изключи холовизора.
— Изненадан ли си? — насмешливо попита Бедоус.
— Озадачен съм.
— Така ли? От какво?
— Защо Мозес Баямула просто не ни предаде Бариоки?
— Поискахме и огромна сума, за да изтеглим армията си, забрави ли?
— Сигурен съм, че това може да се уреди. Лабу иска Бариоки, нищо повече.
— Грешиш, Артър. Нужен му е и враг отвън, та народът да не обвинява него, загдето не може да си купи нищо с парите си, а електричеството и водата никакви ги няма.
— Ето още една причина Баямула да предаде Бариоки на Лабу. На негово място щях да направя точно това.
— Вероятно тъкмо поради тази причина не си президент на Талисман — сухо отвърна Бедоус.
18
Талисман беше подготвен за нападението. Той беше дал подслон на десетки хиляди язони, много от тях правителствени служители, изпаднали в немилост, които разполагаха с огромно количество сведения в замяна на предоставеното им убежище.
Освен това зле подготвените пилоти на Лабу едва успяха да открият Талисман, та камо ли целите си, така че по-голямата част от бомбите при първата атака паднаха в океана и в някаква безлюдна пустиня. Горе-долу половината оръжия, закупени от Лабу, бяха в лошо състояние или несъвместими с предвидените за тях боеприпаси.
Войските на Талисман не бяха въоръжени по-добре, но имаха по-солидна подготовка и само час след нападението повече от половината флот на Фалигор беше унищожен, а останалата част трябваше да спасява живота си.
Най-накрая командирът на ескадрилата генерал Душу наруши собствените си заповеди и отлетя обратно на Фалигор, последван от дванадесетте оцелели кораба. Така приключи първата фаза на войната.
Мозес Баямула, президентът на Талисман, се срещна с управниците на планетите от Федерацията на канфоритите, в която влизаха тридесет и осем различни раси, и поиска да го подкрепят във войната срещу Гама Лабу. Федерацията проведе съвещание при затворени врати и няколко часа по-късно излезе със становище, в което се заклеймяваха действията на Лабу, обаче не се предлагаше някаква реална помощ на Талисман.
Тогава Баямула се свърза с Републиката, като се надяваше да издейства оръжие или пари за въоръжение, но получи горе-долу същите уверения, че може да разчита на морална подкрепа.
Лабу от своя страна сменяше вероизповеданията си веднъж на всеки кръгъл час, разчитайки на помощ срещу декларациите си за вярност към чужди богове. Ала старият номер и този път не мина. Само след няколко дни той трябваше да признае факта, че почти всички раси в галактиката открито осъждат агресивните му действия.
За да спаси авторитета си, Лабу предложи начин за бързо решаване на конфликта: вместо да се впускат в нови кръвопролития на бойното поле, двамата с Баямула — вожда на една раса, чието тегло и в зряла възраст достигаше не повече от четиридесет килограма — да се срещнат на боксовия ринг и спечелилият двубоя да бъде провъзгласен за победител във войната.
В отговор Баямула предприе масирано нападение над Фалигор. Беше му ясно, че флотът му не е в състояние да проведе достатъчно интензивна бомбардировка, за да реши бързо и лесно изхода на войната, затова той предпочете да го използва за превозване на десетки хиляди войници, които стовари в западната пустиня. Частите му оградиха района. На всеки три дни пристигаха нови подкрепления, докато се събра внушителна армия. Тя тръгна на изток към Рем. Зле обучените сили на Лабу на няколко пъти се опитаха да я спрат, но биваха разгромявани много бързо. Още по-чести бяха случаите, когато язоните просто захвърляха оръжието и се спасяваха с бягство от настъпващата армия на Талисман.
Едно след друго селата посрещаха завоевателите и ги приветстваха като освободители, предлагаха им храна, окуражаваха ги и им благодаряха. Когато до Ромул и Рем им оставаха две седмици път, към тях вече се бяха присъединили трийсетина хиляди язони, някои въоръжени само с лъкове и стрели.
Лабу скоро осъзна, че армията му не е в състояние да спре неприятеля, и стигна до нечуваната идея да бомбардира всички села на язоните между настъпващата войска и Рем с надеждата, че нашествениците ще останат без храна, преди да се доберат до него. Резултатът беше осемдесет хиляди невинни жертви от язоните и един враг, убеден повече отвсякога, че правдата е на негова страна, а унищожението на Лабу е едва ли не негов свещен дълг.
Когато неприятелската армия се разположи на лагер на четиридесет мили от Рем, Лабу заповяда да подпалят сградите на Хазната и на Монетния двор, за да няма какво да грабят завоевателите (макар парите на Фалигор да не струваха нищо). Под прикритието на нощта потегли към частния си кораб, придружен от Джордж Уидърспун и три от жените си. Щом се добра до него, той увери по радиото армията си, че скоро лично ще поведе контраатаката, нареди на офицерите си да разстрелват дезертьорите и като последен президентски акт извади малък пистолет, с който застреля от упор Уидърспун между очите.
Призори Лабу вече беше преполовил пътя до далечния Домар, след като за втори път беше приел древната религия ранши.
19
Пътят към Рем беше застлан с цветя и трупове.
Армията на Талисман стигна града по пладне, посрещната с буен възторг от жителите му, които преди пет часа бяха наблюдавали разгрома на собствените си войски. Сраженията продължиха още три седмици и най-сетне талисманските генерали решиха, че оцелелите части на Лабу, които още не са пленени и не са се предали, не представляват сериозна заплаха.
Журналистите от цялата галактика получиха достъп до планетата и най-сетне се разбра цялата истина за деянията на Лабу. Бяха открити около пет хиляди масови гроба и никой не се съмняваше, че ще открият поне още толкова. Седеметажното Научно управление към правителството беше разрушено, след като се установи, че наистина е било замък на ужасите, както местните подозираха. В мазето на президентската резиденция бяха открити повече от петдесет обезобразени трупа на язони. А апартаментите на Лабу бяха претъпкани с детски играчки и шарени книжки, доставяни му от Републиката в продължение на години.
Когато най-сетне редът беше възстановен, на Фалигор пристигна самият Мозес Баямула, придружен от Уилиам Бариоки. Президентът на Талисман заяви пред събраното в Рем стохилядно множество, че не е завоевател и не желае да се меси в управлението на друга планета освен своята и че войските му ще се изтеглят веднага щом новото правителство поеме юздите на властта. Той завърши изявлението си с думите, че единственият му официален акт е връщането на законно избрания президент на Фалигор Уилиям Бариоки, намерил убежище при него по време на управлението на Лабу.
Баямула се отдръпна и направи място на Бариоки, който сега изглеждаше доста по-стар и по-слаб, отколкото преди изгнанието си. Бившият президент се изправи пред микрофоните.
— Царството на терора свърши! — извика той към възторжената тълпа. — Гама Лабу е разгромен и дългият кошмар на Фалигор си отиде, за да не се върне никога повече.
Виковете и ръкоплясканията бяха толкова оглушителни, че Бариоки трябваше да чака цели пет минути, преди да заговори отново.
— Никога повече язон няма да се изправи срещу свой брат. Никога вече угнетените граждани няма да се свиват от страх пред властниците, избрани да им служат. Никога вече децата на язоните няма да растат сред писъците на умиращите и зловонието на смъртта. Нов ден изгря над Фалигор! — Той махна с ръка към един офицер, застанал мирно недалеч, после посочи статуята на Конрад Бланд, извисяваща се над централния площад. — Офицер! Погрижете се тази статуя да бъде махната оттук до залез слънце. — Последваха нови възгласи и ръкопляскания. — Искам всеки парк, всяко езеро, всяка река и всяка улица, наречени на Гама Лабу, да си върнат старите имена.
— Какъв е срокът, сър? — попита офицерът.
