— Лодинитите са най-малкият ви проблем — отговори Бедоус. — Кажете ми сега какво да правя, та да изглежда, че ви помагам.
Той й обясни как да се погрижи за онези заложници, които не бяха чак толкова зле, докато той се занимава с ранената жена. Беше изминал половин час, когато внезапно настъпилата тишина я накара да вдигне глава. Обърна се и видя самия Гама Лабу, облечен в привичната вече военна униформа, да влиза в помещението.
— Добро утро! — поздрави пожизненият президент, макар че беше едва полунощ. — Аз съм пожизненият президент Гама Лабу и ви поздравявам с добре дошли. Благодаря много.
Изказването му беше посрещнато с гробна тишина.
— Благодаря много — повтори той и бързо се огледа. — Маринго?
Бедоус се изправи.
— Аз говоря маринго.
Лабу я огледа любопитно.
— Не се ли познаваме? — попита той на родния си диалект.
— Не мисля, господин президент. Аз съм просто гост на Фалигор.
— Тогава къде сте научила маринго? Освен това титлата ми не е просто президент, а пожизнен президент.
— Живяла съм на Фалигор преди доста години — отговори Бедоус.
Той продължаваше да я изучава втренчено.
— И никога не сме се срещали?
— Официално не. Бях тук, когато победихте Били Уичински.
Лабу неочаквано се усмихна.
— Аха! Тогава сме стари приятели! Бях страхотен тогава, нали? — изкикоти се той.
— Да, наистина, господин пожизнен президент.
Лабу се изгърби в нелепо подражание на боксьорска стойка.
— Десен, десен, ляв, десен! — радостно извика той. — И край с човешкия шампион!
— Това беше незабравимо зрелище — съгласи се Бедоус, мислейки си, че никой от заложниците не разбира нито дума. Как ли щяха да изтълкуват боксирането на Лабу с въображаем партньор?
— Така си е — съгласи се пожизненият президент, после изведнъж възвърна деловия си тон. — Застанете до мен и превеждайте.
Бедоус се приближи и с мъка сдържа треперенето си, когато той постави с дружески жест огромната си ръка на рамото й.
— Здравейте, приятели, и добре дошли на Фалигор. Аз съм пожизненият президент Гама Лабу и вие сте мои гости. — Той изчака Бедоус да преведе и продължи: — По нещастно стечение на обстоятелствата вие бяхте докарани насила в тази зала. Тъй като нашата планета е неутрална, а ние не желаем да си създаваме врагове, не съм в състояние да ви освободя. Но правя всичко възможно да съдействам за освобождаването на затворниците лодинити от Републиката и съм сигурен, че скоро ще постигнем взаимно приемливо споразумение. А дотогава ще имам грижата да сте добре нахранени и да получите необходимата медицинска помощ. Съжалявам, че нищо повече не мога да направя, обаче не аз съм безразличен към съдбата ви, а Републиката. Сигурно ви прави впечатление, че не нося оръжие. Аз съм не по-малко затворник от вас на собствената си планета.
Бедоус преведе всичко без последното изречение и Лабу се обърна към нея.
— Разбирам земния език по-добре, отколкото го говоря — каза той. — А сега преведете последното изречение, ако обичате.
— Мислите ли, че ще ви повярват? — попита Бедоус.
— Да не би да ме наричате лъжец? — гневно процеди Лабу, надвесвайки се над нея в целия си гигантски ръст.
Бедоус го погледна в лицето, разкривено от бяс, и изпита същия страх както тогава, в резиденцията на император Боби преди години.
— Не, сър. — Тя се обърна към заложниците и изрече на земен език: — Аз съм не по-малко затворник от вас на собствената си планета.
Тази забележка бе посрещната с мрачни погледи и саркастичен смях.
— Вие сте глупаци! — избухна Лабу. — Също като вашите ръководители! Всички ще умрете тук, а труповете ви ще бъдат оставени на лешоядите!
Бедоус започна да превежда, но Лабу постави тежката си ръка на рамото й и силно го стисна.
— Мълчи.
Той се втренчи в заложниците, после с мъка успя да изобрази усмивка.
— Правя каквото мога да извоювам свободата ви. Ако вашето правителство прояви разум, сигурен съм, че ще намерим изход от това неприятно положение за броени дни, а може би и часове.
Бедоус не реагира. Той я смушка с дебелия си пръст.
— Превеждай!
— Мислех…
— На Републиката ще й бъде все едно дали ще получи двеста деветдесет и девет или триста заложници — изрече той почти ласкаво. — Не ме предизвиквай повече.
Бедоус послушно преведе думите му.
— Благодаря ви много — завърши той на земен език, усмихна се, поклони се и излезе.
Заложниците започнаха уплашено да си шепнат. Млад мъж се приближи до Бедоус и й прегради пътя, докато се връщаше при доктора.
— Трябва да говоря с вас — изрече той смирено.
— За какво?
Той се озърна.
— Не сега. Почакайте, докато всички се успокоят след посещението на Лабу и стражите ослабят вниманието си.
Тя си намери работа за двайсетина минути, след което се запъти към един ъгъл, а не след дълго се появи и младежът.
— Имате ли някакво съобщение за мен? — тихо попита той.
— Не.
— Помислете си добре — настоя младежът. — Казвам се Антон Маккрей.
— Не, нямам. Защо си мислите, че трябва да ви предам нещо?
— Защото аз съм от сигурността, а вие не сте пътничка.
— От сигурността ли?
— Говорете по-тихо, моля ви.
— Колко такива като вас има тук?
— Четирима сме. Откакто миналата година канфоритите отвлякоха наш космически лайнер, във всеки полет участва и екип от службата за сигурност.
— Не си спомням да съм чувала нещо за отвличане от канфоритите.
— Измъкнахме хората си от кашата още преди онези да поставят исканията си — обясни Маккрей. — Работата е там, че по време на спасителната операция изгубихме шестдесет и трима пътници. Оттогава подготвяме антитерористични групи, които участват във всеки пътнически полет. Имаме няколко схеми на действие в извънредни обстоятелства, чиято цел е да спасим хората си с минимални загуби.
— Как тогава се озовахте в такова положение?
— Те превзеха кораба още преди да излети, а и бяха много. Ако бяхме открили стрелба, щяхме да загубим прекалено много хора.
— Какъв е тогава смисълът на тези групи за сигурност?
— Спасителната операция би трябвало вече да е започнала. И тъй като вие не сте от пътниците, аз си помислих, че може би участвате в нея или поне ни носите съобщение… Нашата работа е да предпазим пътниците, когато започне стрелбата, и да ги изведем оттук по възможно най-бързия начин, щом престрелката свърши.
— Как ще разберете коя спасителна схема да използвате?
