Перфектен убиец

— Така ли?

Найтхоук кимна.

— Маркиза ще ни позволи да тръгнем и ние ще го убедим да дойде с нас. Но…

— Но какво?

— След като ти обереш твоите църкви и аз убия Перфектния убиец, какво ще правим с него?

— Ами, като че ли зависи от теб, нали? — каза Дядо Коледа.

— Да — отвърна Найтхоук замислено. — Да, предполагам, че е така. И, разбира се, ако той не се върне тук, ако е убит, докато е бил някъде по работа…

— Изобщо не си и помисляй за нея — прекъсна го Дядо Коледа. — Ако убиеш Маркиза, тя ще изчезне толкова бързо, че свят ще ти се завие.

— Аз ще командвам тук. Аз ще държа властта и ще мога да я защитавам. Тя ще остане.

— Няма начин.

— Ще видиш — каза Найтхоук. — Аз съм млад. Ако остане с мен, мога да й дам всичко, което поиска.

— Някой друг може да й го даде преди тебе — отвърна Дядо Коледа. — Някои вече го имат. Тя е от типа жени, които надушват такива мъже от светлинни години разстояние.

— Ти някога говорил ли си с нея? — попита Найтхоук възмутено. — Защо си мислиш, че я познаваш?

— Зная от опит.

— Нямаш никакъв опит с нея, защото никога не е имало друга като нея.

— Синята кожа не я прави по-различна.

— Въпросът не е в кожата — Найтхоук сниши глас: — Тя е съвършена.

— Синко, повярвай на един свещеник — каза Дядо Коледа. — Дори Бог не е съвършен.

— Какво изобщо знаеш ти за Бог или за жените? — възкликна Найтхоук. — Не правиш нищо друго, освен да обираш църкви и си толкова стар и сбръчкан, че никоя жена няма да те погледне.

— Хлапе, ако не бях сигурен, че ще ме гръмнеш, щях да ти покажа колко бързо мога да вкарам онази танцьорка в леглото си. — Той въздъхна. — Както и да е. Разбрахме се какво ще правим, нали?

— Да.

— Тогава да започваме шоуто.

Той се обърна и тръгна обратно към казиното.

Седемнадесета глава

— Защо се бави? — попита Найтхоук като крачеше нервно напред-назад в контролната кабина на кораба си. Дядо Коледа седеше на една от пътническите седалки, а Свещеното кълбо се беше настанило върху навигаторския компютър и мъркаше тихичко само на себе си.

— Ще дойде — увери го Дядо Коледа.

— Сигурен ли си, че ти е повярвал?

— Сигурен съм.

— Тогава защо още го няма?

— Той е Маркиз Куинсбъри и управлява единадесет планети — каза Дядо Коледа спокойно. — Има право да позакъснее с двадесет минути. Знае, че няма да тръгнеш без него.

Найтхоук спря и погледна Дядо Коледа.

— Ами ако не дойде? Вече сме се приготвили да тръгнем. Ще изглеждаме доста глупаво, ако се откажем само защото той не е дошъл.

— Не зная защо старите хора, на които им остава много по-малко време, отколкото на младите, са толкова търпеливи, докато младите, които имат сто години пред себе си, пощуряват веднага, ако трябва да почакат за нещо.

— Повярва ти, че някой в Разузнаването може да го натопи, нали? — каза Найтхоук, без да обръща внимание на думите на Дядо Коледа.

— Да, повярва ми.

— Ако аз знаех, че някой може да ме свали от поста ми или да ме предаде за някакво престъпление, щях да подраня, не да закъснявам.

— Може би точно за това той е на върха, а не някой като теб — предположи Дядо Коледа. — Имаш ли нещо против да сменя темата?

— Говори за каквото си поискаш — изсъска Найтхоук с раздразнение и отново закрачи напред- назад.

— Добре. Така и ще направя. Защото ти се тревожиш не за каквото трябва. Маркиза ще дойде, не се безпокой. Трябва, обаче, да помислиш как ще убиеш Перфектния убиец.

— С нож, пистолет, с голи ръце, какво значение има?

Дядо Коледа поклати глава.

— Не ме слушаш. Ако успееш да влезеш в камерата, в която е замразен, съм сигурен, че можеш да го убиеш както си поискаш. Ала само един много, много богат човек може да си позволи да го замразят. Перфектния убиец е бил милионер, когато са го замразили, но в редицата до него спят милиардери, хора, които са създали финансови империи и несъмнено ще се събудят и ще продължат да ги управляват в някой момент в бъдещето. Как смяташ да минеш през такава скъпоплатена система за сигурност?

— Ще намеря начин.

— Мислил ли си, че може даже да не успееш да минеш през митницата на Делурос VIII? Само трябва да декларират, че паспортът на Перфектния убиец липсва. Ти ще им дадеш идентификационния си диск, ще се задействат двадесет аларми, ще те арестуват, докато дойде някой, който може да идентифицира Джеферсън Найтхоук — и бъди сигурен, че този някой ще бъде с пистолет.

— Защо? — попита Найтхоук. — Те не знаят, че отивам да убия Перфектния убиец.

— Не им трябва да знаят защо отиваш — отговори Дядо Коледа. — Достатъчно им е само да знаят, че са създали най-опасния убиец в галактиката и са му казали да отиде в Границата. Изведнъж той престава да се подчинява на заповедите им и идва на Делурос, без да ги уведоми предварително. Това, че губят контрол над човека, който са създали, ще ги стресне много повече отколкото това, че отиваш да убиеш Перфектния убиец.

— Добре — каза Найтхоук. — Ще помисля за това. — Той замълча. — Теб те издирват на десетина планети. Как им убягваш?

Дядо Коледа се усмихна.

— Аз никога не се връщам, така че това е спорен въпрос.

— Но дори когато отиваш на нова планета, би трябвало да знаят кой си и че си издирван.

— Движа се предимно в Границата, а повечето планети тук нямат договори за екстрадиране с Олигархията. Да не говорим, че почти никъде няма каквито и да са закони.

— Така е — съгласи се Найтхоук, — но сега отиваме на Делурос, столицата на Олигархията. Как ще минеш през митницата?

— Колко паспорта имаш? — попита Дядо Коледа.

— Един.

— Е, аз имам петнадесет — отговори възрастният мъж с триумфираща усмивка, — като всеки от тях може да премине и през най-строгата проверка на митническите компютри. Използвам ги според ситуацията.

— Тънкостите на занаята?

— Дори оригиналният Перфектен убиец трябва да е имал няколко — отговори Дядо Коледа. — Няма смисъл да обявяваш присъствието си, ако си по петите на някого и смяташ да го хванеш неподготвен.

— Може би и на мен ще ми трябват няколко — каза Найтхоук замислено. — Откъде се вземат?

— Има фалшификатори из цялата галактика — усмихна се Дядо Коледа. — След като си свършим работата на Делурос, ще те запозная с някои от тях.