— Успяхме. Изгубихме двама от нашите хора и един заложник. Избихме всичките четиринадесет лодинити и около сто и петдесет невинни свидетели.
— Невинни свидетели ли? — учуди се Бедоус. — Не видях такива.
— Е, всичките носеха военни униформи, но президентът Лабу се кълне, че били случайни зрители — ухили се Маккрей. — Както и да е, всички заложници освен вас са на път за Републиката. Вашето състояние не позволи транспортирането ви.
— Все още не сте ми казал защо сте тук.
— Решихме, че е твърде вероятно Лабу да насочи гнева си към единствения оцелял, така че ми бе наредено да остана при вас, докато се възстановите.
— И очакват от вас да устоите на цялата армия на Фалигор? — попита Бедоус невярващо.
— Нищо подобно. Аз съм тук като представител на Републиката и съм упълномощен да уведомя местните власти, че всякакви враждебни действия спрямо Сюзън Бедоус ще се тълкуват като военен акт, насочен срещу Републиката, която ще отговори на подобна провокация с цялата си военна мощ.
— Не искам да бъда причина за война — промълви Бедоус.
— Няма да бъдете — усмихнато я успокои Маккрей. — Ние сме самозванци в пълния смисъл на думата и силно се съмнявам, че ще успеем да защитим позициите си, ако възникне такава необходимост. Но Лабу не го знае.
— Вие го унижихте публично, като измъкнахте заложниците под носа му — забеляза Бедоус. — Кое ви кара да мислите, че ще ме остави на мира независимо от всичките ви заплахи?
— Обстоятелството, че армията му си има други грижи. Понеже не смее да предизвика война с Републиката, а къртиците си заминаха до една, сега се е заел с изтребването на племето чиджанга.
— Чиджанга са кротки пастири, които живеят на хиляда мили оттук и никому нищо не правят — възмути се Бедоус. — Защо се е захванал точно с тях?
— Именно защото са кротки пастири, които никому нищо не правят — отвърна Маккрей. — Тази сутрин Лабу отново се появи по холовизията. Той обяви, че чиджанга са в заговор с Републиката и са й помогнали да освободи заложниците точно когато Лабу почти бил накарал двете страни да се споразумеят.
— С други думи, той изтрива от лицето на планетата цяло племе само за да спаси авторитета си?
— Май така стоят работите — съгласи се Маккрей.
— Добре, вие поставихте ултиматума си. Защо тогава още сте тук? Нещо повече — защо Лабу още не ви е тикнал в затвора за участие в спасителната операция?
— По две причини — обясни Маккрей. — Първо, по време на кризата той официално спазваше неутралитет и следователно не може да проявява предпочитание към която и да било от страните. И второ, аз съм прикрепен към посолството на Републиката и ако той не знае какво е дипломатически имунитет, поне му е ясно, че не може току-така да застреля служител на посолството.
Бедоус се обърна към Картрайт.
— Ти го познаваш по-добре от мен, Артър. Смяташ ли, че ще се задоволи с изтребването на чиджангите?
— Съмнявам се — призна Картрайт.
— Какви ли поразии още ще направи?
— По-големи, отколкото някой от нас може да си представи.
Оказа се, че дори и това е твърде слабо казано.
16
След спасителната операция на космодрума в Рем нещо в главата на Гама Лабу сякаш прещрака. Ако дотогава той беше просто хитър варварин, сега се превърна в кръвожаден варварин. Ако преди това се беше позовавал поне привидно на писаните закони, сега самият той беше законът. Ако до този ден онези, които биваха измъквани от домовете им и арестувани посред нощ, поне бяха наясно в какво ги обвинява правителството, сега никой не си даваше труда да обясни арестите.
Когато стреляха по един от министрите на Лабу заради клането в едно съседно село и раненият умря, президентът излезе с изявление, в което поощряваше всички правителствени служители и военните да стрелят по всеки, който би могъл да заплашва живота им. Това се изтълкува незабавно като разрешение да се стреля по всеки, дръзнал да се опълчи против политиката на правителството.
Същевременно корупцията процъфтяваше. Данъците се събираха по каприз на управляващите, понякога и по пет-шест пъти годишно. Всички язони с научна степен рано или късно биваха заставяни да постъпят в армията и за тях повече нищо не се чуваше. Още шест племена изчезнаха завинаги от лицето на Фалигор.
Около самия Лабу се носеха какви ли не слухове. Всички знаеха, че отново изповядва вярата на предците си, но сред приближените му се шушукаше, че е убил и изял две от жените си по настояване на своя лекар шаман, който по-късно изчезна и никой повече не го видя.
Друг слух разказваше, че Лабу изгубил смелостта си по време на лов, докато го преследвал равнинен ловец. И когато най-големият му син се втурнал и го спасил, като застрелял звяра от упор, Лабу убил младежа и изял сърцето му, убеден, че храбростта му ще премине у него.
Някога зад сградата на Научното управление към правителството веднъж на ден спираше камион. Сега камионите пристигаха на всеки час, а вонята от общите гробове се разнасяше навсякъде.
Всеки член на правителството, предизвикал гнева или завистта на Лабу, беше сменян или просто изчезваше. В резултат на това хазната се ръководеше от бивш печатарски чирак, който решаваше всеки проблем с неуморно печатане на пари. Вътрешното министерство реши, че най-добрият начин да унищожи насекомото, разпространяващо смъртоносна болест по добитъка, е да се избият всички диви животни, които можеха да пренесат паразита от едно стадо в друго. За три месеца бяха изтребени повечето от оставащите пет милиона диви зверове на планетата, без това да повлияе върху размножението на летящата твар. Ръководителят на Патентното бюро обяви, че всичко вече е изобретено, затвори учреждението и си присвои за лично ползване натрупания фонд.
Някои от язоните и хората продължаваха открито да се противопоставят на правителството. Осем религиозни водачи се срещнаха с пожизнения президент, за да протестират срещу начина, по който Лабу се отнасяше към последователите им. Всичките бяха арестувани начаса и ужасните им викове отекваха нощ след нощ над притихналия Ромул, докато на единадесетия ден не издъхна и последният. Един майор от армията отказа да изпълни заповедта на Джордж Уидърспун да открие огън срещу родното си село — съблякоха го гол, заляха го с бензин и го подпалиха. Някакъв лекар язон не се подчини на нареждането на Лабу и продължи да лекува жертвите му в едно отдалечено село. Когато слухът стигна до президента, той нареди да му доведат непокорния доктор, напълни с отрова една от спринцовките му и лично му направи инжекцията. После Лабу седна на масата и добре си похапна, докато се наслаждаваше на предсмъртните гърчове на нещастника.
Цивилизованите раси в галактиката една след друга затваряха посолствата си и отзоваваха персонала. Първи се оттеглиха канфоритите, последваха ги домарианите, лодинитите, молутеите, докато накрая остана само посолството на Републиката. Тя беше въвела икономическо ембарго спрямо Фалигор, но не искаше да обърне гръб на малкото хора, живеещи все още на планетата.
Реакцията на Лабу беше проста и недвусмислена — той обяви война на всички раси, които се оттеглиха. Средствата не му позволяваха да воюва с далечни планети, затова пък диктаторът методично опожаряваше празните посолства и нареди всеки представител на тези раси, дръзнал да стъпи на Фалигор по една или друга причина, да бъде убиван незабавно.
И макар че посолствата бяха закрити, Лабу не вдигна официално забраната върху емиграцията, в резултат на което Бедоус остана на Фалигор, а молбата й за изходна виза беше отхвърляна повече от десет пъти. Президентът явно си даваше сметка, че не може да я накаже със смърт за опита й да помогне на заложниците, но реши поне да я принуди да прекара остатъка от живота си като затворничка на Фалигор.
Маккрей също остана, убеден, че в мига, в който си замине, Бедоус, а може би и Картрайт ще бъдат убити. След време от нямане какво да прави той си купи ферма в околността на Ромул. През първия месец добитъкът му беше осакатен, на следващия отровиха кладенците му, а на третия подпалиха къщата и
