лявото му ухо бяха възстановявани посредством пластични операции, но на мястото на избитите зъби зееха дупки — явно беше решил, че няма смисъл да ги подменя, докато не се раздели със спорта. Това би трябвало да придаде на усмивката му глуповат вид, но кой знае защо впечатлението беше по-скоро зловещо. Уичински беше висок, с добре очертани мускули и гъвкава походка. В мига, в който се качи на ринга, секундантите свалиха халата му и той започна да загрява, танцувайки леко и боксирайки във въздуха, докато хората надаваха приветствени възгласи и ръкопляскаха.
Минута по-късно от съблекалнята се появи Гама Лабу, шампионът на ризалите. Беше облечен само в свободни шорти до коленете — явно не смяташе халата за задължителен. Всичко у него беше голямо — главата, вратът, раменете, гърдите, та дори и коремът. При всяка стъпка златистата му козина играеше, а малките му уши неспирно мърдаха, стараейки се мимоходом да доловят отзивите на публиката.
— Трябваше да го подложите на диета — забеляза Картрайт. — Сигурно има двайсетина килограма наднормено тегло.
— Ние очакваме от него големи неща. Велики неща!
Боби се изправи и отдаде чест. В отговор атлетът небрежно вдигна ръка и се ухили широко.
— От начина, по който отдава чест, можете да разберете, че не служи в армията на енкотите — изрече императорът, стараейки се да скрие презрението си.
— Войник ли е? — учуди се Картрайт.
— Доколкото разбрах, някакъв младши офицер.
Лабу стъпваше тежко по пътеката. Бедоус сякаш физически усещаше как земята се тресе под краката му. Мина й мисълта, че император Боби, независимо от всичките му твърдения, едва ли ще страда особено, ако шампионът на ризалите получи хубав урок пред цялата събрана публика. Тези негови чувства явно не се споделяха от останалите язони, които ревяха от възторг, докато Лабу загряваше, тътрейки тромаво крака по ринга, и раздвижваше набъбналите си мускули.
На ринга се качи човек рефер, даде на боксьорите последни наставления и изпрати всеки в ъгъла му. Уичински продължаваше да танцува и да раздава удари във въздуха и вече беше леко запотен, докато Лабу просто стоеше в ъгъла с ръце върху въжетата и се усмихваше на съплеменниците си в тълпата.
Гонгът удари и Уичински се запъти към средата на ринга, като подскачаше, нанасяше енергични удари в празното, приклякваше и се навеждаше. Лабу се приближи непохватно до него и замахна широко с дясната си ръка. Хората замряха, но бързо си отдъхнаха, когато Уичински избегна удара, хвърли се в атака и нанесе на противника си серия от шест леви и десни прави, после отскочи пъргаво извън обсега му, а в това време възгласите на хората звъняха в ушите му. Лабу изглеждаше по-скоро изненадан, отколкото засегнат. Той се ухили глуповато и пристъпи тежко към противника си. Но всеки път, когато навлезеше в обсега му, Уичински се спускаше към него, нанасяше му градушка от светкавични удари и се отдръпваше, преди Лабу да успее да реагира.
— Ако ще продължават така, по-добре да спрат — обърна се Картрайт към Боби. — Вашият боксьор ще има голям късмет да нанесе и един удар за цялата вечер.
Ситатът промърмори нещо в отговор, без да отмества поглед от ринга.
Бедоус също наблюдаваше двубоя и се питаше дали сред публиката някой вижда това, което вижда тя. Независимо че Уичински удряше колкото му душа иска, Гама Лабу явно пет пари не даваше. Той продължаваше все така глуповато да се хили и да преследва съперника си не дотам грациозно, но неотстъпно, като явно не смяташе за нужно да се предпазва от тежките удари на шампиона. И въпреки наднорменото си тегло не пухтеше и не се задъхваше. „Може да не си кой знае какъв боксьор — помисли си Бедоус, докато съперниците се упътваха към ъглите си, съпроводени от радостните възгласи на хората и унилото мълчание на язоните, — ама си великолепен екземпляр!“
До третия рунд Лабу вече се беше убедил, че противникът му не може да му направи нищо, и когато прозвуча гонгът, застана в средата на ринга, разпери широко ръце и подкани човека да удря с все сила. Уичински изглеждаше изненадан, но не се поколеба веднага да се възползва от предложението и в продължение на половин минута блъска язона с юмруци. Спря едва когато Лабу избухна в гръмогласен смях, който съплеменниците му в залата подеха на часа.
В този миг в боя настъпи обрат — сега Лабу, който още не беше нанесъл нито един удар, започна здраво да притиска Уичински. Той пристъпваше все така тромаво, с наведена глава и увиснал над шортите корем, но Бедоус започна да долавя в осанката му някаква несвойствена на хората грация. Ако човек се движеше по този начин, щеше да изглежда непохватен, но язонът, настъпващ неумолимо към съперника си, приличаше на смъртоносна машина. Той прекоси ринга, притисна човека в ъгъла и се подготви да нанесе удара, който затаилата дъх тълпа предчувстваше, че ще бъде унищожителен.
Уичински беше шампион и се отбраняваше като шампион, но огромният язон просто не обръщаше внимание на ударите му. Той стовари левия си юмрук върху главата на човека, после му нанесе съкрушителен удар в гърдите с лявата си ръка и го довърши с ляво кроше в брадата. С всеки удар виковете на язоните ставаха все по-бурни, а краката на хората омекваха. Лабу се извърна към император Боби, отправи му същия несръчен поздрав и тълпата замря. За миг Бедоус изпита усещането, че погледът на язона е насочен право в нея и Картрайт. Сетне Лабу се ухили щастливо, обърна се към противника си и стовари за последен път юмрука си върху главата му. Уичински се строполи безчувствен на брезента. Всички язони без Боби скочиха на крака като един и шумно го аплодираха. Веднага след тях наставаха и хората с Картрайт начело и заръкопляскаха одобрително, макар и не със същия ентусиазъм. Единствено няколкото къртици, които изглежда не проявяваха особен интерес към срещата, останаха седнали.
След като реферът вдигна ръката на победителя, Лабу пое подадения му микрофон, за да се обърне към публиката. Преди това обявиха, че той не говори земния език и ще използва диалекта маринго.
— Благодаря на ситата на енкотите за възможността, която ми даде — каза той с широка усмивка и Бедоус отново изпита тревожното чувство, че гледа в нея. Нещо в него я караше да се чувства неспокойна, нещо чуждо и непонятно, което не беше усещала в Боби, та дори и в Дизанко. — Много беше весело.
С тези думи той се отправи към съблекалнята.
— Е, Сюзън — подкачи я император Боби, — сега вече видя какво е боксов мач. Какво ще кажеш?
Бедоус се поколеба за момент.
— Мисля, че Гама Лабу има интересен начин да се весели — отвърна тя.
— Какво друго можеш да очакваш от един ризали? — пренебрежително сви рамене Боби и се обърна към Картрайт: — Трябваше да се хвана на бас с вас за изхода на мача, Артър.
— Това беше внушителна демонстрация на сила — отвърна Картрайт.
— Може би сме по-близко до равенството с вас, отколкото си представяхте — подметна Боби лукаво.
— Да, на боксовия ринг — съгласи се Картрайт. — Този Лабу е олицетворение на първичната сила.
— А извън боксовия ринг? — настояваше Боби. — Помислихте ли върху одевешния ни разговор?
— Мислих за някои неща.
— И какво?
— Струва ми се, че трябва да го продължим.
— Чудесно, приятелю! — Боби направи знак на един сервитьор. — Да пием още по един коняк.
— Нямам нищо против — съгласи се Картрайт и вдигна чашата си. Язонът я напълни.
— За какво да пием? — попита Боби.
— Как за какво? За Гама Лабу. Очаквам в бъдеще да чуя още много за него.
— Изобщо не се съмнявам в това — увери го император Боби.
„А аз се надявам това да не стане“ — помисли си Бедоус.
4
Републиката даде на Фалигор тридесет години, за да повиши производителността, икономическото си ниво и равнището на грамотността до степен да бъде поканена за равноправен член, след като се проведе необходимият плебисцит сред населението. Император Боби смяташе, че срокът е прекалено дълъг. Според Бедоус и още половин век нямаше да е достатъчен. Ала мнението на Картрайт, който беше водил преговорите с висшестоящите в правителството, бе, че ще е нужно точно толкова време, така че постановлението беше издадено.
