жива, би трябвало да е готов да ми плати още повече.
— Нали не се каните
— Не, аз получих онова, което исках — отвърна Найтхоук. — Но за схватлив адвокат с дълга практика като вас се оказвате доста неумел в пазаренето, господин Динисен. Чудя се защо ли е така.
— Уверявам ви, че…
— Това вече го чух. Да се върнем на въпроса. Имало ли е искане за втори откуп?
— Не, не и след трагедията на Рузвелт III.
— Нека повторя, за да се уверя, че съм ви разбрал правилно. Ибн бен Калид се е свързал с Хил чрез посредник и е поискал два милиона кредита, за да върне обратно дъщеря му. Хил е изпроводил свой пратеник с парите на Рузвелт III, както му било наредено. Но щом като онзи се приземил, бил убит, а парите — откраднати. Прав ли съм?
— Точно така — кимна с глава Динисен.
— Има ли някакви доказателства, че именно Ибн бен Калид е отговорен за това?
— Че кой друг би го направил?
— Всеки, който иска да прибере два милиона кредита в брой.
— Имате думата ми, че е бил именно
— Думата ви не струва и пукната пара — отвърна Найтхоук. — Докато не ми обяснихте как Хил е разбрал, че Ибн бен Калид е похитил дъщеря му, не вярвах, че момичето е наистина отвлечено. Напълно е възможно той да е обикновен бунтовник, който, като чул, че дъщерята е изчезнала, се е опитал да отмъкне няколко милиона от покрусения баща, докато тя се крие някъде с любовника си. Не за първи път някой по- схватлив се възползва от подобна ситуация.
Динисен бръкна в джоба си, извади от там миниатюрен компютър във формата на кубче и го подметна към Найтхоук.
— Това е холозаписа на първото искане за откуп. Получих го едва тази сутрин.
— Вече съм виждал Ибн бен Калид — каза Найтхоук, хвърляйки небрежен поглед към кубчето. — Сигурен ли сте, че това момиче не е някоя актриса или двойничка?
— Проверката на гласовите данни показа, че наистина е дъщерята на Хил.
— Ще прегледам записа по-късно — продължи Найтхоук, поставяйки кубчето върху масата.
— Щом научим нещо повече, ще се погрижа вие също да получите копие.
— Добре. Освен това ми е нужна цялата информация, която имате за Хил.
— Вече разполагате с нея.
— Бащата, не дъщерята.
— Касиус Хил?! — възкликна изненадан Динисен. — Защо ви е?
— Нали и той е замесен във всичко това.
— Както искате — сви рамене Динисен. — Ще ви я пратя още този следобед. — Той замълча. — Имате ли повече въпроси?
— Щом ми хрумне още някой, вие първи ще научите.
Адвокатът се обърна към Киношита.
— Как върви тренировката?
— Той е най-бързият и точен стрелец, когото някога съм срещал. Еднакво добър е с всички видове оръжие — отговори Киношита. — Трябва да добавя обаче, че той самият е много разочарован от резултатите. Няма спор, наистина е Перфектния убиец.
— Това означава, че е изключително способен унищожител.
— А вие сте изключително способен адвокат — допълни Найтхоук. — Каква ирония, не намирате ли?
— Не ви разбирам.
— Вие отървавате виновните от правосъдието, а на мен ми плащат да възстановявам правдата по света.
— Усетих, че ме намразихте още от пръв поглед — въздъхна Динисен. — Защо? С какво успях толкова да ви засегна през тези четири дни от вашия живот?
— Мен ли? С нищо.
— Тогава защо? — настоя адвокатът.
— Изпратили сте на сигурна смърт моя предшественик, без да го предупредите какво го чака.
— Глупости! Той беше наясно какво трябва да направи.
— Разбира се, знаел е кого трябва да убие. Но изобщо не е имал представа как да се справи с живота, а вие не сте му дали възможност да научи това. Вашите правила важат само за Олигархията, където гъмжи от адвокати, закони и безчет средства за социална защита. Но отвъд Границата смъртта дебне отвсякъде. Мисля, че вие прекрасно го знаете. Освен това мога да се обзаложа, че сте били готови да го унищожите, ако все пак успее да се върне жив.
— Да го унищожим ли? За бога! Та ние се канехме да му осигурим нов договор! Той беше твърде изгодна инвестиция.
— Е, аз пък съм човешко същество, а не инвестиция — каза Найтхоук. — Как мислите, дали и мен ще успеете да продадете отново, когато приключа с тази задача?
— „Хъбс, Уилкинсън, Рейт и Химинес“ ще са щастливи отново да посредничат при някоя подобна сделка — отвърна Динисен. — Подозирам обаче, че прекалено държите на своята независимост и се съмнявам да имаме друг шанс за делови отношения.
— Бъдете сигурен в това!
— Имате ли още някакви въпроси към мен преди да замина? — попита Динисен.
— Само един — отговори Найтхоук. — Споменахте, че ще разполагам със свой кораб.
— Точно така — откликна адвокатът. — Господин Киношита ще ви помага, докато се научите да го управлявате сам.
— Къде е корабът?
— Ще пристигне тази вечер или най-късно утре сутринта.
— Добре. Щом излетим, ще ви уведомя за посоката, която сме поели.
— Вашата дестинация ще бъде Айнисфрий II — каза Динисен.
— Може и така да е — отговори Найтхоук. Двамата мъже го изгледаха въпросително. — По-напред обаче искам да довърша една друга работа. Няма да отнеме много време.
— Недовършена работа ли? След сто и девет години?!
Найтхоук загаси угарката от пурата си и запали нова, оставяйки въпроса да виси във въздуха без отговор.
Втора глава
— Сигурен ли си, че искаш да дойдеш с мен? — попита Найтхоук, изучавайки внимателно космодрума, докато корабът им плавно се приземяваше.
— Мисля, че имам достатъчно основание да настоявам за това — отвърна Ито Киношита.
— Но аз почти не те познавам.
— Нека тогава го кажа другояче — продължи с усмивка Киношита. — Да речем, че съм тясно свързан с клана на Джеферсън Найтхоук. — Той замълча. — Аз съм твой ревностен почитател, освен това ти бях инструктор и при предишното прераждане.
— В такъв случай си наясно защо съм създаден.
— Не е нужно да си особено прозорлив, за да се досетиш.
— Добре, да тръгваме тогава.
Двамата напуснаха кораба и се прехвърлиха на една от совалките, която ги отведе до основния терминал на космодрума. Когато слязоха, Найтхоук се отправи към един от свободните пропускателни пунктове, а Киношита се залута да търси друг.
— Име — раздаде се компютърен глас, докато скенерът проучваше ретината, зъбите и скелетната структура на Найтхоук.
— Джеферсън Найтхоук.
