Независимо от нетърпението на Боби все още имаше да се свърши много работа, за да се подготви Фалигор за влизането му в Републиката като свободна и независима планета. Първата неотложна стъпка беше съставянето на общопланетно правителство. Като се има предвид нивото на грамотност, едни избори щяха само да влошат положението. Затова Картрайт, следвайки съвета на екипа си, назначи с указ ситат Робърт Август Тантрам за временно изпълняващ длъжността президент на планетата. Боби използва мандата си, за да назначи в новосъздадения кабинет по един представител на траджите, ризалите и болимбо, останалите тринадесет бяха енкоти.
Тук Картрайт се намеси и настоя за равностойно разпределение на политическата власт. Боби съвсем основателно възрази, че ако Картрайт е в състояние да му посочи някой от ризалите или траджите, който да разбира повече, да речем, от селско стопанство или икономика от неговите министри на земеделието и финансите, той с готовност би ги заменил. Двамата грижливо проучиха списъка на кандидатите и в крайна сметка се споразумяха кабинетът да се състои от десетима енкоти и шестима представители на другите племена.
Това предизвика недоволство у ощетените, ала Картрайт и Боби излязоха със съвместно изявление, че в продължение на пет години правителството ще представлява цялото население на планетата, но междувременно в интерес на всички племена ще бъде да изпратят най-умните и способните си младежи в университета Тантрам в Ромул. И тъй като разпореждането излизаше не само от президента, а — което е по-важно — от хората, направляващи действията му, на местните не им оставаше нищо друго, освен да се подчинят.
Къртиците бяха следващият поред проблем, който всъщност не се оказа никакъв проблем. Повечето от тях бяха подписали договори за три или пет години и когато срокът им изтече, близо половината не пожелаха да ги подновят. Повечето обаче предпочетоха да останат на планетата и някои повикаха семействата си (които понякога достигаха до петдесет души). Отначало Картрайт се опасяваше, че издръжката им може да се окаже ненужно финансово бреме за планетата и да предизвика недоволство сред язоните, но къртиците ясно показаха, че няма да чакат други да ги хранят, нито ще съперничат на местните за черната работа. С въвеждането на парична икономика се появи неотложна нужда от дребни търговци и не след дълго позициите им на търговска класа укрепнаха. Те откриваха магазини във всички по-големи населени средища, та дори и в отдалечените райони, внасяха стоки не само от родната си планета, а и от други близки светове и в крайна сметка създадоха данъчната основа, чрез която се реализираха по-голямата част от постъпленията за общопланетното правителство. Къртиците бяха трудолюбива раса с чувство за отговорност и докато свикналите с разменните отношения язони не виждаха друг изход, освен да се наемат на работа в мините, все повече къртици се присъединяваха към събратята си в търговския сектор.
С процъфтяването на туризма и малкото останали частни ловни резервати бяха забранени и чужденците пристигаха въоръжени само с холографските си камери. Петте най-големи ловни резервата, ръководени от хора фанатици с язони за помощници, скоро започнаха да привличат част от клиентелата на Пепони и Серенгети. Настаняваха посетителите в разкошни вили, а и животинският свят на Фалигор според отзивите беше несравнимо по-богат, отолкото на която и да било друга планета в галактиката.
Боби прекарваше все повече време из другите светове под предлог, че ходатайства за нови вложения на Фалигор, макар развлеченията му значително да преобладаваха. Но както забеляза Картрайт, това можеше и да е за добро, защото принуждаваше правителството да действа и без него, а президентът още от самото начало не бе показал кой знае каква заинтересованост от работата му.
Няколко години след като напуснаха планетата, за да учат в Републиката, част от язоните се върнаха у дома. Повечето бяха енкоти, но имаше и други, а най-способен сред тях беше един вече немлад язон, който беше прибавил към племенното си име Бариоки и човешкото Уилям. Произхождаше от ризалите и за разлика от повечето си сънародници беше отишъл да учи не на някой от човешките светове, а на Канфор VI. За няколко хилядолетия канфоритите три пъти се бяха опълчвали срещу човешкото господство и в този момент стояха начело на свободна федерация на нечовешки планети, скъсали всякакви взаимоотношения с Републиката.
И докато най-голямото желание на император Боби беше Фалигор да стане пълноправен член на Републиката, Уилям Бариоки настояваше за пълна независимост. Това не означаваше да се откажат от помощта, оказвана им от Републиката, и да скъсат всички връзки с нея, но според Бариоки статутът на протекторат беше унизителен, а предимствата на пълноправното членство бяха съмнителни. Той си беше създал връзки сред канфоритите и не виждаше никакви причини да не се спазарят и с двете страни. Ако зависеше от него, щеше да остави Републиката и Канфоритската федерация да наддават за тяхната лоялност (която не беше за продан — така обясни той на народа си, но това не би трябвало да пречи на наддаването).
Единственото, в което мнението на Боби и Бариоки изцяло съвпадаше, бе, че хората напълно подценяват способността на язоните сами да ръководят делата си. Бариоки не виждаше никаква причина да позволят на хората да се месят в управлението на Фалигор. Нали в крайна сметка целта на всички, независимо дали Фалигор ще влезе в Републиката или ще остане независим, беше да се установи самоуправление, и то колкото по-скоро, толкова по-добре. Бариоки агитираше ризалите и останалите язони, убеждаваше хората, които живееха и работеха на планетата, увещаваше дори и къртиците — а най-вече се стараеше да въздейства върху император Боби.
Най-сетне Боби се съгласи да направи две публични изявления в присъствието на Бариоки, в които изрази одобрението си на идеята за незабавно въвеждане на самоуправление, последвани от разгорещените речи на амбициозния язон. След втория митинг Бедоус поиска среща с президента.
Трябваше да мине седмица, докато Боби я удостои с аудиенция, тъй като междувременно той се развличаше на близката Бета Леморис III. Най-сетне Сюзън се озова седнала срещу писалището на императора, който не изглеждаше ни най-малко уморен от всичките тези пътувания. От картините и холограмите по стените, от формата на бюрото и столовете, от килима на пода по нищо не личеше, че обитателят на кабинета не е човек.
— Колко се радвам да ви видя отново, Сюзън! — възкликна Боби и златистата му козина потрепна, когато й отправи подкупващата си усмивка. — Как върви колекционирането на насекоми?
„Политик до мозъка на костите си, не мога да ти го отрека!“ — помисли си тя с известна доза възхищение.
— Артър Картрайт ме помоли да поговоря с вас, ваше величество — изрече на глас Сюзън.
— Как е моят приятел Артър? — поинтересува се той. — Не съм го виждал от месеци.
— Напоследък е много зает. Тази година открихме още десетина миньорски планети.
— Предайте му да дойде на Фалигор да си отдъхне — предложи императорът.
— Той и така не забравя за Фалигор — отговори Бедоус. — Всъщност на това се дължи молбата му.
— Аха… — Изведнъж лицето му доби изражение по-скоро на нещастно кученце, отколкото на язон или човек. — Онези речи.
— Според него вие вдъхвате на народа си надежди, които няма да се сбъднат.
— Никога ли? — остро попита Боби.
— Поне не в близко бъдеще. Нещо повече, вие действате съвместно с един много способен политик, който демонстрира явното си нежелание да се присъедини към Републиката.
— Той е само един подстрекател на тълпите — сви рамене Боби. Този жест, съвсем нехарактерен за расата му, при него започваше от черепа и бавно надипляше златистото му руно чак до трипръстите ходила.
— Защо тогава ви трябваше да се съюзявате с него?
— Защото, макар и подстрекател, той е много популярен, а аз съм президент на цялото население.
— Той е много опасен, ваше величество.
— Моето намерение е да го привлека в правителството и да му дам официална длъжност, така че никога повече да не му чуете гласа — увери я Боби. — Но междувременно двамата с него стигнахме единодушно до мнението, че нещата вървят прекалено бавно. Не е редно да идваме при вас с шапка в ръка като просяци и да ви молим за самоуправление. Ние имахме такова още преди ти да кацнеш на нашата планета. И никога не сме се отказвали от него. Защо тогава трябва да се унижаваме, за да си го върнем?
— Не разбирам какво унизително има да образоваме народа ви, да развиваме икономиката ви, да ваксинираме децата ви и да ви показваме как да използвате най-добре природните си ресурси — заяви
