— Не можах дори да опитам. На следващия ден по-висшестоящите ми се обадиха и ми казаха да си гледам духовните занимания и да оставя светската дейност на светските личности. Епископът ми обясни, че ако замесим името на хирурга в тази мръсотия, той ще спре да прави щедри дарения на църквата. Други изтъкнаха, че младежът бил арестуван за грабеж няколко години преди това и загубата му не била кой знае какво. След това, тъй като не можаха да ме сплашат, хирургът нае най-скъпия адвокат на планетата и за два дни произведоха петнадесет обвинения срещу
— Сигурно — съгласи се Найтхоук.
— Отидох при върховния глава на моята църква на Земята и му обясних положението. Той обеща да ми помогне и аз си отидох. Но когато се приземих, разбрах, че според него да ми помогне означава да ме заточи в Пръстена. От един приятел, който работеше при него, научих, че хирургът е направил доста съществено дарение на църквата половин час преди заповедта за изпращането ми да бъде подписана.
— И ти какво направи? — попита Найтхоук.
— Купих си лазерен пистолет и направих една димяща дупка точно в гърдите на хирурга. След това убих върховния глава на църквата, нахлух в затвора и освободих онзи младеж, взех парите на църквата от всичките й сметки, до последния кредит, ограбих десетина църкви на Земята и обявих вечна война на всички църкви. От моя престой в църквата разбрах, че духовниците са алчни лицемери, които заслужават всяка пакост, която съм им сторил.
— А името?
— Дядо Коледа? — Той се усмихна. — Обявих своята война на двадесет и пети декември според земния календар.
— Е, и?
— Преди много време, преди да преминем на Стандартния Галактически календар, на тази дата празнували Коледа. — Той направи пауза. — Вече четиринадесет години съм Дядо Коледа. Никога не съм убивал някого, който не е в заговор с църквата, никога не съм ограбил нещо, което не е собственост на църквата. Няма какво да спориш с мен, Найтхоук.
— Никой не спори.
— Ти се опитваш да прибереш данък — каза Дядо Коледа. — В това усещам религиозна нотка.
— Имам чувството, че според теб всичко, което не ти харесва, има религиозна нотка.
— Прав си — каза Дядо Коледа с усмивка. — Маркиза иска половината от товара ми, така ли?
— Точно така.
— Е, и колко от това ще бъде за теб?
Найтхоук сви рамене.
— Не зная. Вероятно нищо.
— Вероятно, друг път — каза язвително Дядо Коледа. — Със сигурност знаеш, че няма да видиш и кредит от това.
— Добре. Няма да видя и кредит от това.
— Пусни ме да си тръгна по живо по здраво и ще ти дам десет процента. Не ти трябва даже да му докладваш за това. Просто му кажи, че изобщо не съм кацал на Аладин.
— Той ще разбере, че си кацнал.
— Кажи му каквато проклета лъжа си решиш — раздразни се Дядо Коледа. — Знаеш ли колко са десет процента от плячката?
— Доста.
— Направо си е цяло състояние! — натърти той. — Така че, споразумяхме ли се?
— Той ще разбере.
— Добре, тогава. Ела да работиш за мен. Ще ти плащам в брой.
— Да обирам църкви и да убивам свещеници?
— И попове — добави Дядо Коледа. — Не искам да разправят, че имам предразсъдъци.
— Бог не ми е враг.
— Той е враг на всички! — каза рязко Дядо Коледа и очите му заблестяха, като че ли споделяше някаква тайна. — Просто повечето хора живеят и умират, без да го разберат.
Найтхоук поклати глава.
— Твоят бог е библейско божество с дълга бяла брада. Аз познавам своя бог. Носи лабораторна престилка и има прилежно подрязана кафява брада… и нямам никакво желание да го убивам. Аз преследвам дявола.
— А как ще разпознаеш твоя дявол? — попита Дядо Коледа. — Щом няма рога и опашка, тогава как изглежда?
— Точно като мен — каза Найтхоук и се замисли миг. — Има ли някой с теб на кораба?
— Не.
— Сигурен ли си?
— Никога не планирам да работя сам — призна Дядо Коледа, — но обикновено така се получава в крайна сметка.
— Изоставят ли те?
— Или аз ги изоставям. Зависи от обстоятелствата.
— В такъв случай защо изобщо бих работил за теб? — попита Найтхоук.
— Предлагам да ти платя толкова, колкото трябва, за да останеш с мен. Не мога да позволя тези пари да се запилеят някъде из галактиката; току-виж част от тях попаднали обратно в някоя църква.
Свещеното кълбо подскочи по някакъв начин и се дотъркаля до рамото на Найтхоук: застана там и започна да мърка тихичко. Той вдигна ръка и го погали нежно.
— Няма да дойда да работя за теб — каза той, след като помисли малко, — но ще ти кажа какво
— Искаш да кажеш, че мога да заредя и да си тръгна?
— Точно така.
— Защо?
— Може би ми харесва, че съм срещнал някой, който е отдаден на някаква идея и не ме интересува особено каква е идеята.
— Може би, но не ми се вярва — каза Дядо Коледа. — Както ти самият отбеляза, Маркиза ще разбере, че сме се видели. Ако ме пуснеш да си тръгна с непокътнат товар, най-вероятно ще те убие.
— Да, ще се опита — съгласи се Найтхоук.
— Ти това ли искаш?
— Имам си причини.
— Жалко, че няма да дойдеш с мен — каза Дядо Коледа и протегна ръка. — Щеше да ми бъдеш много полезен.
В момента, в който Найтхоук протегна ръка и стисна тази на Дядо Коледа, извънземният служител от рецепцията дойде до тях с пистолет в едната ръка и миниатюрен приемник в другата.
— Не ми е приятно да ви го съобщя, но Маркиза беше предположил, че ситуацията може да има такъв развой и ме упълномощи да ви подслушвам и да предприема необходимите действия, ако мистър Найтхоук не изпълни задачата си.
Бавно и спокойно извънземният насочи пистолета между очите на Найтхоук. След част от секундата щеше да натисне спусъка, но в този момент Свещеното кълбо нададе яростен писък.
Тринадесета глава
В първия момент Найтхоук помисли, че е просто писък от страх. Но звукът продължи, като ставаше все по-силен и по-тънък, и все по-силен, докато в един момент Найтхоук усети, че не може да мисли ясно. Сгъна се на две и притисна ушите си с ръце. Дядо Коледа падна от стола си и се изтърколи на пода, като също
