Перфектен убиец

Коледа. — Преди два дни платих доста голяма сума, за да вържа компютъра си за контролния компютър на Делурос VIII.

— И?

— Поръчах всичката налична информация за Маркиз Куинсбъри. Отне ми толкова време понеже нямах холография или отпечатък от ретината и до снощи работех само с възможности. След това успях да взема една бирена халба, по която бяха останали отпечатъци от пръстите му.

— И какво каза контролният компютър? — попита Найтхоук.

— Истинското му име е Алберто да Силва. Имал е още няколко имена преди да се кръсти Маркиз.

— Чудесно. Имал е други имена. И какво от това?

— Имал е други професии — каза Дядо Коледа. — Последната му служба е била независим наемник за полковник Джеймс Ернандес.

— Независим наемник?

— Убивал е враговете на Ернандес като в замяна на това той си е затварял очите, когато Маркиза е крадял на Солио II.

Найтхоук се намръщи.

— Няма логика. Ако Ернандес го е наел да убие Трилейни, защо ще иска да го убия?

— Тук вече нямаме факти, а теории — каза Дядо Коледа. — Но не бързай, има логика.

— Продължавай — махна с ръка Найтхоук.

Дядо Коледа го погледна и въздъхна.

— Ами ако някой е видял Маркиза да стреля? Който и да е бил той, със сигурност е един от важните хора на Солио II — не забравяй, че макар Трилейни да е убит в операта, той е бил там да помири враждуващи фракции от неговата партия — и, разбира се, този важен човек незабавно е взел мерки да се предпази. Вероятно е наел бодигардове и е програмирал компютъра си да информира всички новинарски агенции за истината, ако нещо се случи с него.

— Добре — каза Найтхоук. — Дотук звучи правдоподобно. Нататък?

— След като нашият човек се е почувствал в безопасност, той се е свързал с Ернандес и е казал: „Този, който уби Трилейни, беше от твоите хора. Мисля, че се готвиш да завземеш властта на Солио II.“ Ернандес отрича, разбира се; какво друго, по дяволите, може да направи?

— Интересно — промърмори Найтхоук. — Продължавай!

— … Нашият човек е казал на Ернандес: „Докажи ми, че си невинен. Предай Маркиза и ще ти повярвам; в противен случай и двамата сте виновни за убийството.“ А може би му е дал краен срок: шест стандартни месеца, една година, няма значение. Сега, Ернандес не може просто да привика Маркиза и да го застреля. Той си има репутация; ако го предаде прекалено лесно, подозренията няма да паднат от Ернандес. Затова наема човек да го залови срещу възнаграждение. И не кой да е, а най- добрият наемник, който някога е съществувал.

— Има много добри наемници в Границата — прекъсна го Найтхоук. — Защо мен?

— Защото може да разчита на теб да убиеш Маркиза, не да го предадеш.

— Но…

— Спомни си срещата с Ернандес — махна с ръка Дядо Коледа. — Обзалагам се, че ти е казал да гръмнеш Маркиза на секундата като го видиш.

— Нещо такова — призна Найтхоук неохотно.

— Виждаш ли? — поклати глава възрастният мъж. — Изрично е поискал теб, защото, за разлика от оригинала, нямаш никакъв опит. Ти не различаваш нюансите. Не разбираш задните мисли. Никога нямаше да прозреш така нещата. Единственото, което умееш, е да убиваш, и точно на това е разчитал Ернандес.

— Но рано или късно щях да разбера каква е работата — отговори Найтхоук, — и тогава щях да стана толкова опасен за Ернандес, колкото е и Маркиза.

— Вероятно смята, че хората на Маркиза ще те убият преди да си напуснал планетата, след като свършиш поръчката. И съм сигурен, че е превърнал офиса си в смъртен капан, в случай че успееш да се измъкнеш и да се върнеш там. — Дядо Коледа направи дълга пауза, след което сви рамене. — Без съмнение планира да умреш тук или на Солио. Ако не…

Изречението остана недовършено.

— Ако не, смята, че ще ме „обезвредят“ на Делурос?

— Ти си съвършената машина за убиване, хлапе — каза Дядо Коледа — и щом си свършиш работата, не си притрябвал на никого. Така че ще бъдеш прекалено опасен, за да живееш.

Найтхоук стоеше безмълвен и неподвижен и обмисляше думите на възрастния мъж.

— Да, логично е — отвърна той със студен, равен глас.

— Това е предположение — каза Дядо Коледа. — Може би онези на Делурос ще ти постелят пътека от цветя и ще те пратят на други мисии. Има и възможност Маркиза да не е дръпнал спусъка. Може да греша за всичко, но не ме напуска чувството, че все пак съм прав.

Найтхоук едва потисна гнева, който се надигна в него при мисълта, че го използват. Лицето му беше напълно безизразно — маската, която бе носил оригиналният Перфектен убиец преди сто години.

— Прав си — каза той най-накрая.

— Тогава стигаме до въпроса: Какво ще правим сега?

— Ти си големият мислител — отговори Найтхоук. — Ти какво ще кажеш?

— Каквото казах и по-рано: Всички отиваме на Делурос VIII. Аз ще обера няколко църкви, ти ще убиеш оригиналния Перфектен убиец, а Маркиза… е, това още го обмислям.

— Имам идея.

— Да чуем — каза възрастния мъж.

— Ами ако в Разузнаването на Олигархията има някой, който знае, че Маркиза е убиецът, някой, на когото Ернандес се е доверил. Не е ли логично Маркиза да иска да се отърве от човек, който може да го натопи?

— Ще трябва да се убеди, че той все още не е казал на никого — отвърна Дядо Коледа. — Дори Маркиза не би се хванал да затрие цялото Разузнаване. — Той замълча. — И все пак, защо би повярвал на това?

— Защото едно сладкодумно старче като теб би трябвало да съумее да го убеди в почти всичко — Найтхоук гледаше възрастния човек и обмисляше аргументите си. — Например, аз се бих с него в деня, когато пристигнах и бяхме наравно; на този етап мога да го победя и той го знае. От теб се иска да го убедиш, че щом убия Перфектния убиец, ще съм свободен и изобщо няма да ми пука какво ще стане с него или с Ернандес. Междувременно, намери някое име от Делурос VIII — истинско или измислено, няма значение — и го убеди, че ако убие този човек, няма да има повече никаква връзка между него и Ернандес в никой от файловете на Олигархията.

Дядо Коледа наведе замислено глава, след което отново погледна Найтхоук.

— Знаеш ли, идеята съвсем не е лоша — отвърна той. — Ще станеш ужасно опасен, ако те оставят да живееш още двадесет години. — Той повдигна рамене. — Не се учудвам, че все още се носят легенди за Перфектния убиец.

— Не искам и да чуя за него — раздразни се Найтхоук. — Той е просто един замразен старец, който никога няма да се събуди.

— Той е ти и ти си той, независимо дали ти харесва или не — каза Дядо Коледа.

— Не ми харесва — отсече Найтхоук. — И ако го кажеш още веднъж, ще съжаляваш.

— Много си докачлив за четиримесечен — промърмори Дядо Коледа.

— Не забравяй какво ти казах!

— Няма — промърмори възрастният мъж. — Но понякога ми е много тежко да съм ти приятел.

— Още по-тежко ще ти е, ако си ми враг.

— Да се надяваме. — Дядо Коледа се обърна към казиното. — Ще се връщаме ли или имаш да кажеш още нещо, което Маркиза да не чуе?

— Не, мисля, че това беше всичко. — Изведнъж Найтхоук се закова на място. — Трябва да обсъдим още нещо!