Перфектен убиец

— Развила съм ги в продължение на тридесет стандартни години — отвърна тя. — Ти твоите колко време си ги оформял?

Той не отговори. Стана от леглото и отиде до прозореца, който гледаше към заледените улици на Клондайк.

— Страшните убийци не се мусят като разглезени деца — каза тя.

— Виж какво — той рязко се обърна към нея, — това ми е първият път, когато съм с жена, но и първият път, когато жена ме отхвърля. Може би Перфектния убиец щеше да знае как да реагира, но на мен не ми е много лесно.

— Ти си Перфектния убиец.

— Аз съм Джеферсън Найтхоук.

— Има ли разлика?

— Повече, отколкото можеш да си представиш.

— Ами, който и да си, знаеш ли колко глупаво изглеждаш, като стоиш чисто гол?

Той отиде до леглото, дръпна завивките и ги хвърли на пода.

— Е, сега сме квит.

— По-добре ли се чувстваш? — попита тя.

— Не много.

Мелисанда стана, огледа се критично в огледалото, намести с пръсти няколко кичура коса и започна да търси дрехите си.

— Какво правиш? — попита той.

— Обличам се и си тръгвам — отвърна тя. — От доста време не си ми забавен. Вече дори не си ми интересен.

— Отиваш при Маркиза.

— Точно така.

Той се приближи до нея и сграбчи ръката й.

— А ако реша да не те пусна?

Тя трепна и дръпна ръката си.

— Боли ме! Махни си проклетите ръце от мене.

— Не те стиснах толкова силно — каза той. — Какво има?

— Нищо — отвърна тя, обърна се и взе някакви дрехи от пода.

— Дай да ти видя ръката — той я сграбчи за раменете и я обърна към себе си.

— Остави ме на мира!

Джеф хвана ръката й и я огледа внимателно.

— Каква огромна синина! Чудя се как не съм я видял, докато танцуваше.

— Прикривам я с грим.

— От какво е?

— Не е твоя работа — сопна се тя като се опитваше да освободи ръката си.

— Маркиза те е ударил, нали?

— Паднах и се ударих.

— Не ти вярвам, трябва да си паднала в доста особена поза. Маркиза те е ударил.

— И какво като ме е ударил? — каза тя предизвикателно. — Изобщо не ти влиза в работата.

— Колко често те бие? — попита Найтхоук.

— Заслужих си го.

— За какво?

— За нещо много по-сериозно от това да спя с някой, който е на три месеца — каза тя.

— Няма ли да те набие, затова че си спала с мен?

— Кой ще му каже? Ти ли?

— Що за човек би ударил беззащитна жена?

— Що за човек би убил жена? — отвърна рязко тя. — Нали точно това си направил, преди да се върнеш?

— Няма да му позволя да те удари отново — каза Найтхоук.

— Вече не се интересувам от теб — озъби се тя. — Искам и ти да не демонстрираш интерес към мен.

— Не мога.

— Защо не?

Той гледаше безмълвно. Накрая промърмори:

— Може да съм влюбен в теб.

— Може? — повтори тя.

— Не зная. Не съм се влюбвал досега.

— В случая не си влюбен. Прекара си добре с мен; да спрем до тук.

— Ужасявам се, като си помисля, че отиваш при него.

— Ами тогава мисли за нещо друго.

Вече се беше облякла и тръгна към вратата.

— Смятам да забравя тази вечер. Горещо ти препоръчвам същото и на тебе.

— Няма начин.

— Това си е твой проблем — вратата се отвори пред нея и тя излезе.

Найтхоук се върна до прозореца и се загледа в ледения пейзаж. После бавно се облече, вече не му се спеше. Отиде до огледалото, за да се среши, но като погледна в него, му се стори, че вижда отражението на ужасно обезобразен човек. Очите бяха мътни и безжизнени, бузите — хлътнали, през разядената плът прозираше черепът.

Перфектния убиец.

— Ти какво би направил? — попита Найтхоук горчиво.

Никога не бих се забъркал в подобна ситуация. Никога не съм позволявал либидото ми да влияе на разума.

— Как можа да го кажеш? Бил съм с жена един-единствен път.

Не можеш да мислиш за нищо друго, откакто я зърна.

— И ти нямаше да можеш.

Никога не ми казвай какво бих и какво не бих направил. Ти си ученикът, не аз.

— Добре тогава. Какво би направил сега?

Бих я забравил.

— Не мога.

Тя е просто жена. Ти си просто мъж. Единствената разлика е, че тя е достатъчно опитна, за да знае, че може да те забрави. Легни с още няколко жени и ще видиш, че с всяка следваща ще ти е все по-трудно да си спомниш лицето на първата.

— Затова ли си станал такъв велик убиец? Защото никой никога не е означавал нищо за теб?

Не съм казвал, че никой никога не е имал значение за мен. Казах, че не можеш да си позволиш сексуалните ти желания да завладеят разума.

— Омръзна ми да ми го повтаряш. Кажи нещо друго.

Не ми нареждай, синко. Аз съм Перфектния убиец. Ти си просто моя сянка, мой заместител.

— Тогава ми помогни, дявол да го вземе! Дошъл съм в Границата, за да помогна не на друг, а на теб!

Защо мислиш, че ме виждаш? Най-добре започни да ме слушаш, вместо да чакаш за съвета, който искаш да чуеш.

— За какво говориш?

Искаш да ти кажа как да спечелиш момичето със синя кожа. Само че няма да ти кажа. Забрави я!

— Може би ти би могъл да я забравиш. Не и аз.