притиска силно към бедрото й, като че ли се опитваше да я постави като преграда между себе си и Ледения.
— Имаме малко време — обади се Ледения. — Около час, час и нещо. Къде можем да поговорим?
— Ей там е салонът — Мишката посочи към съседната стая, в която имаше огромна тухлена камина.
Влязоха вътре, а Вечното хлапе се облегна на рамката на вратата, така че да може да наблюдава празната улица. Пенелопа изчака, докато Ледения седна на един стол, и се настани колкото може по-далеч от него. Мишката се присъедини към нея, а Лъжекостенурката, като не можа да намери мебел, в която да настани огромната си гърбица, застана в един ъгъл, откъдето можеше да вижда всички.
— Е, и какво ще правим сега? — попита Мишката.
— Ще чакаме — отвърна Ледения.
— И после ще ги избием всичките — добави Вечното хлапе.
— Не питай него какво ще правим — каза кисело Ледения. — Едва се сдържа да ги вземе всички на мушка, и то съвсем сам.
— Защо не се махнем оттук, преди да пристигнат? Знам, че не можем да използваме нашия кораб, но защо да не отлетим с вашия?
— Защото Демокрацията е изпратила два бойни крайцера насам — отговори Ледения. — Няма да пристигнат до два дни тук, ала не можем да им избягаме. Нашите кораби са по-бързи, но техните носят много повече гориво — ще ни хванат веднага щом спрем да заредим на някоя планета… Единственият начин да се отървем от тях е да направим това, което вие направихте с нас — да сменим корабите и да се надяваме, че те няма да се досетят толкова бързо, колкото ние.
— А единствените кораби, които си струва да вземем, принадлежат на ловците на глави — добави Вечното хлапе.
— Значи нямаме алтернатива — обобщи Мишката, — оставаме тук и се бием.
— Има още една алтернатива — обади се Ледения.
— Каква я тя? — попита Мишката.
— Да оставим малкото момиче и да се махнем оттук. Те не се интересуват от никого от нас.
— Не! — извика Пенелопа.
— Никога — обади се Лъжекостенурката.
— Това беше глупаво предложение, Карлос — Мишката се опита да сдържи гнева си.
— Вероятно — съгласи се той. — Но ти поиска алтернативи. — Той вторачи отново поглед в Пенелопа. — Ти нямаше да ни позволиш да си тръгнем оттук без теб, нали?
— Защо ме мразиш толкова? — Пенелопа се притисна до Мишката и хвана ръката й за успокоение.
— Въобще не те мразя.
— Но искаш да съм мъртва.
— Вероятно.
— Тогава наистина ме мразиш.
— Не повече отколкото рак, който трябва да се премахне, или лешояд, който да се застреля. Не можеш да предотвратиш това, което си, но си прекалено опасна, за да живееш.
— Само през трупа ми ще се добереш до нея! — извика Мишката.
— И през моя — добави Лъжекостенурката.
— Парите ти купуват услугите ми за още четири дни, Мишке — спокойно се обади и Вечното хлапе. — Сигурен съм, че дотогава всичко ще се изясни.
— А какво ще стане, когато парите свършат? — попита Ледения.
Вечното хлапе му се усмихна.
— Тогава може да се изправя срещу тебе просто заради идеята.
— А не е ли по-добре да се притесняваш за тези, срещу които ще се изправиш днес? — каза безстрастно Ледения. — Ще пристигнат най-късно до един час.
— Очаквам ги с нетърпение — увери ги Вечното хлапе.
— Обзалагам се, че е така.
— Гадателко — прекъсна този разговор Лъжекостенурката, — как можем да ти организираме по-добра защита?
— Вие май не чувате добре, а? — намеси се Ледения. — Тя няма нужда от никаква помощ.
— Ти май не чуваш много добре — сопна се Мишката. — Идват, за да я хванат, а не да я убият.
— И колко време ще остане в плен? — Ледения се обърна отново към момичето. — Колко души те хващаха и къде са те сега?
Пенелопа стисна по-силно ръката на Мишката.
— Накарай го да ме остави на мира, Мишке.
— Чу я! — каза жената.
Ледения вдигна рамене.
— Щом е така, мисля да отида отсреща и да пийна едно, докато има време.
— Онова е ресторант, а не бар — поясни Мишката.
— Ще намерят нещо за пиене — каза убедено Ледения. Стана, излезе от пансиона и минута по-късно прекоси празната улица.
Мишката се обърна към Пенелопа.
— Ще се оправиш ли, ако те оставя за няколко минути?
— Къде отиваш?
— Трябва да говоря с Карлос. Искам да знам дали можем да разчитаме на него, особено когато започне стрелбата и гърбът ни няма да е защитен.
— Той е много лош човек.
— Започвам да мисля като тебе.
— Тогава не ходи — помоли се момичето и хвана ръката на Мишката с двете си ръце.
Жената я прегърна, после нежно я отдели от себе си и се изправи.
— Ще отида само за няколко минути, а ти ще си в безопасност тук с Вечното хлапе и Лъжекостенурката.
— Той ще каже само ужасни неща за мен. Обещай, че няма да му вярваш.
— Разбира се, че няма — Мишката се усмихна. — Все още сме един отбор, помниш ли?
Тя отново прегърна детето, излезе от пансиона и прекоси улицата до ресторанта.
— Пак ли вие? — попита пълничката жена, когато Мишката се изкачи по стъпалата на верандата и влезе в сградата.
— Пусни я да влезе — обади се Ледения, който седеше сам в трапезарията.
Както и старецът преди нея, жената усети нещо в гласа му, което я накара да го послуша.
— Една бира за нея и още един сигниански коняк за мен.
Жената излезе от стаята, а Мишката седна точно срещу него.
— Знаех, че ще дойдеш. Предполагам, че е за добро. Трябва да поговорим.
— Наистина — съгласи се Мишката.
Жената се върна с питиетата.
— Благодаря — Ледения остави няколко банкноти на масата. — А сега ни остави сами.
— Как ще разбера дали искате още нещо?
— Няма да искаме нищо повече.
Пълничката жена се обърна и излезе, без повече да продума.
Мишката се облегна назад и втренчи поглед в Ледения.
— Защо си тук, Карлос?
— Защото съм жаден.
— Знаеш много добре какво имам предвид — озъби се раздразнено тя. — Не си дошъл за наградата и със сигурност не си ни последвал, за да ме спасиш. Така че защо си тук?
— Ти все още не го вярваш, нали? Седиш върху бомба с часовников механизъм и все още не си го разбрала.
— Описваш я като въплъщение на Злото. Но в нея няма дори една зла жилка. Тя е едно малко момиче и аз я обичам.
