Перфектен убиец

— Ще го преживея.

Малой хвърли кубчето в дюзата на кораба.

— Но аз сигурно няма да го преживея — каза той саркастично. — Ти все още си единствената причина да не ме застигне някоя много бавна и мъчителна смърт.

— В такъв случай все още си ми задължен.

— Предполагам, щом така казваш — призна Малой неловко.

— Да, така казвам.

— Имам странното чувство, че ме подсещаш за това с определена цел.

— Щом се приземим, искам да предадеш нещо от мен на Перлата от Маракайбо.

— Мислех, че Маркиза ти е казал да стоиш далеч от нея — каза Малой.

— Каза ми.

Гущера го изгледа.

— Ти си луд, знаеш ли?

— Реших, че животът е прекалено кратък, та да се притеснявам какво иска Маркиза или който и да било друг — каза Найтхоук. — Смятам да започна да мисля за себе си преди да е станало прекалено късно, защото всеки срещнат, без изключение, се опитва или да ме използва, или да ме убие.

— Не и аз! — разпали се Малой.

— Ти също. Или вече не искаш да те пазя от Маркиза?

— Това е сделка — каза Малой. — Аз ти правя услуги и ти ми правиш услуги.

— Така е — отговори Найтхоук. — И вече е време да започнеш да изпълняваш твоята част от договора.

— Какво, по дяволите, стана с теб в Ледения дворец? — попита Малой. — Различен си.

— Осъзнах, че животът е кратък и че всеки преминава през него сам — каза Найтхоук. — Днес е първият ден от живота пред мен и отсега нататък ще го живея заради себе си.

— И разбра всичко това като уби една жена?

— Всичко това и други неща — каза Найтхоук, чудейки се защо не се чувства по-свободен, след като обяви свободата си.

Девета глава

— Е, Перфектен убиецо, ти наистина си много добър, както се предполага — каза Маркиз Куинсбъри, когато Найтхоук пристигна в офиса му.

— Първо, аз не съм Перфектния убиец. Второ, ти не ме предупреди какво ме очаква.

— Ти си този, който аз кажа, че си — отвърна Маркиза. — Колкото до другото, искам първият ми помощник да е находчив. Смятай тази задача за изпит.

— Мислех, че изпитът беше като се бихме в казиното.

— Да, така е.

— Е, тогава? — попита Найтхоук.

Маркиза очевидно се забавляваше.

— Да не мислиш, че в живота има само един изпит?

— Предполага се, че си добър бизнесмен — каза Найтхоук, като се опитваше да прикрие гнева си. — Не беше коректно да ме изпращаш срещу някой с такива сили като Испанката Лейс, без да ми казваш на какво е способна. Не ми съобщи всичко, което трябваше да зная, преди да се изправя срещу нея. Защо рискува да ме изгубиш?

— Би било още по-глупаво да те държа на този висок пост, ако не можеш да импровизираш достатъчно добре, за да я убиеш — отговори Маркиза. — Просто ми е любопитно как я надви в крайна сметка?

— С измама и хитрост. Ако има друг начин да бъде убита, още не съм се сетил за него.

— Още си млад.

— А ти как би я убил? — попита Найтхоук.

— Аз? — Маркиза се изсмя силно. — Щях да наема някой да я убие вместо мен. Човек затова става господар.

— Предполагам — призна Найтхоук. — Обаче като си говорим така, ми се иска и аз да стана господар.

— Това е добре. Възхищавам се на амбициозните хора. — Усмивката на Маркиза изчезна също толкова бързо, колкото се беше появила. — Но не е зле да запомниш, че в тази организация има място само за един господар и това съм аз.

Найтхоук го гледаше безмълвно.

— Знаеш ли — продължи Маркиза, — по принцип когато някой подчинен ме погледне така навъсено, го разбирам като неподчинение. В твоя случай, мисля да го отдам на типичната за младостта дързост. Този път. Но не си играй с късмета. Запази си го, защото ще ти трябва да убиеш враговете ни.

— Твоите врагове.

— Ти работиш за мен. Това означава, че са и твои врагове.

— Щом казваш.

Маркиза го гледаше с присвити очи.

— Знаеш ли, не мога да преценя дали се опитваш да ме ядосаш или просто си толкова нетактичен, че не можеш да се държиш по-добре. Непрекъснато трябва да си повтарям, че си излязъл от лабораторията само преди няколко месеца.

— А сега ти се опитваш да ме ядосаш — отговори Найтхоук.

Маркиза поклати глава.

— Съвсем не. Просто съобщавам фактите.

— В такъв случай избираш най-неприятните факти.

— Имаш още много да се учиш — отговори Маркиза. — Фактите са или истина, или лъжа. Дали са приятни или неприятни зависи само от това как ги възприемаш.

— Това звучи логично, но е пълна глупост и ти го знаеш.

— В лошо настроение си. Чувал съм, че е нормално за три-четиримесечните, затова ще ти простя този път, но ако бях на твое място, не би ми станало навик — най-малкото, не и когато говориш с мен. Разбрахме ли се?

Мълчание.

— Разбрахме ли се? — повтори Маркиза.

Найтхоук кимна:

— Разбрахме се.

— Мисля, че зная какво те потиска — каза Маркиза. — Нека да свърша малко с работата тук и може би след седмица-две ще отида на Делурос, за да убия истинския Найтхоук вместо теб.

— Аз съм истинския Найтхоук.

— Да не задълбаваме в семантиката. Щом го убия, ти ще си единственият Найтхоук.

— Няма смисъл.

— Защо?

— Защото трябва аз да го убия.

— Знаеш ли, ти си направо таралеж в гащите — разгневи се Маркиза. — Изчезвай оттук преди наистина да сме стигнали до бой!

Найтхоук излезе, без да каже нищо и все още ядосан на Маркиза се върна в казиното. Заведението беше по-оживено от обикновено. По повечето покер-маси нямаше места. Проститутки и от двата пола си просеха питиета и се опитваха да си уредят клиенти за през нощта. Около масата за джейбоб се бяха струпали хора, които намираха извънземната игра за много интересна, докато на масата за зарове имаше лодинити, цанфорити и един ламбидарианец с шест крайника и златна черупка.

Малой играеше покер с двама безвкусно облечени миньори и с едно същество със зеленикава кожа,