— Не ме интересува. Идвам с теб.
— Мислех, че ще предпочетеш да стоиш настрана.
— Предполагал си, че ще стоя в кораба или в някой бар, ще чакам и ще се чудя кой ще дойде — ти или най-ужасната убийца на планетата? — попита Малой. — Не, благодаря! Всеки път като се отвори вратата, ще се стряскам до смърт.
— Не ме интересува защо ще дойдеш — каза Найтхоук. — Благодаря ти за предаността. — Той се замисли за миг. — Странно, но ти си ми единственият приятел.
— Не съм ти приятел — измърмори Малой. Найтхоук отвори уста да възрази, но Гущера му направи знак да замълчи. — Ала нека за момент се престорим, че съм, за да ти дам един приятелски съвет. — Найтхоук го гледаше безмълвно. Малой продължи. — Зная, че никога не си имал майка или семейство, а вероятно никога не си бил с жена, камо ли да си живял с жена. Зная, че имаш нужда от някой, с когото да си говориш и да пиеш, докато преследваш жертвите си. Нека ти кажа нещо, което първият Джеферсън Найтхоук трябва да е знаел, за да доживее толкова години: Тук, в Границата, никога не трябва да бъркаш личния интерес с приятелството. Тук хората са по-коравосърдечни, отколкото в Олигархията. Дошли са тук с определена цел и живеят тук с определена цел, и тази цел не е приятелство. Така че отнасяй се толкова приятелски, колкото искаш, Перфектен убиецо, и повечето хора ще ти отвърнат със същото, защото си важен и защото става страшно, ако им се ядосаш — но
Найтхоук помисли върху думите на Малой, след което поклати глава.
— Не ти вярвам. Прекалено си циничен.
— Аз съм бил циничен, след като ти си създаден, само за да убиваш? — отвърна Малой саркастично.
— Това ми е
— Засега не — съгласи се Малой. — Но ще ти стане същност. Или ще умреш.
Те помълчаха няколко минути, след което Малой проговори:
— Колко ти плаща да я убиеш?
— Нищо.
— Ще отидеш при Испанката Лейс
— Не точно — отговори Найтхоук. — Плаща ми огромна сума, за да му служа. Така сме се договорили. Може би днес няма да ми плати достатъчно; но вчера, да кажем, ми е платил повече, утре също ще ми плати повече. Накрая сметката ще излезе.
— Зависи кога ще е краят — отбеляза Малой.
— Ако ми кажеш какво ме очаква, може би няма да дойде много скоро — предложи Найтхоук.
— Не зная къде й е силата. Чувал съм само, че на няколко пъти са я осъждали на смърт, но тя е жива и всеки, който се е опитал да я убие, е мъртъв.
— Може би просто си служи добре с оръжията — предположи Найтхоук.
Малой отново поклати глава.
— Била се е с такива противници, срещу които дори и ти не би се изправил, Перфектен убиецо.
— Но е човек. Колко невероятни способности може да има!
— Достатъчно — каза Малой горчиво, докато корабът навлизаше в мразовитата атмосфера на Юкон.
Седма глава
Корабът се приземи в Нов Сибир, град-държава, който се различаваше от Сибир само по това, че беше по-голям, по-студен и на няколкостотин хиляди светлинни години от първото място с това име. Найтхоук и Малой се канеха да излязат от кораба и да вземат трамвай до кулата на космодрума, когато отвън прокънтя глас:
— Паспортите, моля!
— Ще ги покажем на митницата — отговори Найтхоук, докато оглеждаше лицето на млада жена, която внезапно се беше появила на всички екрани.
— Това е митницата, сър — отвърна тя. — Тук пристигат и излитат толкова малко хора, че сметнахме за по-удобно да проверяваме пътниците по корабите, вместо да правим кабина в кулата.
Двамата мъже подадоха титановите си карти за самоличност за сканиране.
— Добре дошли на Юкон, мистър Найтхоук. Добре дошли отново на Юкон, мистър Малой. Каква е целта на посещението ви?
— Туризъм — каза Найтхоук.
— Тук не развиваме туризъм, мистър Найтхоук.
— Аз нямам вина за това — сви рамене той. — Имам намерение да разгледам природните чудеса на вашата красива планета.
— Мисля, че сте дошли да играете покер, мистър Найтхоук — продължи жената, без да обръща внимание на отговора му.
— Говорите така, като че ли е противозаконно.
— Съвсем не. В интерес на истината, поддържаме хазартните игри. Виждам, че съвсем скоро сте си открили сметка на Тундра. Можем да ви издадем разрешително за хазарт като удържим таксата от сметката ви, ако ни дадете позволението си.
— Нямате разрешителни за туризъм, така ли? — попита Найтхоук с усмивка.
— Устно позволение е достатъчно — продължи тя. — Холокопието от този разговор ще остане в архива.
— Имате позволението ми.
— Сигурна съм, че ще останете доволен от престоя тук, мистър Найтхоук, и ви желая успех в хазартните игри. — Тя замълча, преди да продължи. — Каква е целта на вашето посещение на Юкон, мистър Малой?
— Аз съм с него.
— Не виждам да има сметка на ваше име и с вашите данни нито във Вътрешната граница, нито в Олигархията, мистър Малой — каза тя. — Как ще платите разрешителното си за хазарт?
— Пишете го в моята сметка — намеси се Найтхоук.
— Както желаете — каза тя. — Все пак, законите на Юкон ме задължават да ви уведомя, че купувачът на разрешителното носи отговорност за всички дългове, натрупани с това разрешително.
— Разбирам. — Найтхоук се замисли за миг. — Мистър Малой ще плати свидетелството си в брой в някое от казината ви. Възможно ли е това?
— Да — каза жената. — Освен това искам да отбележа, че ако не вложи определена минимална сума на депозит тук, е длъжен да плаща покупките си в брой и предварително.
— Той ще го има предвид.
— Искам да чуя неговото съгласие.
— Да, да — измърмори Малой.
— Добре. И двамата имате право на седем дни престой на Юкон. Ако искате да излезете извън границите на Нов Сибир, ще трябва да получите разрешение от страната, която искате да посетите. Ако желаете да удължите престоя си, моля съобщете на този пост един стандартен галактически ден преди да изтече визата ви. Имате ли въпроси?
— Да. Къде мога да намеря географска карта на Нов Сибир?
— Изчакайте, моля… Току-що прехвърлих географска карта в навигационния компютър на кораба ви.
— Как се придвижвате из страната?
— Има електрически шейни под наем в кулата — отговори жената. — Имат отопление, радар, радио и тридневни запаси от храна за шестима.
— Трябва ли да сме шестима?
— Не. Това е максималният брой пътници, които шейната може да превозва.
