Перфектен убиец

— Ти ми харесваш! — възкликна той.

— Как няма да ти харесам? — попита Дядо Коледа. — Аз съм много приятен.

— Мисля, че можем да се споразумеем — продължи Маркиза.

— Дай ми свободно преминаване и подслон, а аз ще ти дам двадесет процента — каза Дядо Коледа.

Маркиза изблъска Малой и седна на стола му.

— Иди да се разходиш — каза той. — Ние трябва да си поговорим делово.

Гущера, видимо обиден, стана от пода и излезе.

Маркиза се обърна отново към Дядо Коледа.

— За двадесет процента дори не си струва да говорим — каза той. — Сега чуй моето предложение, приятелю. Ще ми кажеш кои планети възнамеряваш да обираш, аз ще ти дам оръжия и свободен престой, на която и да е планета под мое влияние срещу, да кажем, петдесет процента?

— Мислех, че петдесет процента е сумата, с която изнудваш, а не най-добрата ти оферта за евентуалните партньори — каза Дядо Коледа. — Ще се съглася, да кажем, на двадесет и пет процента?

Маркиза се обърна към Найтхоук.

— Довел си много добър човек, Джеферсън Найтхоук. Наистина ми харесва. — Той погледна отново Дядо Коледа. — Всъщност, толкова много ми харесва, че ще се съглася на една трета.

— Харесвай ме малко по-малко и вземи тридесет процента — ухили се Дядо Коледа.

— Е, какво толкова, защо не? — Маркиза протегна огромната си ръка и стисна доста по-малката длан на Дядо Коледа. — Договорихме се.

— Е, хубаво е човек да има делови отношения с теб — каза Дядо Коледа. — Мисля, че това трябва да се отпразнува. Черпя с бутилка от най-хубавия ти Лебедов коняк.

— Ще отида да взема от бара — рече Маркиза и стана.

След малко се върна с една бутилка и няколко чаши с особена форма, поставени върху лъскав поднос. Той отвори бутилката със замах и небрежно напълни чашите като разля малко от скъпия коняк по подноса и масата.

— За приятелството, партньорството и успеха — каза той на висок глас.

— За приятелството, партньорството и успеха — повтори Дядо Коледа.

— И за смъртта — добави Найтхоук.

— Смъртта? — повтори Маркиза с любопитство.

— Как иначе ще знаеш, че си успял в нашия бизнес? — попита Найтхоук.

— Вярно е — съгласи се Маркиза след секунда размисъл. — За смъртта.

— Нека тя да сполети нашите врагове, а нас — никога — припя Дядо Коледа.

„Ако всичко върви, както трябва, помисли си Найтхоук, този тост ще се сбъдне.“

Петнадесета глава

Найтхоук седеше на бара до Малой и гледаше Перлата от Маракайбо в захлас. Не беше докоснал питието си, а тънката му пура бе изгоряла. Свещеното кълбо седеше неподвижно на бара, на два сантиметра от лявата му ръка.

Дядо Коледа влезе в казиното, забеляза го и тръгна към него. Той погледна отегчено към танцуващото, полуголо момиче със синята кожа, поръча си едно питие и се обърна към Джеф.

— Затвори си устата — каза той. — Може да влезе нещо, човек никога не знае.

— Млъкни — сопна се Найтхоук, без да откъсва очи от момичето върху платформата.

— Просто се опитвам да бъда полезен — Дядо Коледа сви рамене. Кимна за поздрав към Малой, изчака, докато му сервират питието, отпи една глътка и се протегна да погали Кълбото. То го остави да го докосне, но не показа интерес или удоволствие — нито замърка, нито се приближи към него.

Танцът свърши и Мелисанда изчезна зад сцената.

— Никога не ме прекъсвай, когато я гледам — каза Найтхоук, щом най-накрая се обърна към Дядо Коледа.

— Няма да изчезне, ако отделиш една секунда да кажеш „Здравей“ на някой приятел — отвърна Дядо Коледа и стана. — Ела в някое сепаре. По-удобно е, а аз съм стар човек с всевъзможни болежки.

Найтхоук и Малой взеха питиетата си и го последваха. Кълбото изчурулика два пъти, след което се тупна в пода и не след дълго ги настигна. Когато седнаха в сепарето, то застана на върха на ботуша на Найтхоук.

— Доста време прекарваш да я гледаш — отбеляза Дядо Коледа.

— Какво те интересува?

— Влюбен е — ухили се Малой.

— Някой от вас да има да каже нещо смислено? — попита Найтхоук раздразнено.

— В интерес на истината, аз имам — отвърна Дядо Коледа. — Знаеш ли, щеше да бъдеш незрял, дори ако беше на толкова години, на колкото изглеждаш, а случайно зная, че си доста по-млад.

— Карай по същество.

— Искам да кажа, приятелю, че си си загубил ума, понеже това ти е първата любов. Ще ти разкрия нещо, което няма да ти хареса, но повярвай ми: ще ти мине.

— Не искам да ми минава.

Малой се усмихна.

— Естествено.

— Виж, зная, че няма да ми повярваш — продължи Дядо Коледа, — но момичета като нея с лопата да ги ринеш. Във всеки град има сто такива.

— Никъде няма друга като нея! — сопна се Найтхоук.

— Тя е боклук, хлапе — и ще ти докара само проблеми.

— Мери си думите — отвърна Найтхоук застрашително. — Може да си ми приятел, но всичко си има граници, дори това, което приятелите ми могат да говорят за нея.

— Послушай го — настоя Малой като се наслаждаваше на смущението на Найтхоук. — Още не си го осъзнал, но има много жени, които изглеждат още по-добре.

— А и на тази не може да й се има доверие.

— Какво искаш да кажеш — не може да й се има доверие?

— Знам ги жените като нея — прехласват се по силата така, както ти се прехласваш по едно хубаво момиче.

— Затова ще докажа, че съм по-силен от него.

— Не разбираш. Имах предвид сила като власт, не като физическа мощ. Ако не беше Маркиза, щеше да е някой милионер или политик. Никога няма да се хване с аутсайдер като теб или мен.

— Грешиш — упорстваше Найтхоук. — Мога да я накарам да ме обича.

— Как? Като убиеш защитника й ли?

— О, това много би й харесало — каза Малой саркастично.

— Ако й трябва защитник, аз мога да го правя по-добре от него.

— От престъпниците, да. От икономическите затруднения — съмнявам се. — Дядо Коледа замълча. — Забрави я, Джеферсън. Тя е и винаги ще бъде проблем. Повярвай ми; аз не съм пристрастен в преценката си.

— Ти не разбираш — каза Найтхоук. — Аз я обичам.

— Жив си от четири месеца и вече си намерил единствената жена в галактиката, която можеш да обичаш? — ухили се Малой.

— Това не ти ли звучи малко невероятно, дори на теб? — добави Дядо Коледа.

— Тя е всичко, което искам.

— Зная. Просто ти намеквам, че може би ти не си това, което тя иска.