момичето.
— Казва, че името му е Бънди, но аз го познах от обявата за главата му — той е Вечното хлапе.
— Вечното хлапе — повтори Мишката. — Странно име дори и за Границата.
Райън кимна.
— Но му приляга. Той е някакъв каприз на природата или мутант. Растял нормално до осемнайсет- деветнайсет години, а през последните два-три века не пораснал и с един ден.
— Какъв е? Ловец на глави?
— Нямаше да ви е от полза, ако беше — отговори Райън. — Освен ако няма награда за главата на вашия човек. Не, Вечното хлапе е убиец. Върши работа на всеки, който може да си позволи цените му.
— Защо е тук?
— Някои въпроси просто не трябва да се задават.
— Но ти пръв заговори за него.
— Нямах предвид въпроса ти към мен — ухили се Райън. — А че аз лично не бих попитал него.
— Кога ще слезе долу?
— Зависи колко му е забавно горе. Но тъй като е отседнал в хотела, слиза долу да хапне.
— И със сигурност е убиец, а не ловец на глави?
— Да, не че има някакво значение за вас. Детето почти се изпусна, че не са ви ограбили.
— Не вярвай на всичко, което чуваш.
Райън отново се изсмя.
— Ако вярвах дори на половината, досега да съм убит и заровен някъде.
— Ще ни трябва стая — каза Мишката и стана от масата, с което подкани Пенелопа да направи същото.
Райън погледна в компютъра си зад бара.
— Стая 203. Две легла и изглед към басейна.
— Имате плувен басейн тук? — възкликна Мишката невярващо.
— Да. Няма вода в него, но басейнът си е там. Разнообразява пейзажа. Имаш ли си име?
— Избери си някое.
Барманът кимна, като че това бе в реда на нещата, и вкара кода в компютъра.
— Добре, госпожо Майко и госпожице Дъщеря. Стълбището е ей там, вляво, зад завесите, а вратата на стаята е отключена. Като влезете, на един от екраните над леглата ще се появят кодовете за заключване и отключване. Вечерята е половин час след залез слънце.
— Благодаря. — Мишката поведе Пенелопа към завесите. — Между другото, той кога се появи?
— Вечното хлапе ли? Тази сутрин. — Райън посочи към прозореца. — Превозното средство на няколко метра вляво от вашата кола е негово… Сигурно трябва да свърши нещо тук. Не е моя работа да питам.
— Точно така — отговори Мишката и се заизкачва по стълбите.
Секунда по-късно се озоваха в стая 203. Беше малка и сравнително чиста, въпреки че дори добре запечатаният прозорец не можеше да спре навлизането на праха отвън. Имаше две въздушни легла, холографско видео и компютър (които работеха само при вкарване на персонални кубчета с кредити), бюро, два съвсем обикновени дървени стола и баня с химическа тоалетна и сух душ.
Мишката седна на края на едното легло, а Пенелопа първо сложи Дженифър да се облегне на възглавницата и едва тогава се отпусна върху своето легло.
— Съжалявам — обади се момичето. — За Оли Трите юмрука, просто ми се изплъзна от устата.
— Няма значение. И без това знае, че лъжем.
— Мислиш ли, че ще ни предаде?
— На кого? — попита Мишката без признаци на притеснение. — Ще му е толкова трудно да стигне до представител на закона, колкото и на нас ни беше да стигнем дотук. Освен това не знае кои сме.
— Ще разбере.
— Виждаш ли това в бъдещето?
Пенелопа поклати глава.
— Не… но винаги научават — рано или късно.
— Може би не и този път. Искам да си поговоря малко с Вечното хлапе.
— Но той е убиец!
— Обаче не е ловец на глави.
— Каква е разликата? — попита Пенелопа.
— Едно е да те хванат, друго е да те убият — обясни Мишката. — Повечето от мъжете и жените, които те преследват, те искат жива. Така че той не е човекът, когото биха наели да те търси. Неговата специалност е смъртта.
— Може би е нает да убие моите придружители.
— Възможно е — съгласи се Мишката. — Именно затова аз самата ще говоря с него. Ако е свободен, ще го наема да ни пази, докато се срещнем отново с Мерлин.
— А аз?
— Ти ще стоиш в стаята. Ще ти донеса вечерята тук.
— Но аз мога да ти помогна — възрази Пенелопа. — Ще знам, ако иска да те убие.
— Дори и да иска да ме убие, не би го направил, докато не узнае къде си ти.
— Барманът ще му каже.
— Не и ако той не каже на Райън кого търси и защо… а убийците обикновено си затварят устата, особено ако има награда за техните жертви. — Мишката млъкна за момент. — Рисковано е, но трябва да опитаме.
— Защо?
— Защото със сигурност има кораб — обясни тя търпеливо. — Ако го наема да ни пази, докато се свържем отново с Мерлин, няма да има нужда да се промъкваме в пустинята и да крадем кораб от миньорите — а аз имам чувството, че те пазят корабите си така внимателно, както и диамантите си.
Пенелопа я погледна нещастно.
— Мислех, че сме един отбор.
— Така е — увери я Мишката. — Но различните членове на отбора имат различни задължения. Нали аз не правя магическите трикове на Мерлин?
— А какви са моите задължения?
— През следващите няколко дни ти трябва да ме предупреждаваш за опасностите. Но само ако излизането ти не ни поставя в още по-голяма опасност.
— Добре — съгласи се замислено Пенелопа. — Така е честно.
— Чудесно. — Мишката се отпусна върху леглото. — Изтощена съм. Тази горещина ме изцеди. Ще дремна малко. — Бръкна в джоба си и отдели едно кубче с кредити, което бе взела от Уестърли. После го подхвърли на Пенелопа: — Защо не погледаш малко видео и не ме събудиш по здрач?
— Добре.
Пенелопа събуди Мишката минута по-късно.
— Какво има?
— Това кубче не работи.
— Хм. Вероятно собственикът е съобщил, че липсва. — Мишката извади от джоба си още три. — Изхвърли онова и опитай тези. Поне едно трябва да работи.
Легна обратно и след малко чу момичето да хихика срещу холографския екран. После потъна в дълбок сън без сънища, без да помръдне и един мускул, преди Пенелопа да я потупа леко по рамото.
— Нито едно от кубчетата ли не работи? — попита Мишката, неразбрала в първия момент какво става.
— Навън е тъмно — отговори момчето. — Ти спа почти целия следобед.
Мишката стана, пооправи късо подстриганата си коса, протегна се и погледна през прозореца.
— Имам време за един сух душ — заяви тя и влезе в банята, за да махне праха и засъхналата пот от слабото си жилаво тяло. Искаше й се да има и други дрехи, но се справи и със старите, като ги сложи за няколко минути в сухата перална машина. Бяха измачкани, но чисти. Малко по-късно тя излезе от стаята, като предупреди Пенелопа да не пуска никого вътре, и слезе по стълбите.
