Перфектен убиец

— Какво изобщо разбирате вие двамата? — погледна ги Найтхоук. — Той е един отвратителен дребен изрод, а ти си сбръчкан старец! Кога изобщо сте обичали някого?

— Мислиш, че да си стар, побелял и сбръчкан означава, че вече не се влюбваш? — попита Дядо Коледа с усмивка. — Това, че вече не се харесвам на двадесетгодишните дами не означава, че те не ми харесват. — Той се замисли. — Но ако с възрастта си помъдрял поне малко, осъзнаваш, че има огромна разлика между това да ги желаеш, което е приемливо, и това да ги обичаш, което трябва да се прави с много разум и предпазливост. Особено когато имаш толкова врагове като мен или колкото ще имаш ти, ако доживееш моите години.

— Затова ли би толкова път от онзи хотел дотук, да ми изнесеш лекция за жените?

— Не, помислих си, че очевидно се нуждаеш от такава — каза Дядо Коледа, след което погледа Малой. — Мисля, че е време да обсъдим следващия ни ход.

Найтхоук се обърна към Гущера:

— Отиди на бара и пий едно за моя сметка.

— По дяволите! — сопна се Малой. — Писна ми всички да се опитват да се отърват от мен!

— Имам да обсъждам делови въпроси с Дядо Коледа — каза Найтхоук.

— Мислиш, че мястото не се подслушва непрекъснато и че няма камери? — попита Малой. — Или че не се прави постоянно запис на всичко, което казваш и правиш, за да може Маркиза да го прегледа и изслуша по-късно?

— Изчезвай!

— Голям приятел си, няма що! — промърмори Малой.

Найтхоук го изгледа студено.

— Вече не си под моя защита. От този момент нататък нямаме никакви дългове един към друг.

— Голяма работа! Връща ми живота. Алелуя. — Малой го изгледа свирепо. — Не искам да ми връщаш проклетия живот! Докато принадлежеше на теб, хората не ме закачаха и не можеха да ме убиват. Ако се разчуе, че вече не съм ти задължен, продължителността на живота ми ще е към три часа в най-добрия случай.

— Просто се махни — каза Найтхоук. — Заболя ме главата от оплетените ти разсъждения.

— Оставам ли под твоя защита? — настоя Малой, без да помръдне.

— Както искаш.

— Така искам.

— Добре — каза Найтхоук. — А сега да те няма.

— Но ако ти принадлежа, не трябва да имаш никакви тайни от мен.

Найтхоук извади един пистолет и го насочи към люспестия нос на Малой.

— Виждаш ли? — извика Малой обвинително. — Виждаш ли? Знаех си, че си ме заменил с Кълбото!

— Кълбото винаги си държи устата затворена и не ми дава съвети, които не съм искал — каза Найтхоук. — Нещо, което не мога да кажа за един дребен комарджия като теб.

— Добре, тръгвам си, тръгвам си! — промърмори Малой горчиво. — Но един ден ще съжаляваш, че не си бил по-добър с мен.

— Аз ти спасих живота — отговори Найтхоук. — Колко по-добър трябва да бъда?

— Ще видиш — промърмори Малой и тръгна наперено към бара.

— Прав е, да знаеш — обади се Дядо Коледа.

— Искаше да забравя за нея — каза Найтхоук раздразнено. — Сега се опитваш да ме накараш да се отнасям добре с него ли?

— Не — отговори Дядо Коледа. — Имам предвид, че най-вероятно е прав, че казиното е под наблюдение.

— Искаш ли да поговорим отвън?

Дядо Коледа помисли малко и поклати глава.

— Не. Струва ми се, че всичко, което имаме да си говорим, може да се каже пред Маркиза.

— Добре тогава. Казвай!

— Трябва сериозно да обсъдим бъдещето, Джеферсън — започна възрастният мъж.

— Нали вече го обсъдихме на връщане от Аладин.

— Това беше преди, сега трябва отново да поговорим.

— Какво се е променило? — попита Найтхоук.

— Имам лошо предчувствие — отвърна Дядо Коледа. — Маркиза ти прости прекалено лесно, че не си изпълнил мисията.

— Но аз те доведох — каза Найтхоук. — Това беше по-добрият вариант.

— Зная, че животът е пред теб, но повярвай ми: престъпниците живеят за мига. Може да иска да се договори с мен, но не е логично да не се опита да вземе златото и картините на Морита. Това не е типично за такъв влиятелен престъпник като него. Логично е аз да искам да се договоря с него, но не и той да желае да се договори с мен.

— Нали си защитил товара?

— Това е другото съмнително нещо — продължи Дядо Коледа. — Той не може да се задържи на власт, ако позволява хората да си играят така с авторитета му. По този начин всичките му служители ще започнат да блокират плячката си, като поставят взривове и преговарят за нови условия с него. Аз никога не бих допуснал това; той също не може да го допусне.

— Но се съгласи.

— Точно това ме притеснява.

— Какъв му е мотивът според теб?

— Не мога да разбера. Зная само, че няма нищо общо с мен.

— Защо не? — попита Найтхоук.

— Защото моят план беше начертан преди да го срещна и не съм го променил и на йота.

— Ако няма нищо общо с теб, тогава с кого…?

— С теб, разбира се — отсече Дядо Коледа. — Ти не се подчиняваш на заповедите му и ако не си убил шпионина му, то най-малкото не си се постарал да го спасиш. Така че трябва да си задам въпроса: Защо си все още жив? Той не се страхува от теб; човек като Маркиза може да те премахне за секунда. Не е човеколюбив, защото човеколюбието е абсолютно чуждо на такъв като него. Не ти е простил нарушението; реши да го игнорира. Защо? Защо един четиримесечен клониран мъж изведнъж става най-довереният му човек?

Найтхоук се замисли над думите на възрастния мъж.

— Не зная — призна той накрая.

— Аз също — каза Дядо Коледа. — Но би трябвало да има някаква причина. — Той замълча. — Защо си тук?

— Казах ти.

— Добре. Това е част от някаква мисия. Кой те изпрати тук?

— Маркус Динисен, адвокатът на Перфектния убиец на Делурос VIII — отговори Найтхоук.

— Той ли те насочи към Тундра?

— Не, само към Вътрешната Граница. Един човек, казва се Ернандес, началник сигурност на Солио II, ме изпрати тук.

— Каква връзка има с теб Ернандес?

— Той е уредил да ме създадат.

— Интересно.

— Нима?

— И разочароващо — каза Дядо Коледа. — Нямаме достатъчно информация. Или ако имаме, все още не я виждам.

— Ти си този, който има лошо предчувствие — отговори Найтхоук. — Аз все още не мога да разбера какво толкова те притеснява.

— Тук има нещо, което засяга Солио II и може би даже Делурос — каза Дядо Коледа. — Мисля, че ще е