Перфектен убиец

— Не зная дали ще мога да се справя с него, щом оздравее. Той е избрал да бъде убиец. Аз съм такъв по задължение.

— В крайна сметка е едно и също — каза Дядо Коледа.

Във фоайето на хотела влезе мъж на средна възраст. Багажът му висеше на рамото за една връв. Тъй като никой не дойде да го поздрави, той се отправи към бара и замръзна на мястото си, щом видя още пресните кървави петна по пода. Найтхоук и Дядо Коледа го погледнаха студено и след секунда той се заотдръпва назад, без да каже дума, докато се блъсна в рецепцията. После се втурна през входната врата навън.

— Е, синко — каза Дядо Коледа, — май трябва да изчезваме оттук.

Найтхоук тръгна към вратата. Свещеното кълбо изчурулика изненадано, тупна се в пода и застана на половин метър от левия му ботуш.

— Няма какво да правя тук наистина — Найтхоук заобиколи кървавите петна, отиде във фоайето и се обърна към Дядо Коледа: — Ти накъде си?

Дядо Коледа сви рамене.

— Не зная. Може би ще ми е интересно да видя дали има някакви религиозни ценности за крадене на Тундра.

Найтхоук го погледна изненадано.

— Харесваш ми — продължи Дядо Коледа. — А Маркиза никога не ми е бил симпатичен. Ние, крадците, трябва да си помагаме, не да се изнудваме, когато спрем за малко гориво.

— Полицейските кораби са по петите ти — отбеляза Найтхоук. — Имаш само няколко часа преднина.

— Ще прехвърля целия си товар на твоя кораб — усмихна се Дядо Коледа. — Извънземното приятелче е мъртво, така че едва ли ще намеря някой да ми зареди реактора в следващия един час. Да правят с кораба ми каквото искат.

— Не желая да нося отговорност за плячката ти — каза Найтхоук.

— Никой не те кара — изръмжа Дядо Коледа. — Още повече няма да ми бъде и приятно. — Той се размърда нервно. — Нямаме време. Мога ли да използвам кораба ти или не?

Найтхоук помисли и кимна.

— Ще взема и Кълбото.

— И с право. Проклетото нещо е по-ефикасно от повечето оръжия, за които мога да се сетя.

— Ще ми се да знаех с какво се храни — питаше се Найтхоук, докато излизаше през входната врата на хотела. — Щях да му взема храна.

— Като че ли няма уста — отбеляза Дядо Коледа. — Защо не приемем, че се храни чрез осмоза? Давай му да се търка в разни хубави неща и всичко ще е наред.

— Какво значи разни хубави неща?

— Например ти — предложи Дядо Коледа с усмивка.

— Моля?

— На други планети съм виждал животни, които нямат отвор за хранене. Срещал съм няколко вида. Хранят се чрез осмоза. Представи си, че това животинче убива по-малки животинки като им изсмуква жизнената енергия. Ти не усещаш нищо, защото си много по-голям от него, но то се храни от твоята енергия, щом огладнее и за да си хапва и занапред, убива враговете ти.

— Може и да си прав — каза Найтхоук, докато гледаше Кълбото. — Но повече ми харесваше като си мислех, че ме защитава, защото ме обича.

— Може би те обича. Аз само предположих.

— Чудя се дали ще се качи с мен на кораба — запита се Найтхоук. — Може да реши, че предпочита да остане тук.

— Невъзможно.

— Защо?

— Ако все още бях свещеник, щях да кажа, че Свещеното кълбо — особено с това име — е знак от Бога.

— Знак?

— Че си закрилян. Ако Бог не ти беше изпратил извънземно животно, което не може да мисли, не може да се храни, но въпреки всичко е решило да се залепи за теб, щеше да умреш в хотела. Това означава, че Бог има други планове за теб.

— Например да убия Маркиза?

— Кой знае?

„Или да прекарам целия си живот с Перлата от Маракайбо?“

— Ти си свещеникът — каза Найтхоук. — Как ще разбера, когато изпълня това, което Бог ми е предвидил?

— Лесно — отговори Дядо Коледа. — Щом изпълниш онова, което трябва, малката пухкава топка ще спре да те закриля.

Сякаш за да покаже, че още не е готово да се раздели с Найтхоук, Свещеното кълбо замърка по-силно и скочи отново на рамото му.

Четиринадесета глава

Гущера Малой вдигна поглед от пасианса си и видя Найтхоук и Дядо Коледа, които се приближаваха към него.

— Добре дошъл отново — каза дребосъкът със змийска кожа. — Кой е приятелят ти?

— Казвай ми Крис — обади се Дядо Коледа.

Малой изведнъж се втренчи в Свещеното кълбо.

— Знаеш ли, че те преследва нещо кръгло и жълто?

— Да.

— Предполагам, че е живо, но не виждам да има очи, уши или нещо подобно.

— Живо е — отвърна Найтхоук. — Къде е Маркиза?

— Късничко е — отвърна Малой. — Мисля, че двамата с Перлата са си легнали.

Найтхоук се раздразни, но не отговори.

— Ами, аз мисля да пийна нещо — каза Дядо Коледа. — Имаш ли нещо против да седнем при теб?

— Питай него — Малой посочи Найтхоук. — Той е шефът.

— Сядай — каза Найтхоук като дръпна един стол и седна. Свещеното кълбо изчурулика весело и скочи на рамото му, където се зае да мърка силно.

— Какво по дяволите е това нещо? — попита Малой.

— Просто домашен любимец.

— Изглежда безобидно — Дядо Коледа едва сдържа усмивката си.

— Абсолютно безобидно — каза Найтхоук.

Малой го изгледа подозрително и сви рамене.

— Кога ще можем да се срещнем с Маркиза? — попита Дядо Коледа.

— Познаваш ли го, Крис? — попита Малой.

— Получих вести от него — отвърна Дядо Коледа. — Бих искал да се срещнем. И си мисля, че чувствата ни са взаимни.

— Ами, обикновено след като дамата му заспи, идва да изпие едно нощно питие — каза Малой. — Навъртай се наоколо и сигурно ще се натъкнеш на него или той на тебе.

— Чудесно — усмихна се Дядо Коледа.

— Може би ще иска ти да му докладваш — добави Гущера, обръщайки се към Найтхоук. — Всичко наред ли беше?

— Може и така да се каже.

— Взе ли парите или се наложи да го убиеш?

— Цялата му плячка е в багажника ми.

— Значи си го убил?