Миси и Фейбиан.
— Няма да направят нищо подобно — увери я Миси.
— Както и да е. Кой го е грижа за бала? — попита Брент.
— Аз ще си ушия нова рокля — отговори Антоанет нацупена.
— Кой го интересува твоята нова рокля? — продължи Брент с нарастващо раздразнение. — Твоята глупава превзетост само доказва, че мъжете и жените нямат нищо общо.
Миси отново му отправи ослепителната си усмивка.
— Наистина ли си сигурен, че нямаме нищо общо?
Докато Брент гледаше Миси раздразнен, а Фейбиан скърцаше със зъби, Луси каза:
— Знаете ли, имаме проблем с подготовката на базара в събота. Тъй като Филипа замина за Кентъки, нужен ни е някой, който да продава печивата й.
Великолепна идея осени Миси. Очите й светнаха пакостливо.
— Защо вие, тримата мъже, не го направите?
Последва бурна реакция на наранената мъжка гордост.
— Дума да не става! — отсече Джефри.
— Смехории! — заяви го Брент.
— Амин! — заключи Фейбиан.
— Не искате ли и вие тримата да подкрепите църквата? — попита Миси невинно.
— Рано сутринта в събота ние ще отидем на хълма, за да помагаме в построяването на павилионите — предизвикателно съобщи Фейбиан. — Тази подкрепа е достатъчна.
— А след това ще си похапвате скара и ще флиртувате с дамите, докато ние ще се трепем от работа! — протестира Миси.
— Продажбата на шалове и покривчици е женска работа — заяви Фейбиан.
— Аз пък съм на мнение, че истинският мъж достатъчно е уверен в своята мъжественост и не се бои от никаква работа — изстреля Миси. Тя се обърна към Брент и го потупа по ръката. — Какво ще кажеш, Брент? Ти ме нападаш така, сякаш си уверен в своята победа?
Докато Брент преглъщаше на сухо и я поглъщаше с поглед алчно, Антоанет започна да протестира.
— Миси, умолявам те да свалиш ръцете си от съпруга ми!
Миси се разсмя.
— Карам те да ревнуваш ли, Антоанет?
— Мисля, че не това е най-важното — каза тя сериозно.
— А кое е най-важното?
— Ти каза, че трябва да бъдем по-настъпателни…
— По-самоуверени.
— Както и да е. Не искам да флиртуваш с мъжа ми.
Миси отново се засмя.
— Права си и аз се извинявам! — намигна й тя. — Не трябваше да флиртувам с твоя съпруг, даже и да е развратник.
— Може и да е истина, но той е мой развратник.
Тримата присъстващи мъже гледаха слисани, а Миси продължи невъзмутимо:
— Съгласна съм с тебе. Всъщност исках само да провокирам Фейбиан. Той обаче е толкова сърдит и тъп, че не бих могла да го засегна, освен ако не хвърля бала памук по главата му.
Внезапно Фейбиан скочи на крака и размаха юмрук срещу нея.
— Достатъчно, Миси, тръгваме си.
Тя също стана, като го гледаше предизвикателно.
— Ти си можел да говориш?
— Да, а ти, както обикновено, не слушаш. Казах, че си тръгваме, така че се обличай.
— О, ти си типичен мъж! — говореше тя и размахваше ядосана ръце. — Предпочиташ да си тръгнеш, отколкото да видиш истината в очите.
— Каква истина?
— Мъжете и жените са равни, по дяволите. Няма причина, поради която жените да не бъдат включвани в бизнеса или в политиката. Няма причина, поради която мъжете да не могат да продават сладкиши…
— По дяволите, Миси. Брент, Джереми и аз не можем да продаваме ябълков пай!
— Искаш да кажеш, че не можете да го направите така добре, както биха го направили жените? — предизвика го тя.
— Не. Казвам, че това е женска работа.
— Точно там е проблемът. Вие сте тайфа тесногръди провинциални дръвници.
— Мисля, че всички чухме достатъчно — Фейбиан се наклони към Миси пребледнял, а очите му святкаха гневно.
— Ти май искаш твоята покорна Мелиса да се върне? — предизвика го тя.
— Може би да.
— Мисля, че всички бихме предпочели предишната Мелиса — добави Джереми, станал на крака.
Брент също скочи.
— Поддържам ви. Всички сме достатъчно изморени от това женско съдружие.
— Движение за женски права — поправи го Миси.
— Както и да го наречеш, търпяхме ви достатъчно.
Сега Луси скочи, за да защити приятелката си.
— Не мога да повярвам какви ужасни неща говорите вие, мъжете, на Миси — скара се тя с треперещ глас. — Вие сте жестоки и невъзпитани. Не сте никакви кавалери.
Антоанет скочи и обви покровителствено ръце около кръста на Миси.
— Съгласна съм. Още повече, че Луси и аз харесваме Миси точно такава, каквато е.
— А какво ще кажеш за ужасните неща, които тя каза за мъжете? — попита Брент.
— Добре, може би е време да чуете истината — съгласи се Антоанет. — Преди да се промени Миси, ние, жените, не съзнавахме общото положение, в което живеехме. Тя ни помогна да видим собственото си съществуване в нова светлина. Защо вие, мъжете, да можете да правите каквото пожелаете: да имате работа, да гласувате, да се забавлявате, а от нас да се изисква само да си стоим у дома, да отглеждаме деца, да плетем.
— И точно така трябва да бъде! — изрева Брент.
— Да, но те вече не искат да живеят така! — изстреля Миси.
Двете страни бяха заели отбранителни позиции. Тримата мъже се консултираха помежду си, а жените гледаха с любопитство.
Предизвикателно напред пристъпи Фейбиан.
— Значи вие сте на мнение, че сте напълно равни с мъжете?
— Всъщност дори ви превъзхождаме — не отстъпваше Миси. — Ние живеем по-дълго, по-умни сме и не позволяваме на чувствата да ни управляват.
— Така ли? — намеси се Фейбиан с непоклатимо спокойствие. — Тогава, след като сте толкова уверени във вашето превъзходство, няма да отхвърлите един облог, нали?
Миси го изгледа подозрително.
— Какъв облог?
— Казвате, че сте по-умни от нас. Това отнася ли се и за бизнеса?
— Разбира се.
— В такъв случай Джереми, Брент и аз сме съгласни да продаваме сладкиши.
— Какво? — изкрещя Брент.
— Фонтено, ти сигурно се шегуваш — отчаяно добави Джереми.
Той се обърна към тях.
— Ни най-малко, господа. Ако поне малко ми вярвате, мисля, че скоро ще сложим край на тази война.
Двамата мъже кимнаха вяло, а Миси се засмя и каза:
— Фейбиан, не искам да те разочаровам, но войната между двата пола няма никога да свърши.
