Прераждането на убиеца

баснословно богати — продължи след малко той. — Достатъчно богати, за да си позволят огромните разходи по поддържането на техните камери за замразяване. Сред тях има само един, който не може да плати престоя, докато се открие лек за болестта му. Неговото име е Джеферсън Найтхоук. Той не ми е баща, нито брат близнак. Това съм самият аз. Затова не мога да го предам.

— Разбирам.

— Както вече ти казах, нищо не е толкова просто, колкото изглежда на пръв поглед — продължи той с горчива усмивка. — Ако не те върна при баща ти, той няма да ми плати. Ако не получа парите, моят оригинал — човекът, който е Перфектния убиец и ми даде своето тяло и спомени, за да продължа живота му — ще трябва да умре. Няма да позволя това да се случи.

— И независимо от отношението си към мен и към моя баща, все пак ще се опиташ да ме върнеш, така ли?

— „Ще се опиташ“ не е точният израз. Реша ли да те върна, значи ще го сторя наистина.

— Но не и без съпротива от моя страна — зарече се тя.

— Това би трябвало да се очаква.

— Дори Перфектния убиец може да умре.

— Аз съм живо доказателство за думите ти — отговори Найтхоук. — Или по-скоро моят оригинал е умиращо доказателство за тях.

— В такъв случай жребият е хвърлен! — възкликна Касандра. — Имаш намерение да похапнеш хубава храна, да почетеш някоя увлекателна книга и после да ме върнеш обратно на баща ми?!

— Винаги има повече от един изход — спокойно отвърна Найтхоук. — Мисля, че можем да обсъдим няколко от възможностите.

— Нямам търпение да ги чуя — оживи се тя. — Какво си намислил?

— Добре ли е подплатен баща ти?

— Моля?!

— Казваш, че държи десет милиона кредита в сейфа си. Това само догадка ли е или го знаеш със сигурност?

— Защо питаш?

— Защото десет милиона са достатъчни да се поддържа живота на истинския Найтхоук и ще останат средства дори за моето лечение. Ако намерят лек против аплазията, разбира се.

— Има ги, че и повече — решително отсече тя.

— Ако ти помогна да го свалиш от власт ще искам тези пари като отплата за услугите си.

— Нали вече каза, че Перикъл V е непревземаема. Тогава как моето обещание би променило решението ти?

— Точните ми думи бяха, че едномилионна армия не може да свали баща ти от власт — подчерта той. — Никога не съм твърдял, че не съществуват други начини за неговото детрониране.

— И какви са те?

— Най-простият от всички е да го примамим някъде, където ще е слаб и уязвим, и да го убием — започна Найтхоук. После си пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. — Ако това не стане, ще опитаме по по- трудния начин.

— Добре тогава, господин Найтхоук — съгласи се тя. — Казвай какъв е трудният начин.

— Аз и моите хора отиваме на Перикъл V — отвърна той. — Събрал съм ги с намерението да убия един единствен човек. Значи задачата не се е променила. Само дето човекът вече не е Ибн бен Калид, а Касиус Хил.

Тя го загледа втренчено.

— Възхищавам се на твоята самоувереност.

— Екипът е сформиран със строго определена цел. Те не са много за гледане, нито се разбират кой знае колко помежду си, но всеки от тях е дяволски добър в своята работа. — Той довърши вечерята и бутна чинията настрана. — Все пак е много по-лесно да го примамим някъде, където няма да го охраняват хората му.

— И как ще постигнеш това?

— Няма да е много трудно — отвърна Найтхоук. — Все още имам с какво да го подлъжа.

— Какво е то?

— Ти.

Двадесета глава

Касандра вдигна глава от книгата, която четеше.

— Ето те пак.

— На тази малка мръсна топка земя човек няма кой знае какъв избор — отвърна Найтхоук, докато влизаше в апартамента. — При теб поне има книги.

Тя остави томчето на масата и се загледа в него.

— Аз имам и армия, която също е на твое разположение.

Той поклати глава.

— Там няма никакъв ред и дисциплина. — Той замълча. — Пак ти повтарям — не можеш да нападнеш добре въоръжена и обучена войска с тая разпасана команда. Обзалагам се, че войската ти гъмжи от шпиони на твоя баща, които са готови да му предадат всяка твоя заповед. Освен това има и още нещо.

— О, така ли?

— Само Синеокия, Йори и още една шепа хора знаят, че ти си Касандра Хил. Ако разберат и останалите, животът ти няма да струва пукната пара. Половината ще помислят, че митът за Ибн бен Калид е измислен от баща ти, за да разкрие кой заговорничи против него.

— Аз ще им обясня всичко.

— Не забравяй, че се намираме на Границата. Тук е пълно с такива, които едва ли ще дочакат обясненията ти.

— Грешиш — твърдо рече тя. — Това са моите хора. Те са предани до смърт на делото.

— Да се надяваме, че никога няма да разберем със сигурност докъде стига тяхната преданост. Най- добре е да ги поставим пред свършен факт.

— И кога смяташ да го направиш? — попита тя.

— Съвсем скоро — отговори Найтхоук.

Тя го изгледа раздразнено.

— Нали ти е ясно, че през това време неговата армия нито ще стане по-малка, нито властта му ще отслабне.

— Знам това, но не е минало достатъчно време, за да му представя резултата от работата си. Ако прекалено бързо открия Касандра Хил и Ибн бен Калид, той ще заподозре, че има нещо гнило.

— Как може да си сигурен — та ти дори не го познаваш! — възкликна Касандра.

— Това не ми пречи да знам, че подозира всеки и е наясно, че е заобиколен от врагове.

Жената кимна с глава.

— Те са навсякъде около него.

Найтхоук се приближи към лавицата и започна да оглежда заглавията. Извади няколко книги, прелисти ги и отново ги върна по местата им.

— Твърде много измислици и фантазия има тук — каза накрая.

— Не те разбирам…

— Ти искаш да си лидер — продължи той, — затова трябва да четеш книги за политика и стратегия на управлението. Чети дори Макиавели ако щеш. А почти цялата ти библиотека е натъпкана с фантастика. — Той изкриви презрително лице. — Напълно излишна и ненужна литература.

— От нея може да се научи много за хората.

— Пълна е с лъжи.

— Сюжетите са измислени, но останалото е истина. Поне повечето от написаното в моите книги…

— Ти искаш да предвождаш останалите — натърти той. — Как една измислена история за личности,