— Може би като стана на една година няма да бъда толкова доверчив — каза той със самокритичен тон.
Тя се изсмя.
— Можеш да бъдеш много забавен.
Джеф се усмихна доволно.
— Изглеждаш щастлив — изненада се тя.
— Хубаво е някой да ме оцени за нещо друго, освен за това, че мога да убивам.
— Кой е бил оригиналният Джеферсън Найтхоук? — попита тя.
— Бил е най-добрият наемен убиец на всички времена — отговори Найтхоук. — Прекарал е по-голямата част от живота си в Границата. Наричали са го Перфектния убиец.
— Перфектния убиец? Чувала съм за него.
— Мисля, че малцина не са чували за него.
— Как е умрял?
— Не е умрял.
Тя се намръщи.
— Но аз си мислех, че е живял преди повече от век.
— Така е. Разболял се от една болест и бил замразен, преди болестта да го довърши.
— Сигурно се чувстваш много особено като знаеш, че той е все още жив.
— Чувствам се като призрак.
— Призрак?
— Нереален — обясни Найтхоук. — Все едно, че той е истинският, а аз съм само мимолетна сянка, която трябва да свърши една поръчка и да изчезне.
— Не бих понесла подобно чувство! — каза тя развълнувано.
— И на мен не ми действа много добре — отвърна той. — Но едва ли е по-лошо от това да танцуваш полугола и всички мъже в публиката да желаят тялото ти.
— Глупости — възрази тя разпалено. — Съвсем естествено е мъжете да се възхищават на тялото ми. Това, което ти разправяш, е ненормално! — Тя протегна ръка, грабна питието, което Найтхоук й беше донесъл и го изпи на екс.
— Кажи ми защо те наричат Перлата от Маракайбо?
— Мисля, че разговорът приключи.
— Ние сме сродни души — започна Найтхоук. — Можем толкова много неща да споделим. Разказах ти как съм станал Перфектния убиец. Сега ще ми кажеш ли защо те наричат така?
— Не съм се съгласявала на никакви сделки и уговорки — сви рамене тя. — Ако имаш сродна душа тук, то това е по-скоро Гущера Малой, не аз. И двамата искате неща, които не можете да имате. В неговия случай става въпрос за пари.
— А в моя?
— Не се прави на шут! В момента си тук заради това, което искаш. — Тя стана и свали единствената дреха, която беше увита около кръста й. — Хвърли едно око, Джеферсън Найтхоук, защото няма да ти излезе късметът за повече.
— Не се предавам лесно — каза той, без да откъсва поглед от голото й тяло.
— Дори и да ме привличаше, имам силен инстинкт за самосъхранение — погледна го тя. — Аз принадлежа на Маркиза, както и ти. Той ще убие или единия от нас, или и двамата.
— Аз ще те защитя — каза Найтхоук.
— Не ставай глупак. Това е
— Само обещай да си помислиш.
— Добре, обещавам — кимна тя. — А сега си тръгвай! Трябва да се приготвя за следващия танц.
— Той е последният за тази вечер, нали? — попита Найтхоук.
— Да.
— Искам да те видя, след като свършиш.
— Ти си глупак.
— Зная, но ти не ми отговори. Може ли да се отбия тук след това?
— Ти си прочут убиец. Как бих могла да те спра?
Найтхоук се усмихна, след което стана и излезе, за да си намери място на бара, откъдето да гледа танца й.
Десета глава
Найтхоук лежеше по гръб с възглавница под главата. Леглото се намираше във въздуха на няколко сантиметра от пода и непрекъснато променяше формата си, нагаждайки се към телата на двамата души в него.
— Беше невероятно! — въздъхна Джеф и се ухили. — Радвам се, че не ми се наложи да чакам двадесет и три години за това.
— Отсега нататък, когато легнеш с някоя жена, неизменно ще я сравняваш с мен — каза Мелисанда, Перлата от Маракайбо.
— Защо мислиш, че искам някоя друга?
— Ти си мъж. Ако в момента не искаш, скоро и това ще стане.
— Не — поклати глава той. — Ти си единствената жена за мен.
Тя се обърна настрани и го погледна в очите.
— Но ти не си единственият мъж за мен.
Той се намръщи.
— Не те разбирам.
— Аз принадлежа на Маркиза. Знаеш това.
— Но аз си мислех…
— Помисли си, че щом съм легнала с теб, значи съм готова да го напусна завинаги? — попита тя с усмивка. — Ти наистина си много млад, знаеш ли?
— Тогава защо легна с мен?
— Защото изглеждаше като гладно кученце — отвърна тя. — И защото ми беше любопитно какво е да правиш секс с клониран.
— Е, и?
Тя сви рамене.
— Имаш още много да учиш.
— Можеш да ми помогнеш.
— Не ми влиза в задълженията да обучавам млади, непохватни мъже — подсмихна се тя.
— Съжалявам, че преживяването е било толкова неприятно — рече Найтхоук с горчивина.
— Не съм казала, че е било неприятно — отвърна тя.
— Е, не с тези думи.
— Беше добре.
— Но нищо повече.
— Точно така.
— Не мога да се сравнявам с Маркиза.
— Не се разстройвай — отвърна тя. — Повечето мъже се справят доста по-зле първия път.
— Това не ме успокоява кой знае колко.
— По-добре ли щеше да е да те лъжа?
— Много по-добре — каза Найтхоук.
— Но тогава щеше да настояваш да го направим отново.
— Защо не?
Тя поклати глава.
— Първия път беше от любопитство. Втори път би било изневяра.
— Имаш интересни разбирания за морал — повдигна вежди Найтхоук.
