Перфектен убиец

— Не.

Малой изглеждаше озадачен.

— Мислех, че този Дядо Коледа не е толкова безобиден. Кой крадец ще си даде цялото състояние без бой?

— Някой, който не иска това да е последният ден в живота му — предположи Найтхоук.

— Познавам го лично — добави Дядо Коледа — и ти гарантирам, че би направил почти всичко, само да избегне физически конфликт с човек като Найтхоук. Или с Маркиза.

— Жалко — каза Малой. — Мислех, че зад такова интересно име се крие интересен човек.

— О, той е невероятно интересен — засмя се Дядо Коледа. — Никога няма да ми омръзне да говоря за него.

— Ами, ще трябва да ми разкажеш, Крис — каза Малой. — Само че по-късно.

— С удоволствие ще започна още сега.

— Едва ли — Малой погледна в другия край на огромното казино към едрия мъж, който се приближаваше към тях. — Ето го нашият владетел и господар. Историята ще трябва да почака.

— Това ли е Маркиза?

— Едричък е, нали?

Маркиз Куинсбъри дойде до масата.

— Добре дошъл, Перфектен убиецо — каза той. — Чух, че си имал малък проблем.

— Напротив, нямах никакъв проблем — отговори Найтхоук.

— Застрелял си не когото трябва, нещастнико! Трябваше да убиеш друг човек — изкрещя Маркиза.

— Не съм застрелял никого. А и онзи не беше човек, а извънземен.

— Зная само, че му казах да те държи под око и изведнъж се оказва, че той е мъртъв, корабът на Дядо Коледа е празен, а ти си стоиш тук с някакъв непознат, с идиотско животинче на рамото и ми разправяш, че всичко било наред. Така че прощавай, че не съм в настроение, но аз не смятам, че всичко е наред.

— Цялата плячка на дядо Коледа е в кораба ми — каза Найтхоук.

— Така ли? — възкликна Маркиза с искрено учудване. — Уби ли го?

— В интерес на истината не го убих.

— Искаш да кажеш, че просто те е оставил да изпразниш кораба му и да прехвърлиш цялата плячка в твоя? — попита Маркиза с насмешка.

— Не — отвърна Найтхоук.

— Знаех си.

— Двамата го прехвърлихме.

Маркиза отмести поглед от Найтхоук към Дядо Коледа. След това се обърна и застана лице в лице с него.

— Дядо Коледа, предполагам.

— Точно така. Представи си, опита се да ме изнудиш с петдесет процента срещу привилегията да заредя.

— Какво правиш тук? — попита Маркиза.

— Исках да видя що за крадец обира братята крадци — отговори Дядо Коледа.

— Ето, виждаш го — каза Маркиза невъзмутимо. — А аз виждам крадец, който обира вярващите. Кой от нас, мислиш, е по-грешен пред Бога?

— Ще бъде чудо, ако си след мен по грехове — поклати глава Дядо Коледа.

— Надминаваш ме без проблем — отсече Маркиза.

— Щях да те надмина, ако Божиите закони бяха писани от същите лицемери, които са писали Библията и църковните служби — съгласи се Дядо Коледа. — За щастие, гласът на Бога е нещо друго.

— И Той говори чрез теб?

— Бог не се нуждае от моята помощ. Аз съм просто временен заместник преди самият той да изравни храмовете със земята.

— Храмове? Мислех, че обираш църкви.

— Изразих се поетично — отвърна Дядо Коледа. — Всъщност, обирам всяка религиозна институция, на която се натъкна.

— Зная. А сега ме поставяш пред голям морален проблем.

— Така ли?

Маркиза кимна.

— Никога не съм пречил на работата ти. Ограбвал си църкви на моята планета, но аз никога не съм те закачал. Ала сега се възползва от гостоприемството ми на Аладин, без да си платиш за това и един от най-доверените ми служители е мъртъв. Освен това си подкупил Перфектния убиец, да те вземат дяволите! — Той въздъхна с престорено притеснение: — Какво да те правя, Дядо Коледа?

— Ами, според мен имаш три възможности — отговори Дядо Коледа. — Първо, можеш да ме убиеш. От това несъмнено ще се почувстваш по-добре, но е редно да те предупредя, че съм защитил товара в кораба на Найтхоук — ако се опиташ да вземеш нещо от съкровището ми, без да знаеш съответните кодове, корабът и всичко в него ще гръмне. Втори вариант — можеш да ме пуснеш да си ходя, но пък аз не искам да си отида и вероятно няма да се възползвам от възможността.

Маркиза го гледаше замислено, по-скоро развеселен, отколкото ядосан.

— И трети вариант?

— Трето, можеш да използваш ума си и да предложиш да ми станеш партньор. В Границата има хиляди църкви, в Олигархията са милиони. Ще остареем и ще умрем преди да успеем да ограбим и два процента от тях.

— Защо да обирам църкви? — попита Маркиза.

— Защото си крадец и можеш да направиш състояние от това — отговори дядо Коледа.

— На този етап управлявам единадесет планети и имам влияние на още двадесет — каза Маркиза. — Това прави тридесет и една планети под мой контрол. Защо ми е да имам партньор?

— Защото искаш това, което всеки крадец иска.

— И какво е то? — попита Маркиза.

— Още — отвърна Дядо Коледа.

— Вярно е — призна Маркиза. — Но като обирам църкви няма да стана по-малък престъпник, така че винаги ще искам още.

— Винаги ще искаш — съгласи се Дядо Коледа. — Затова хората като нас никога не се пенсионират.

— Ти обираш само църкви, нали?

— Че кой друг ще ти прости греховете и ще се моли за душата ти, ако не църквата?

— Нотка на цинизъм ли улавям? — ухили се Маркиза.

— Съвсем не — каза Дядо Коледа сериозно. — На Земята — там съм обирал някои от най-хубавите църкви, включително „Нотр Дам“ и Ватикана — има едни насекоми, казват се мравки. Те живеят на големи групи и са много трудолюбиви. Строят си малки могили и правят невероятно сложни тунели, складове за храна и развъдници точно под повърхността. Нужни са им дни, понякога седмици да построят тези мравуняци… а човек може да ги разруши за секунди, с върха на ботуша си. И знаеш ли какво правят мравките тогава?

— Нападат те?

— Не — отговори Дядо Коледа. — Залавят се отново да строят мравуняците.

— Искаш да кажеш, че църквите са като мравуняците?

— Само в едно отношение: не ти отмъщават, след като ги ограбиш. Правят всичко отново с усърдието на мравките. В разрез с тяхната философия е да обвиняват крадеца. Предпочитат да ме възприемат като пратеник на Бога, Който по неизвестни за тях причини ги наказва. Много по-логично би било да ме считат за превъплъщение на дявола, но те не искат да вярват в дявола. По-лесно им е да винят Бога и грешното си битие за това, което правя без съвест или морални съображения. И когато злото — тоест аз — ги сполети, те се захващат за работа като мравките и строят отново, така че да мога пак да ги ограбя.

Изведнъж Маркиза се усмихна широко.