.
Антоанет кимна с разширени очи, а Луси довери на Филипа.
— Нямам представа за какво говори.
Филипа прикри ръка с уста и прошепна:
— Каквото и да е, сигурна съм, че е нещо неприлично.
— Защо не го отрежеш този негодник? — посъветва Антоанет Миси.
Очите на младата жена се разшириха, тя притисна ръка към гърдите си.
— Какво точно означава „да го отрежа“?
Миси махна с ръка.
— О, небеса! Ти мислиш, че ти предлагам да го кастрираш? Имам предвид да разделиш спалните — за разнообразие. Мисли за собствените си нужди и не му позволявай да те използва!
— Но съпругата е длъжна да задоволява… страстите на съпруга си.
— Глупости. А какви са задълженията на съпрузите към техните съпруги?
— Нашите съпрузи изпълняват своите задължения — подчерта важно Филипа. — Обзавеждат дома, осигуряват прехраната ни.
— Не говоря за покрива над главите ви и за трите яденета дневно — каза разгорещена Миси. — Говоря за отношението им към вас! Те не ви смятат за личности.
Трите жени си размениха изумени погледи.
— И таз добра. Вие сте безнадежден случай — каза Миси разочарована. — Никога не съм предполагала, че може да има толкова покорни жени.
— Уверявам те, че мисленето ни е напълно в крак с времето. Ние не се оплакваме от съдбата си — заяви Филипа.
— А, така ли? — обърна се към нея Миси. — А какво ще кажеш за добрия стар тиранин, когото би искала да промениш?
На Филипа й стана неудобно.
— Хайде, предизвиквам те да си признаеш.
— Добре… — съгласи се неохотно Филипа. — Чарлз много често ми заповядва да му донасям ботушите.
— Като преди това настоява да ги целунеш — предположи Миси.
Всички се засмяха, а Филипа продължи разгорещена.
— Веднъж, когато му свалях ботуша, той ме блъсна толкова силно, че се ударих чак в камината. На челото ми излезе огромна цицина, а той има нахалството да ме нарече „недодялана крава“.
— Сега разбрахте ли за какво говоря! — извика Миси. — Тези мъже не ви уважават и вие грешите, като търпите непоносимото им поведение.
— Какво бихме могли да направим? — попита Филипа.
— Следващия път, когато ти заповяда да му дадеш ботушите, фрасни го с единия. Нека да усети какво е да получиш цицина на главата.
Филипа се засмя.
Миси се обърна към Луси.
— Сега е твой ред. Може би с нещо Джереми също те обижда?
— Не, никога.
— Хайде, Луси — смъмри я Филипа. — Всички се изповядахме. Сега е твой ред.
Луси прехапа устни.
— Добре… Джереми посещава курс по теология най-малко четири пъти в седмицата.
— Четири вечери го няма вкъщи? — учуди се Миси.
Луси кимна нещастно.
— Молила съм го да ме взима със себе си, но той настоява, че дискусиите там… че няма да ги разбера.
— О, какво невероятно нахалство! — заяви Миси. — Обзалагам се, че на никоя жена не е разрешено да ходи там.
— Точно така — Луси извади носната си кърпа и започна да подсмърча. — Най-важното е, че там дискутират предопределеното. Аз толкова искам да разбера съдбата, ориста… — разплака се тя неутешимо.
Миси потупа разтрепераните й рамене.
— Бих те посъветвала да вдигнеш стачка.
— Стачка? — повтори объркана Луси.
— Да. И тя ще продължи, докато започне да те взима със себе си.
Луси пребледня.
— О, аз не бих могла…
— Виж — прекъсна я разгорещено Миси, — не мога да ви помогна, ако продължавате да се държите като цветя в саксия…
— Кой е казал, че искаме твоята помощ? — прекъсна я Филипа хапливо.
Миси се изсмя.
— Знаете ли, че това е уместен въпрос? — тя скръсти ръце и ги загледа предизвикателно. — Искате ли
