Прераждането на убиеца

— Какво имате против балатайските жени? — попита Найтхоук.

— Хайде и ти, Перфектни убиецо! — надменно рече Хил. — Ако имам неблагоразумието да я оставя по време на разговора, тогава просто няма за какво да разговаряме. — Губернаторът се обърна към робота от охраната, който ги беше довел в кабинета. — Ей, ти! Отведи жената обратно в преддверието да изчака там Найтхоук!

Роботът внимателно хвана Мелисанда за ръка.

— Моля, елате с мен.

Тя погледна към Найтхоук, който кимна неохотно и последва робота навън.

— Ти много ме разочарова — подхвана Хил, заел отново мястото си зад писалището и пуфтящ с пурата. — Как можа да си въобразиш, че не мога да различа една балатайска жена!

— Тази раса много рядко се среща — отвърна Найтхоук.

— Може да е било така преди век, но сега нещата се промениха.

— Сигурно съм се заблудил.

— Не разчитай единствено на спомените си — натърти губернаторът. — Все пак те са със стогодишна давност. Ще ти подложат динена кора, точно когато най-малко очакваш. — Той внезапно се приведе напред, а брадичката му щръкна войнствено. — На мен дължиш живота си, аз съм този, който ти плаща. Защо тогава, дявол да го вземе, ти трябва балатайска жена, когато разговаряш с мен?

— Не те познавам — отвърна Найтхоук, — затова не мога и да ти се доверя.

Хил обмисли думите на Найтхоук за известно време, сетне кимна с глава.

— Приемам това обяснение.

— Освен това в Галактиката не се славиш като човек, на когото би могъл да се довериш — продължи Найтхоук. — Сам прецени — в кабинета ти има четири робота и нито един човек.

— Тяхната реакция е много по-бърза и са по-трудни за убиване — незабавно отвърна Хил. — Освен това са програмирани да ми бъдат верни и никой не е способен да ги подкупи.

— Там, откъдето идвам, се срещат значително по-рядко.

— Едва ли е така — поправи го Хил. — Мога да приема само, че не си ги срещал толкова често във времето, от което идваш. — Пурата му угасна. Той най-напред посегна отново да я запали. После се отказа, хвърли я в малко автоматичното кошче, вградено в единия край на писалището, и запали друга. — А сега на въпроса — обясни ми точно какво се случи.

— Открих Ибн бен Калид и дъщеря ти.

— Това вече ми го каза.

— Той иска осем милиона кредита, за да я върне невредима.

— Знам и това.

— Искаш ли някакви подробности?

— Не.

— Нима? — изненадано попита Найтхоук.

— Няма да му дам осем милиона кредита за тая кучка! — изсумтя Хил. — Когато умра, тя първа ще затанцува на гроба ми. — Той погледна Найтхоук иззад писалището. — Седни, Перфектни убиецо. Не ми харесва, когато някой стои пред мен. Изнервям се.

— На мен пък не ми харесва да гледам другите от долу на горе — отговори Найтхоук. — Затова предпочитам да остана прав.

— Мога да заповядам на роботите да те принудят да седнеш.

— Не бих те посъветвал да го правиш — отвърна Найтхоук така спокойно, че губернаторът предпочете да не повдига отново този въпрос.

— Стой, седи, прави каквото си поискаш — промърмори той, — само ми разкажи за Ибн бен Калид.

— Той не й е причинил никакво зло.

— Изобщо не ме е грижа за нея! — изръмжа Хил. — Мрази ме от деня, в който се е родила, а и аз не й оставам длъжен!

— Мислех, че си ме наел, за да ти я върна — повдигна вежди Найтхоук.

— Наех те да откриеш Ибн бен Калид и да му светиш маслото! Никога не ме е било грижа какво ще се случи с нея!

— На мен обаче ми казаха друго.

— Естествено. Никой не би клонирал Перфектния убиец, само за да се разправи с някакво политическо парвеню! Необходима беше основателна причина, която да убеди оня лигльо на Делурос. — Той замълча. — Трябва да си ми благодарен — ако не бях аз, сега нямаше да съществуваш!

— Защо просто не изпратиш космическата си флотилия да го унищожи?

— Ти само ми кажи къде се крие и ще направя точно това — отвърна Хил. — Но в момента няма как да се лиша от армията си само заради непроверени слухове. Току-виж, когато тя се отдалечи на хиляди светлинни години, онзи вземе, че завладее Перикъл с хората си.

— Или пък разбие флотилията ти.

— Ако трябва да съм докрай откровен, моята армия се състои само от пушечно месо. С радост бих гледал как три милиона се превръщат в пепел, ако това ми гарантира залавянето на Ибн бен Калид. — Той впери смразяващ поглед в Найтхоук. — Само кажи къде държи дъщеря ми и къде се крие той самият…

— Нямаш никакви шансове — твърдо отвърна Найтхоук. — Забрави ли, че ми обеща награда, ако го убия?

— Ще ти платя и ако ми кажеш къде се намира.

— Колко?

— Един милион кредита.

— Сбогом, г-н Хил — каза вместо отговор Найтхоук. — Няма за какво повече да разговаряме.

— Два милиона!

— Върви по дяволите, Хил! Тези пари няма да спасят живота на Перфектния убиец. И двамата прекрасно знаем това!

— Сега ти си Перфектния убиец! — запелтечи Хил. — Двамата с теб си приличаме — използваме сила, за да получим онова, което искаме. Наясно сме, че животът е най-евтиното нещо по Границата. Затова не се преструвай, че те е грижа за първия Перфектен убиец, както и аз не давам пет пари за моите войници и дъщеря си.

— Не съм дошъл тук да се замеряме с аргументи. Трябват ми пари и ако искаш да ти свърша някоя работа, ще трябва да си платиш.

— Добре тогава — склони Хил, — седни и да поговорим делово.

— Ще остана прав.

— Казах да седнеш.

— Чух какво каза.

— Време е да разбереш кой командва тук — изрече Хил с леден тон. — Номер три, помогни на г-н Найтхоук да седне!

Един от роботите излезе напред и се отправи с протегнати ръце към Найтхоук. Човекът се наведе рязко, сграбчи металната ръка, изви я, после внезапно я дръпна към себе си. Роботът направи тромаво салто във въздуха и се строполи на пода.

— Човек или робот, лостовият механизъм действа еднакво и в двата случая — отбеляза Найтхоук, без да откъсва очи от робота, който непохватно се опитваше да се изправи. — Сега си го прибери обратно, преди някой от нас да е пострадал. Едва ли ще ти е приятно да плащаш за поправката на робот. Независимо дали ти харесва или не, мен изобщо не можеш да поправиш.

Погледът на Хил се местеше трескаво ту към робота, ту към Найтхоук.

— Свободно, Номер три — каза накрая и роботът се оттегли на мястото си в ъгъла. — Ако не бях наредил, сигурно щеше да те убие.

— Сигурно.

— Ако той не се справи, има още три робота в кабинета ми, които само чакат моите заповеди.

— И какво би доказал с това?

— Че когато заповядам, трябва да ми се подчиняват.

— Аз не приемам заповеди — отговори Найтхоук. — Нито от теб, нито от когото и да било друг. — Той