— Знаеш ли? Идеята ти е чудесна.
— Ако сам посредничиш на собствената си продукция, би могъл да натрупаш голяма печалба — продължи тя. — Ще захранваш с тъкани собствената си фабрика — като постави показалец на устните си, тя се замисли за момент. — Чудя се откъде ще набавим най-добрите машини — тъкачни станове, казани за боядисване… Особено в тези дни и времена. Може би от Ню Йорк или Бирмингам. Определено трябва да отпътуваме, за да набавим основните машини.
— Трябва да отпътуваме, за да купуваме машини! — повтори той, като повдигна вежди многозначително.
Тя също го погледна многозначително.
— Това е моето мнение.
Той я гледаше едновременно с възхищение и предпазливост.
— Изглежда, имаш нюх към бизнеса, любов моя.
Тя се изпъчи гордо.
— Казвала съм ти, че никога няма да бъда щастлива единствено като съпруга.
— Сигурно си права — измърмори той.
Тя се поколеба за минута и след това добави равнодушно:
— След като стана дума, наскоро обсъждах създаването на такова предприятие с Робърт Бринкли. Той напълно се съгласи да ме финансира.
Фейбиан се изуми.
— И ти не се обърна към мен или към баща си?
Тя се изсмя презрително.
— Фейбиан, нито ти, нито баща ми щяхте да проявите и най-малко усилие, за да ми помогнете да започна собствен бизнес. Откакто съм тук, единственото нещо, което ви интересува, е да ми покажете моето място.
Сега очите му светнаха лукаво.
— Изглежда, не сме успели.
— Ха! — извика тя. — Ако откриеш фабрика тук, би ли ме включил в работата?
Той въздъхна.
— Миси, ти искаш много.
— Но никога няма да се съглася на по-малко.
Той пристъпи по-близо до нея. Отправи й придумваща усмивка.
— Виж какво, мила. Ще заминем за Ню Йорк и Бирмингам, за да изберем машините… по време на медения ни месец.
— И след това какво, Фейбиан? — предизвика го тя.
— Дай ми малко време — каза той с умолителен жест. — Ти се надсмиваш над всяко мое предложение. Не мога да се справя с всичко веднага.
След кратко замисляне тя надменно се обърна към него:
— Страхувам се, че това ще ти е по-трудно, отколкото да кажеш просто „Омъжи се за мен, ангел мой“. А аз ще ти позволя да видиш моите машини.
Той се наведе към нея, потиснал лукава усмивка.
— Миси, ти знаеш, че твърдо съм решен да се оженя за тебе.
— Както ти казах, аз няма…
Той я грабна и притисна силно към себе си.
— Другото нещо, което ме накара да те доведа днес тук, беше… да ти покажа моята… машинка — той се наведе и устните му страстно похитиха нейните. Викът на протест заседна в гърлото й тя си помисли раздразнена, че я целува така, сякаш не беше я целувал от седмици. С върховно усилие на волята успя да го отблъсне от себе си.
— Не бързай толкова, Ромео. Искам един отговор веднага.
— Целуни ме и аз обещавам, че ще си помисля — каза той.
Отново налетя върху нея. Езикът му се плъзна надълбоко. Пръстите му сваляха фибите от косата й. Миси се забрави, бързо капитулира пред целувката му и се притисна силно към него. Изглежда, вече не търсеше отговор. Дори не си спомняше и въпроса. О, защо Фейбиан излъчваше такъв чудесен аромат? Тя зарови пръсти в копринената му коса. Езиците им се състезаваха да доставят удоволствие на другия, а целувката им ставаше все по-страстна.
Навън бурята вилнееше. Дъждът се лееше върху покрива. Природната стихия само подсилваше необузданото настроение на двамата.
— Ти плачеш? — прошепна той, като целуваше влажните й страни, косата. Тя започна да се задъхва. Ръката му посегна надолу. Пръстите му я притиснаха силно дори през роклята. Погледът му я пронизваше. Попита задушевно. — Къде още си влажна, любима?
— О, господи! — изпъшка тя, като се притисна по-силно към него.
Стояха и се целуваха ненаситно. Фейбиан притисна през роклята възбудените й гърди. Миси милваше твърдата издатина отпред на панталоните му и той изстена, което само усили сладката болка от близостта на телата им.
Момент по-късно той я погледна напрегнато в очите.
— Свали дрехите си — настоя той.
— Тук? — възкликна тя.
Той се спусна към вратата, пусна резето и се върна при нея. Очите му горяха от желание.
— Да, тук, на светлината на деня. Искам да те гледам, ангел мой.
Цялото й същество се огъна при сластните му думи. Те я провокираха. Успя все пак да протестира.
— Но… В този склад…
— Уверявам те, че никой няма да ни види. Заключени сме, а прозорците са на втория етаж.
— Но… къде?
Той се усмихна порочно.
— Има една бала с памук до стената.
— Но тогава ще се прибера у дома с кичури вата по косата си… и навсякъде — отбеляза тя със смирен протест.
Той я привлече към себе си.
— Не и ако седнеш в скута ми.
Коленете й омекнаха. Щеше да падне, ако той не я беше притеглил към себе си.
Фейбиан се усмихна и я целуна звучно. Все още се усмихваше, когато я освободи и започна да отвързва шалчето си. Свали палтото си и отиде да го разпростре върху писалището.
— Тук е равно и твърдо: най-хубавото за моята дама.
Тя преглътна на сухо.
— Мисля, че каза… балата с памук.
— Там ще бъдем по-късно — прошепна той, като се надвеси над нея.
Миси щеше отново да припадне, но Фейбиан я хвана. Няколко минути се целуваха и всеки събличаше дрехите на другия. Скоро нейната рокля и корсет, както и ризата му, лежаха захвърлени върху песъчливия под. Той остана само по панталони и ботуши. Тя — само по бельо. Фейбиан я повдигна и постави на писалището. Свали чорапите й, жартиерите и панталонките. Разхлаби ризата и оголи гърдите й. Миси се задъхваше. Очите му я поглъщаха. Сръчните му пръсти масажираха зърната й. Застанал над нея, изглеждаше божествено с голите си плещи, с разрошената коса, с погледа, приковал нейния.
След това с чувствена усмивка той придърпа бедрата й до края на масата, разтвори краката й и зарови лицето си в цепнатината на женската й същност.
— Фейбиан! — наелектризирана, тя се опита да се извърти настрани, но той здраво притискаше тялото й.
— Знаеш ли откога исках да направя това? — прошепна дрезгаво той и отново се притисна към нея. Очите му я поглъщаха с интимна вглъбеност. Целуна бенката върху вътрешната част на бедрото й и прошепна:
— Да те гледам толкова красива. Да развържа всичките тези панделки, за да се разтвориш пред мен…
