Да те любя, докато запросиш милост…
Наистина тя изкрещя, но не за милост, когато той отново зарови изтезаващи устни във влагата й. Любеше я с езика си, а тя почти обезумяла дращеше раменете му и притегляше главата му отчаяно.
Хълцаше от безсилие, когато той я понесе през стаята и я положи върху балата с памук. Седна и я сложи на скута си. Преди да съедини телата им, трескавите му очи срещнаха нейните. Притискането беше опустошително. Викът й на екстаз той посрещна със звук на дива задоволеност. Закотви устни върху гърдите й. Миси не можеше да понесе такова удоволствие. Стенеше и се движеше нетърпеливо в такт с него. Крещеше и се стремеше към нов екстаз. Той я държеше здраво и търсеше собственото си освобождаване с дълбоки, приковаващи тласъци, които отново я отнасяха към върховното удоволствие. Със силен вик тя падна върху него напълно омаломощена. Лицето й клюмна върху силната му шия.
— О, господи, Фейбиан! Ще забременея!
Ръцете му се стегнаха около бедрата й.
— Вече съм ти казвал, жено, че искам да забременееш — отстрани я леко от себе си и я погледна сериозно. — Искам да се омъжиш за мен.
— По дяволите, Фейбиан! Не постъпвай така с мен! — викаше тя нещастно. — Не сега!
Почувства го как пулсира и влива живот вътре в нея. Чу го да казва:
— Какво по-подходящо време от това, любов моя?
Тръпки на желание пропълзяха вътре в нея. Пръстите и се впиха в силните му ръце. Опря лице на раменете му. Горещи сълзи на радост, че е негова, напълниха очите й.
Почувства как ръцете му се стегнаха около нея.
— Още си луда по онзи Джеф, нали? — попита той.
Тя извърна лице към него.
— Не, Фейбиан. Колко пъти трябва да ти повтарям, че никога не съм го обичала.
Той леко ухапа шията й, докато пръстите му милваха възбудените й зърна.
— Но още не можеш да го забравиш, нали?
Болката в гласа му, съчетана с интимността на позата им, разруши нейната решителност.
— Това не е истина! — наведе се и го целуна. Гласът й се прекърши. — Ти знаеш, че няма мъж, който да ме накара да се почувствам така.
Той въздъхна.
— Не бива да казваш такива неща на един мъж, Миси!
— Така ли?
Внезапно той се извъртя, откъсна я от тялото си и я положи върху балата.
— Да, не бива. Това ще накара този мъж да поиска да те обладае веднага… с кичури памук в косата ти и… навсякъде.
— Фейбиан!
Гледаше го наелектризирана как коленичи между разтворените й нозе. Очите й станаха огромни. Почувства, че я залива желание, като съзерцаваше неговата мъжка сила — напълно възбудена отново, твърда от желание по нея.
Предчувствайки удоволствието, обви крака високо около кръста му. Страстта и решителността в очите му отнеха дъха й отново.
— И още. Няма да напуснем тази сграда, жено, докато не ми обещаеш ръката си — каза дрезгаво той.
Вместо протести, от гърлото на Миси излезе чувствен вик.
Докато Фейбиан я откарваше у дома, тя вадеше кичурите памук от косата си. Гледаше годеника си със злобно възхищение. Беше я държал в склада, докато не беше се предала окончателно. Беше обещала да се омъжи за този негодник. Душата й се сви, като си припомни отговора му след нейното съгласие. По дяволите… Беше толкова изтощена! Физически и емоционално. Обичаше този мъж, а все още се чувстваше част от собственото си време. Но какво от това, ако не беше възможно вече да се върне? Ако беше вгнездена тук завинаги…
Като наблюдаваше изкусителния дявол до себе си, си помисли, че по-лоша от нейната съдба беше смъртта. Ако беше обречена да остане тук, може би трябваше да постигне нещо с Фейбиан, преди да се оженят. Тръпки я побиха, когато си представи идващите години, които може би щяха да прекарат заедно. Как биха могли да избягат от приближаващите нещастия — войната и епидемиите?
— Ще се оженим на петнадесети май — каза Фейбиан. — Ще ти трябват няколко седмици, за да се приготвиш.
Тя го изгледа и каза през зъби:
— Добре, Фейбиан — прехапа устни. — Но имам едно условие.
— Какво?
— Няма да ти позволя да се биеш в Гражданската война.
Той се разсмя от сърце.
— Пак се връщаш на тези глупости.
— Само ме изслушай и ми обещай, че няма да се биеш на страната на Конфедерацията.
Той се намръщи.
— Ако това е война против робството, аз ще се бия на страната на Юга.
Тя скръсти ръце и се загледа мрачно напред.
— Тогава няма да се омъжа за теб.
— Миси?
Обърна се към него решително.
— Казвам ти, че няма. Стотици и хиляди хора ще бъдат изклани. Семейства ще бъдат разделени. Никога няма да те жертвам във война, която никой не иска и която ще разруши цялата страна.
Той се намръщи упорито.
— Миси, ние дори не знаем дали ще има война.
— Ще има, повярвай ми!
— Добре, но трябва да ти кажа, че при такива обстоятелства, мъжете, които имат чест, нямат друг избор, освен да…
— Ох, пак твоята чест! — с досада възкликна тя. Когато той се начумери убийствено, тя бързо вдигна ръце. — Добре, добре, но можеш да избягаш от блокадата като Рет Бътлър.
— Рет кой?
— Няма значение. Няма да ти разреша да бъдеш войник. И още. Твоето и моето семейство трябва да намерим безопасно място и да избегнем войната. Трябва да освободим робите. Татко все още не иска да се съгласи с мен, но се надявам скоро да се разберем. Преди края на това десетилетие обаче ние трябва да се преместим… О, не знам! Към Невада или на друго място на запад.
— Миси, Невада не съществува.
— Повярвай ми, ще има! — тя изпука пръсти. — Може да станем собственици на златни мини. Това е. Знаеш ли, трябваше веднъж да направя срочно съчинение за Комсток. Може да обходим и всички участъци до Вирджиния сити — той я гледаше недоумяващо. — Е, Фейбиан, какъв е твоят отговор?
— А какво ще правя с моята текстилна фабрика, ако заминем за тази измислена Невада?
— Искаш да кажеш — нашата фабрика?
Той се усмихна.
— От уважение към ума ти мога да я нарека нашата.
Тя сви рамене.
— Просто ще я направим успяваща и ще я продадем — тя присви очи. — Правим ли сделката?
— Ще имам ли съпруга?
— Ще имам ли беглец от блокадата?
— Ти си невероятна жена!
— Е?
— Добре.
Миси се обърна. Не можеше да повярва, че беше провела този разговор с Фейбиан. Тя не само се беше
