Трите млади жени бяха прекалено смаяни, за да кажат нещо.
— Съжалявам ви — продължи Мелиса. — Страхувам се, че това положение ще продължи, докато не започнете да съчувствате на света около вас. Не трябва да мислите само за себе си.
— Слушай, Мелиса, не всеки обича да плете или да чете Библията — наблегна Мишел. — Ти също не го правеше, докато не удари главата си.
— Може би не сте открили подходящо място за съдействие и помощ — каза Мелиса. — Едно нещо съм забелязала за времето, в което живеем: много хора са погълнати само от себе си. Това не може да направи живота по-щастлив.
Сега нямаше смях. Трите намръщени обмисляха думите на Мелиса.
— Знаеш ли, Мелиса, промяната в теб ми харесва — отбеляза Дженифер. — Падането явно те е накарало да преосмислиш живота си. Поздравявам те.
— Благодаря — отговори Мелиса.
Мишел се намеси:
— Но не забравяй, че трите ти най-добри приятелки все още могат да ти предложат нещо.
Мелиса се усмихна искрено.
— О, скъпи мои! Казвала ли съм някога, че не можете?
— Тогава би ли ни казала защо вече не се гримираш? Защо не обличаш блузи с деколте? — попита Лайза.
Мелиса упорито стисна устни.
— Не искам да приличам на създание от улицата.
Реакцията на трите след този коментар щеше да събори къщата. Мелиса наблюдаваше озадачена трите си приятелки, които заобиколиха леглото, заливайки се от смях, докато не се показаха сълзи на очите им. Лайза се доближи до Мелиса.
— Хайде, глупавичката ми, позволи ни да те гримираме. Имам някои чудесни идеи, за да подчертая очите ти.
— Дума да не става! — каза простичко, но твърдо Мелиса.
Лайза й се закани с пръст.
— Виждаш ли, даваш ни такива сериозни съвети, а не искаш да приемеш нашите.
— Добре…
Предчувствайки близката победа, Лайза взе плетката на Мелиса и я остави настрана, след това изправи момичето на крака.
— Хайде, Джен и Шели, това ще бъде чудесно забавление — подкани тя приятелките си, а Мелиса настани пред тоалетката.
Мелиса се гледаше в огледалото, а другите жужаха около нея, смееха се и ровичкаха гримовете.
— Аз ще гримирам очите й — каза Лайза.
— Аз ще начервя устните й — добави Мишел.
— Аз ще поставя пудрата — заяви Дженифър.
— Само да не заприличам на лека жена! — обади се Мелиса.
— Я се махай! — Възкликна Лайза, но когато Мелиса се опита да стане, тя сграбчи раменете й и я тръсна надолу. — О, недей!
Лайза намигна на Мелиса и повдигна туша за мигли.
— Още преди да се усетиш, дете, ще изглеждаш като съвършено друга жена.
— Точно от това ме е страх — каза Мелиса намръщена.
Лайза оправи косата си и се взря в огледалото.
— А след това ще дойдеш с мен при фризьорката.
— О, боже! — възкликна Мелиса.
Глава 22
Следващото събиране на двойките се стори на Миси доста потискащо.
След конфликта Фейбиан още й беше сърдит. Почти не разговаряше с нея по време на пътуването към дома на семейство Сержънт, където трябваше да вечерят. Мерсърови отсъстваха, понеже Чарлз не можа да откаже Филипа от пътуването до Кентъки, вдигна ръце и я придружи, за да избират породисти коне.
Вечерята, сервирана тържествено в трапезарията, не вървеше. Причината не беше в отсъствието на Мерсърови. Оказа се, че подобно на Фейбиан и Миси, и другите двойки си бяха сърдити. Разговорът на тримата мъже се въртеше около тихоокеанската железница и дали тя щеше да минава през Мемфис, а жените обсъждаха предстоящия в събота благотворителен базар на църквата и си разменяха съучастнически погледи.
След кафето и ябълковия пай Джереми съобщи:
— Мили дами, ако ни извините, аз и останалите господа ще се оттеглим на коняк и цигари.
Трите жени се спогледаха многозначително. Луси каза:
— Съжалявам, скъпи, но аз и другите дами не можем да ви извиним.
В стаята настъпи неловко мълчание, Фейбиан се обърна към Миси и попита хладно:
— И това е твоя идея, нали?
— Разбира се, сладкия ми.
Фейбиан я изгледа сурово, а Джереми хвърли заплашителен поглед към съпругата си.
— Луси, ти ме изненадваш. Мисля, че беше груба към присъстващите господа.
Докато Луси хапеше устни нерешително, Антоанет каза кисело:
— Но, Джереми, не е ли грубо от ваша страна да ни изоставяте? Винаги ли ще ни се сърдите?
— Браво! — вметна Миси, като намигна на Антоанет.
— Ние, мъжете, ще разговаряме по работа — отвърна Брент разгневен. — А вие, жените нямате ли ръкоделия, които да подготвяте за събота?
— Всичко за базара е готово — отговори веднага Антоанет. — Осигурила съм дори шест шапки от новия си магазин.
— Защо не осигуриш целия магазин? — подигра й се Брент. — Между другото, не мога да разбера защо вие, дамите, не се занимавате с женската си работа?
— Но ние го правим, Брент — усмихна се превзето Миси. — Само че вие бяхте свикнали да се суетим около вас като мравки пред буря само за да имаме удоволствието да прекараме заедно вечерта, господа.
Фейбиан я погледна недоумяващо, но в очите на Брент припламна внезапен интерес.
— И как вие, дамите, предлагате да прекараме вечерта?
— О, може би няколко игри на карти, малко танци, чаша-две коняк — отговори Миси, като мигаше невинно срещу него.
Брент бе явно заинтригуван, но преди да каже нещо, Джереми се изкашля и се намеси:
— Дамите не пият коняк.
Миси го изгледа с отвращение.
— Какъв надут празноглавец си ти.
Почувствала предстоящия скандал, Луси побърза да вметне:
— Бихме могли заедно да четем от Библията.
Джереми размаха пръст пред жена си.
— Казвал съм ти вече, Луси, няма да ти разреша да се промъкнеш в групата ми по теология. Намирам тези долни машинации…
— Не я прекъсвай, Джереми — защити я Миси.
— Може ли да изучаваме Библията? — обърна се към Миси младата жена. — Толкова бих искала да дискутираме посланието на апостол Павел до коринтяните.
— Мисля, че е по-добре да се успокоиш — посъветва я Миси.
— Оох! — въздъхна Луси.
— Може да говорим за пролетния бал, който родителите на Миси уреждат след две седмици — вметна Антоанет. — Обзалагам се, че господин и госпожа Монтгомъри ще оповестят новата дата за сватбата на
