— Някой ден трябва да ми кажеш как си останал в бизнеса.
— Някой ден — увери я Райън.
— А ти какво ще искаш? — попита Мишката Пенелопа.
— Чаша вода, моля — отговори момичето.
— Добре. Това ще ти струва триста кредита.
— Какво? — извика Мишката.
— Триста кредита — повтори Райън.
— За чаша вода? — невярващо попита тя.
— Никой не те кара — рече весело Райън. — Ако мислиш, че някъде ще я купиш по-евтино, опитай.
— Сега разбирам как си въртиш бизнеса — раздразнено заяви Мишката.
— Тук водата струва много повече, отколкото едно легло. На триста километра наоколо няма капка вода. Малките количества, които миньорите намират под земята, се използват за вадене на диамантите.
— Не можете ли да я пречиствате?
Той поклати глава.
— Радиоактивна е. Две чаши от нея и няма да имаш нужда от фенерче, когато излизаш нощем.
Мишката извади пачка кредити и ги тръшна на масата, а след минутка Райън се появи иззад бара с една бира и чаша вода.
— Продавам много повече вода, отколкото можете да си представите — поясни той любезно. — Няма да повярвате колко би платил един човек с торбичка диаманти, за да напълни манерката си, преди да потегли към Хагард, особено когато не се е обадил на партньорите си, че тръгва.
Мишката погледна през прашния прозорец към безкрайната равнина от пясък и скали.
— Да, мога да си представя.
— Между другото, колко ще останете с детето?
— При вода за триста кредита — по-малко, отколкото очаквах.
— Ако не ви достигат пари, можете да работите.
— Не знам нищо за мините и минния бизнес.
Райън поклати глава.
— Нямах предвид това… Завъртял съм малък бизнес на най-горния етаж. Винаги мога да осигуря работа на една здрава жена… а и малкото момиче може да спечели доста.
— Не се интересувам.
— Ще се учудиш колко щедри могат да бъдат тези миньори.
— Забрави за това.
Райън вдигна рамене.
— Добре, ако си промениш мнението, обади ми се.
Мишката просто го погледна и той се върна обратно зад бара.
— Имаш ли нещо против един въпрос? — попита Райън, докато я гледаше как допива бирата си.
— Стига да е на друга тема.
— Какво правите ти и дъщеря ти по тези места?
— Може би съм омъжена за някого от миньорите.
— А може би аз съм султанът на Сириус V — отвърна той с усмивка. — Ако принадлежеше на някого от миньорите, досега да си попитала за него.
— Не принадлежа на никого — поправи го Мишката.
— Точно това имах предвид — съгласи се Райън. — И така, защо сте тук?
— Харесва ми пустинята.
— Търси ви полицията, нали? Какво сте направили там, в Хагард?
— Нищо.
— Никой не идва в Офир заради климата или гледката. Ако кажете кой ви преследва, ще мога да следя за появяването му.
— Търсим човека, който ни ограби — обади се Пенелопа. — Някой каза, че е в Офир.
— Забелязвам, че ви е оставил достатъчно пари да наемете кола и да си платите водата — развеселено ги погледна Райън. — Добър опит, хлапе.
— Вярно е — намеси се Мишката. — Родителите ми наеха колата и ми заеха пари.
— И живеят в Хагард?
— Точно така.
— Какво има на ъгъла на Четвърта и „Куотърмейн“? — попита барманът.
— Офисът на кмета.
— Балната зала „Офир“. Оттам идва името на това място.
— Не и сега — отвърна Мишката, без да трепне. — Събориха я преди три години.
— Не ти вярвам.
Мишката вдигна рамене.
— Вярвай на каквото си искаш.
Той я изгледа продължително, после и той вдигна рамене.
— По дяволите. Не е моя работа.
— Правилно.
— Просто поддържам разговора, скъпа. Тук е доста самотно през деня.
— Докато дойдат миньорите вечер?
— Точно така.
— Колко души идват?
— Зависи. Повечето от тях имат куполни модули, но човек не може истински да си почине в тях или да пообщува. Може да дойдат около двайсет и пет или повече.
— Толкова много?
— Изглеждаш изненадана.
— Не виждам никакви кораби или коли.
— Няма да ги оставят тук, а после да вървят шест мили, я. Използвай главата си, скъпа. — Той замълча за момент. — Ако вие наистина търсите някого от тях, ще ви се наложи да почакате доста, докато се появи тук. Повече от осемдесет миньори са навън. Най-добре ще е да се качите на колата и да го потърсите, като обходите мините, когато спрат работа при залез слънце.
— Може би ще го направя — отговори Мишката. — В каква посока са мините?
— На северозапад. Просто карайте по следите.
— Благодаря. Прекалено съм уморена, а и днес е твърде горещо, за да излезем отново. Но ако не се появи тази вечер, ще се отправим към мините преди изгрев слънце да ги огледаме.
— И после какво? — полюбопитства Райън.
— Ще се върна в Хагард да доведа полицията.
Барманът се изсмя.
— Какво толкова смешно казах?
— Няма да дойдат в тази дяволска дупка заради един крадец. Вероятно само един масов убиец би ги накарал да се довлекат дотук.
— Тогава какво да правя, ако го намеря? — Мишката продължи да играе ролята, но все повече й се искаше Пенелопа да не се бе обаждала.
— Горе има един човек, който може да ви помогне — заяви тайнствено Райън.
— Едва ли е миньор — отбеляза саркастично Мишката.
— Чували ли сте за Оли Трите юмрука?
— Кой не е чувал за него. — Мишката продължи притеснено: — Той ли е тук?
— Не. Това е човекът, който го уби преди няколко месеца.
— Той не е мъртъв — изтърси Пенелопа.
— Не е ли? — възкликна с тържествуваща усмивка Райън. — И откъде знае това малката дама?
Объркана, Пенелопа погледна безпомощно Мишката.
— Как се казва мъжът горе? — попита тя студено, без да обръща внимание на неуместната реплика на
