най-добре да изчезваме, преди да е станало напечено. Тук се случват прекалено много неща, които не харесвам.
Найтхоук се огледа наоколо, погледът му се спря на Малой, който седеше на бара, и си спомни какво беше казал дребосъкът със змийската кожа.
— Сигурен ли си, че искаш да говориш тук, при положение, че Маркиза най-вероятно ни подслушва?
— Какво значение има? — отвърна Дядо Коледа. — Ако се съгласиш да дойдеш с мен, ще изчезнем преди да успее да ни спре. Ако останеш, ще знае, че и най-силните ми аргументи не са те убедили да го напуснеш.
— Ами ако
— Вероятно ще бъде. Затова и не мисля върху такъв вариант.
— Не те разбирам.
— Малой не е глупак — каза Дядо Коледа. — Единствената причина да е жив си ти. Смятам и аз да мина под твоя протекция.
— Това е най-глупавото нещо, което съм чувал — поклати глава Найтхоук. — Защо ще го правиш?
— Ще бъде честна сделка — каза Дядо Коледа. — Ти си единственият човек на тази планета, който може да защитава мен и съкровището ми от Маркиза. А аз съм единственият човек на тази планета, който е бил честен спрямо теб, който се е опитвал да те разубеди да не правиш глупости и който е бил до теб, дори когато си ги правил. Ти нямаш нито един приятел и си съвсем сам в цялата галактика. Аз се старая да ти бъда приятел и ще съм такъв, какъвто трябва да бъде един приятел, но цената ми е висока: моят живот. Ти имаш задължението да го опазиш. Споразумяхме ли се?
— Много искаш срещу приятелството си — Найтхоук погледна протегнатата към него ръка.
— Ако получиш по-добро предложение, приеми го.
Найтхоук не реагира няколко секунди, след което стисна ръката на Дядо Коледа.
— Отлично! — усмихна се възрастният мъж. — Сега или ще останем заедно, или ще си тръгнем заедно.
— Аз никъде няма да ходя — каза Найтхоук. — Не и без
— Тогава може би ще я вземем.
— Да я отвлечем? Маркиза ще прати двеста души по петите ни преди да сме излезли от системата.
— Надценяваш дълбочината на чувствата му към когото и да било друг, освен него — отвърна Дядо Коледа. — Не е станал това, което е, като се е привързвал дълбоко към всяка танцьорка от нощните клубове, която му се изпречи на пътя. — Той спря замислено. — И все пак, това би било такова публично унижение, че ще трябва да направи нещо… Не, може би ще е по-добре всички да тръгнем.
— Всички?
— Дори Маркиза.
— Какво ще спечелят те двамата — той и тя — ако дойдат с нас? — попита Найтхоук.
— Най-голямата печалба.
— Делурос VIII?
Дядо Коледа кимна.
— Столицата на човешката раса.
— Но дотам е половин галактика път.
— Има доста църкви — а и Префектния убиец е там.
— И как ще го убедим да дойде с нас?
— Ще намерим нещо, което иска — усмихна се Дядо Коледа. — Нещо, на което не може да каже не.
— Какво например?
— Върти ми се една идея — каза Дядо Коледа, — но трябва да поработя малко върху нея.
— Той знае, че се опитваш да намериш причина — отбеляза Найтхоук. — Или най-малкото скоро ще разбере.
— Ако причината е достатъчно основателна, ще дойде — отговори Дядо Коледа.
— А ако не е?
— В такъв случай — каза възрастният човек мрачно, — готви се да докажеш какъв приятел си.
Шестнадесета глава
Дядо Коледа влезе в казиното, откри с поглед Найтхоук, който стоеше сам на една маса, отиде до него и му каза да си облича скафандъра.
— Какъв е проблемът?
— Струва ми се, че имаш нужда от малка разгрявка — рече възрастният мъж. — Една разходка ще ти се отрази чудесно.
— Тук ми е добре.
— Няма значение, тръгвай!
Найтхоук го погледна с любопитство, след което сви рамене, отиде в преддверието и облече скафандъра си. Двамата излязоха на мразовитата улица. Имаше само няколко робота, които разчистваха снега. Тук-там някой човек прибягваше бързо и безшумно от една сграда до друга — по нищо друго не личеше, че градът е обитаем.
Дядо Коледа направи знак „4748“ с пръсти.
— Добре — Найтхоук нагласи честотата. — Чуваш ли ме?
— Да. И никой друг не може да те чуе.
— Чакай да проверя — каза Найтхоук. — Моето радио е доста сложна машинка. Продължавай да говориш, без да казваш нищо важно.
— Прелестно утро — започна Дядо Коледа. — Напомня ми на зимите в моя роден край, когато бях малък.
— Достатъчно — прекъсна го Найтхоук, докато сканираше една схема в радио-системата си. — Никой не ни подслушва.
— Всъщност — продължи Дядо Коледа, — израснах на една красива селска планета, с полюшващи се поля мутирало жито, обширни докъдето ти виждат очите. Мразя снега.
— Ако си ме извел да ми разказваш детството си, връщам се на топло — прекъсна го Найтхоук.
— Всъщност доведох те тук да си поговорим за полковник Джеймс Ернандес.
— Ернандес? — повтори Найтхоук. — Каква е тази тайнственост? Преди три дни нямаше нищо против да те подслушват.
— Това беше преди, сега е друго.
— Какво общо има Ернандес?
— Повече, отколкото можеш да си представиш — отговори Дядо Коледа. — Защо мислиш, те е пратил тук?
— Да разбера кой е убил президента Трилейни и да раздам правосъдие по един или друг начин.
— Глупости!
— Така ли? Защо мислиш, че са глупости?
— Той знае кой е убил Трилейни — каза Дядо Коледа, докато вървяха бавно по замръзналата земя на Клондайк.
— Добре тогава — погледна го Найтхоук. — Кой е убиецът на Трилейни?
— Маркиза, разбира се.
— Това са догадки.
— Аз не правя догадки, хлапе. Казвам ти, че си тук, за да убиеш Маркиза.
Найтхоук го гледаше безмълвно.
— Преди да продължим, защо не ми обясниш откъде си толкова сигурен?
— Направих това, което самият ти би свършил, ако имаше малко повече опит — отговори Дядо
