— Правилно. Миси беше си ушила копие на… твоята рокля.
— Да. Като че ли започваш да ми вярваш, Джеф?
Той скръсти ръце и вирна глава упорито.
— Само съпоставям аргументите.
— Много добре. В утрото на сватбата се чувствах доста мрачна. Разбираш ли, годеникът ми, Фейбиан Фонтено, ми беше казал, че ще ме заведе на сватбено пътешествие в Африка. Искаше да стреля по слонове…
— Този мъж е искал да ловува по време на медения ви месец? Какъв негодник! — изкрещя Джеф.
Мелиса трябваше да скрие усмивката си, предизвикана от възмущението на Джеф.
— Фейбиан беше доста своенравен. Знаех, че той не ме иска за съпруга…
— Бил е идиот тогава.
Тя се засмя.
— Но и двамата бяхме хора на честта. Договорът за тази женитба е бил подписан още при моето раждане. В деня на сватбата си стоях на горния край на стълбите и си мислех: „Бих искала да съм навсякъде, само не и тука“… Следващото нещо, което разбрах, беше, че се спъвам в подгъва на роклята си. Претърколих се надолу по стълбите и ударих главата си в централната колона. След това се събудих тук, в двадесети век.
— Паднала си надолу по стълбите? — повтори Джеф недоверчиво. — Но това се случи и на Миси?
— Зная. Мисля, че точно в този момент сме разменили местата си във времето.
Той тръсна глава.
— Това просто не е за вярване!
— Мисля, че малахитовият овал е осъществил пренасянето.
— Малахитовият овал? — попита той озадачен.
— Да. Той беше прикрепен към колоната в деня преди сватбата. Забелязах, че същият камък стои там и до днес.
Той се намръщи замислен.
— Говориш за плочката от зелен малахит?
— Да.
— Казваш, че е бил поставен там през 1852 година.
— Така е.
— Фантастично — каза Джеф. — Но защо е бил вграден?
— Разбираш ли, моят баща от миналото, Джон Монтгомъри, ми обясни, че този овал е част от истински египетски талисман. Предполага се, че има магически способности. Така че, когато Миси и аз сме ударили главите си в колоната. Е, мисля, че така е станала размяната.
— Господи, боже мой, това е най-необяснимото нещо, което някога съм чувал!
— Вярваш ли ми, Джеф?
Той стана и закрачи. Не беше на себе си. След малко се обърна към нея. Гледаше я с колебание.
— Трябва да бъда честен. От една страна, ми е трудно да повярвам. Но, от друга, как да си обясня невероятната промяна в теб? По характер изобщо не приличаш на Миси. Все едно си съвършено друга жена — поколеба се за момент, после добави: — Изглежда, имаш право.
— О, Джеф! За мен е толкова важно да ми повярваш! — извика тя. — Моля те, не мисли, че съм обезумяла.
Той я прегърна.
— Никога не съм мислил така, любима. Объркана — да, но не и луда. Факт е, че дори и да мислиш, че си някоя друга, ти си точно копие на Миси. Иска ми се да има начин да се убедя, че тази смайваща история е вярна.
Мелиса прехапа устни.
— Дали няма нещо, по което би могъл да ме различиш от Миси? Може би някой белег по рождение.
Той закърши ръце.
— Знаеш ли, имаше доста голяма бенка от вътрешната страна на дясното си бедро.
Лицето на Мелиса пламна.
— Джефри Далтън, по какъв начин си се добрал до толкова интимно място?
Той се засмя.
— Плували сме заедно няколко пъти. Миси… ти беше доста привлекателна по бикини.
— Бикини?
— Бански костюм.
— О-о!
Той погледна надолу.
— Е, Мелиса?
Тя се поколеба за момент. След това, червена като божур, повдигна високо полата си. Той бързо, но внимателно разгледа мястото и вдигна поглед смаян. Тя приглади полата си надолу.
— Да бъда проклет… Няма бенка или друг белег по тебе! — но побърза да добави: — Разбира се, ти би могла да я премахнеш.
— Но не може да няма драскотина или някоя друга следа?
— Правилно — преглътна той. Гледаше я така, сякаш никога не я беше виждал преди. — Боже господи, истина е! Ти си друга! Как е могло да се случи това?
Тя тръсна глава в недоумение.
— И аз бих искала да узная. Наистина знам много малко за такива работи — пътуване във времето! Но като помислиш… всички тези фантастични събития от двадесети век! — като кършеше нервно ръце, Мелиса продължи: — Опитах се да изуча всичко, което мога, Джефри, но имам да правя още толкова много. Чудех се дали човечеството е открило начин за пътуване през времето?
Джеф се усмихна.
— Не още, скъпа, въпреки че различни учени и философи работят по въпроса.
— Разбирам.
Той стисна зъби.
— Преминаването на хора във времето е възможно само изключително в романите на Херберт Уелс, Марк Твен и други.
— Трябва да прочета тези книги.
— Трябва — той се вгледа в нея с ново съмнение. — Мелиса, сигурна ли си, че си дошла тук от миналото столетие? Започвам да вярвам, че си друга, но тази история за пътуване през времето е доста невероятна. Сигурна ли си, че не си дошла просто от друг щат или нещо такова?
Тя се усмихна.
— Не. Кълна се, че съм дошла от друг Мемфис, щата Тенеси. Всъщност, като се върнем в къщата, ще ти покажа нещо, което ще докаже думите ми.
Той въздъхна.
— Много добре, мила. Ще се опитам да бъда търпелив.
— Благодаря ти, Джеф.
Той я гледаше с любов и почуда.
— Не мога да повярвам, че наистина си друга жена!
— Да, аз съм Мелиса, а не Миси.
Внезапно той се усмихна.
— Знаеш ли кое е най-хубавото?
— Кое?
— Никога вече няма да се притеснявам, че ще се промениш отново, че ще загубя такава прекрасна жена, каквато си ти.
При тези думи лицето й помръкна.
— Мелиса? Какво има?
Тя вдигна поглед към него. Очите й бяха пълни със сълзи.
— Не съм ти разказала цялата история, Джеф. Например защо знам, че Миси е заела моето място в
