— Никога не съм казал, че е лоша.
— Ами тогава?
Ледения отпи от чашата си, остави я на масата и срещна погледа на Мишката.
— Където и да отиде тя, умират хора.
— Само хората, които искат да й причинят зло.
— Тя е още дете, Мишке. Като порасне, и нейното разбиране за зло ще се промени. Сега то включва хората, които искат да я разделят от теб, но един ден, и то съвсем скоро, враг ще й е всеки, който се противопоставя на желанията й.
— Глупости.
— Мислиш, че само ловци на глави могат да се спъват по стълби и да си чупят вратовете ли? Мислиш, че някой губернатор на планета не може да се задави, докато обядва, или че Секретарят на Демокрацията не може да се подхлъзне в дъжда?
— Тя никога няма да направи това!
— Защо не?
— Тя е добро и чувствително дете. Не я познаваш така, както аз.
— Никой не я познава както теб — съгласи се Ледения. — Но тя ще убие дори тебе, ако застанеш на пътя й.
— На пътя й? На пътя й към какво?
Той вдигна рамене.
— Не знам. Но първото задължение на силата е да се пази, а първият инстинкт на силните е да изядат слабите.
— Ти си глупак, Карлос!
— Може би.
— Никога не е наранила някого, който пръв не се е опитал да я нарани.
— Никога не е имала такава възможност.
— Има тази възможност сега. Ако тя е това, за което я смяташ, защо не си се задавил със своето питие или не си се свлякъл от сърдечен удар?
— Очевидно има нужда от мен — вероятно за да се изправя срещу ловците на глави — отвърна Ледения без сянка от емоция. — Ето затова трябва да поговорим. — Той се вгледа напрегнато в нея. — Ако само един от ловците на глави успее да я хване, тя ще се превърне в проблем на Демокрацията и им желая късмет с нея… Но ако ти си единствената, която оживее в това меле, добре ще е да започнеш да мислиш как да я убиеш.
— Описваш ми чудовище, а не малко момиче.
— Потенциално чудовище, да — съгласи се Ледения. — Колкото повече чакаш, толкова по-трудно ще се справиш с нея.
— Никога ли не ти е хрумвало, че може да бъде движеща сила на доброто?
— Това, което е добро за нея, няма да е добро за нас.
— Та тя е човешко същество!
— Тя е повече от човешко същество — поправи я той. — И колкото повече расте, толкова по-малко човешко ще остава в нея.
— Тогава защо не се опита да я убиеш в момента, когато я видя на улицата?
Той погледна към питието си, после отново към нея.
— Съществува възможност да греша.
— Това е първото разумно нещо, което каза досега.
— Всичко, което казах, е разумно — възрази Ледения. — Може да греша колко зло е способна да причини. И няма да е първият път, когато греша… Но се съмнявам.
— Тогава отново те питам: защо въобще си тук? Защо не останеш в сянка и не оставиш ловците на глави да я отведат?
— Решил съм да стоя в сянка.
— Не разбирам.
— Ако тя уреди Вечното хлапе да ги убие всичките, тогава е толкова опасна, колкото я мисля. Ако ли не, ще се намеся аз.
— Това няма да докаже нищо. Видях го как убива осем миньори съвсем сам.
— Онези са били миньори, а тези са ловци на глави — Оли Трите юмрука, Джими Острието, Гробаря Смит и още половин дузина подобни потресаващи имена. Вечното хлапе е добър, но не чак толкова.
— Искаш да кажеш, че ще стоиш в сянка и ще го гледаш как умира, защитавайки Пенелопа?
— Първо, нищо няма да го направи по-щастлив от това да умре и, второ, не очаквам да умре.
— А какво точно очакваш?
— Очаквам да ги избие всичките, а после аз да се опитам да убия нея, независимо дали той ще се опита да ме спре или не… И ако се проваля, очаквам от теб да запомниш този разговор, да оставиш емоциите си настрана и да направиш това, което си задължена да направиш.
— Няма начин — отговори с равен глас Мишката.
— Тогава искрено те съжалявам… Изглежда винаги обичаш хора, които не заслужават. Веднъж заради това изгуби цяла година в извънземен затвор. Този път може да ти струва живота.
— Ти никога не си изпитвал чувства към мен! — извика Мишката. — А Пенелопа ме обича!
— Тя те обича, защото има нужда от майка и ти си точно това за нея. А какво ще стане, когато престане да изпитва такава нужда?
— Рано или късно всички малки момичета порастват и спират да се нуждаят от майки — отговори Мишката. — Това не означава, че престават да ги обичат.
— Но ти не си нейната майка — изтъкна той. — Когато порасне, тя няма да има нищо общо с теб, така както ти нямаш нищо общо с някое насекомо.
— Ако я познаваше, никога нямаше да кажеш такова нещо.
— Съвсем честно признавам, че не я познавам. Но мисълта ми е, че и ти не я познаваш. Тя изглежда и се държи като малко момиче, но не е такова… Зададох ти този въпрос и на Последен шанс, нека го повторя и сега: колко мъже и жени, както и извънземни, е убило това на вид нормално дете?
— Казах ти. Всеки път, когато е наранила или убила някого, беше акт на самозащита.
— Все още не си ми отговорила. Колко?
— Не знам.
— Повече от Вечното хлапе?
— Съмнявам се, но не това е важното. Тя не е платен убиец. Просто се опитва да оживее.
— Знам. Но нека ти задам друг въпрос тогава: показала ли е някога някакъв признак на съжаление или угризение на съвестта, че е отнела толкова много живот?
— Не — отвърна Мишката и добави в нейна защита: — А ти би ли чувствал угризения, че си убил някого, който се е опитвал да убие теб?
— Не.
— Тогава с какво тя е по-различна?
— Защото когато бях на осем години, не можех да убия десет, двайсет или колкото ловци на глави е убила тя. Все още е малко дете и нуждите й са прости — иска да остане жива и свободна. Но какво ще иска, когато порасне?
— Не знам, а същото се отнася и до теб.
— Никой не знае — призна той. — Вероятно дори самата Пенелопа. Но пък аз знам: ако силата й продължи да нараства — а няма никаква причина това да не стане, тя ще може да има всичко, което пожелае, когато порасне. Планета? Звездна система? Трилион кредита? От нея ще зависи да си поиска — или да изманипулира събитията, за да ги има.
— Нищо по-различно от желанията на някой политик или бизнесмен.
— Има голяма разлика — възрази Ледения. — Те могат да бъдат спрени. Тя — не. За Бога, тя вече е убила повече хора, отколкото почти всички ловци на глави, които я преследват. Не можеш ли да видиш какво се задава в бъдеще?
— Ти само предполагаш! — почти изкрещя Мишката. — Искаш да я убия, защото си мислиш, че тя би
