цялата планета.
Артър Картрайт беше сред тълпата, дошла да чуе речта на Душу. И макар че все още се надяваше на най-доброто и учтиво ръкопляскаше на най-силните моменти в речта, този път реши да не участва в бурното ликуване, с което се посрещаха тези декларации.
IV
Прах
ИНТЕРЛЮДИЯ
Качваш се по обгорените стъпала на Парламента и най-горе спираш, обръщаш се и се вглеждаш в широкия площад, сега постлан с трупове. Някога оттук се е взирал Гама Лабу, после Уилиам Бариоки и Сибо Душу. Какво ли са виждали? Дали ликуващи лица и светло бъдеще, което някак се е объркало, или само златисто стадо, готово за заколение?
Този път няма възторжени тълпи, няма изпълнено с надежда множество, няма чиновници, готови да скрепят с печат всичко, което новият властник пожелае. Има само мъртви и умиращи. И гладни птици, виещи се над тях така, както някога са кръжали над плячката в ловните резервати.
Чуваш шум зад гърба си, обръщаш се и виждаш възрастен язон да се тътри към тебе. Дрехите му са подгизнали от кръв. Приближаваш се до него, подхващаш го в мига, в който пада в несвяст, и го полагаш внимателно на мраморния под.
Той отваря уста и изхриптява някаква дума. Не разбираш диалекта му, но знаеш, че иска вода, отваряш манерката си и я поднасяш към устните му. Язонът отпива две глътки, отпуска се на пода и те поглежда с благодарност.
— Говориш ли земния език? — питаш го. — Има ли други като тебе вътре?
Но той вече е изпаднал в безсъзнание и ти влизаш в сградата. Стъпките ти кънтят в застиналия, мъртъв въздух. И докато вървиш, продължаваш да се питаш какво те засяга всичко това. Световете си имат свои традиции — за едни те са свързани с индустрията, за други със земеделието или изкуствата. За Фалигор традиция е геноцидът.
Не си претърсил и половината сграда, когато чуваш да те викат по име и с благодарност се връщаш навън, на слънчевата светлина. Отрядът ти е открил още петима оцелели, всичките деца, и ти се спускаш по стълбите и се приготвяш за работа, питайки се отново дали не ги спасяваш, за да попаднат в лапите на следващия маниак…
25
Сибо Душу не наруши обещанията си, дори ги напомняше всеки ден. Той просто намери за нужно да отложи изпълнението им за известно време, докато възстанови реда. И понеже армията беше под негово командване, възстановяването на реда не го издигна твърде в очите на гражданите.
Той въведе полицейски час във всички градове, които се намираха под негов контрол, и нареди на войниците си да застрелват на място всеки нарушител. За лош късмет публичният му престиж пострада чувствително, когато се оказа, че първите четирима застреляни са били шофьорите на линейка, докторът и пациентът, превозван по спешност в болницата в Рем след падането на мрака.
Престижът му не се подобри и след опита за убийство, извършен от член на племето тоси. Преди още някой да е изпитал съчувствие или гняв по този повод, отмъщението му застигна над двеста хиляди тоси, които се простиха с живота си.
И тъй като парите на Фалигор все още нямаха стойност, Душу прибави към съществуващите вече данъци още един, който стъписваше с новаторството си. Войниците му трябваше методично да претърсят всяка къща и колиба за предмети, които биха могли да се продадат за твърда валута на малкото планети, поддържащи все още някакви търговски връзки с Фалигор. Наказанието за възпрепятстване на претърсването беше смърт, а ако някой не предоставеше достатъчно ценен предмет, чакаше го смърт или затвор — в зависимост от настроението на войниците. Това тутакси намали безработицата в градовете наполовина и откри съвършено ново поле за изява — кражбата. Язоните обираха съседите си, магазините, та дори и музеите, за да има какво да дадат на войниците, когато стигнат до домовете им.
В това време Душу продължи да призовава Кракана да предаде оръжията си и да седне с него на масата за преговори. Кракана отговори, че всеки войник или чиновник на правителствена служба, осмелил се да се отдалечи на повече от тридесет мили западно от Рем, ще бъде застрелян без предупреждение. Душу не беше кой знае какъв пълководец, но знаеше повече за военната тактика от Бариоки и разбираше, че не може да измъкне добре окопаната партизанска армия от задънените гори. Затова се задоволи само със заплахи и увещания Кракана да се включи в съставянето на новото правителство.
И тъй като партизанският водач ставаше все по-дързък, а набезите му — все по-успешни, Душу беше изцяло обладан от натрапчивия стремеж час по-скоро да се справи с него. Всички знаеха, че армията му нараства с часове, но никой не беше наясно колко е голяма, с какво е въоръжена и дори какви са целите на водача й. Новият президент занемари всички останали проблеми, колкото и неотложни да бяха, и се съсредоточи върху задачата да измъкне Кракана от убежището му. Цели градове оставаха без вода и електричество, пътищата се рушаха, дори и реколтата, събрана благодарение на новия данък, залежаваше в складовете, вместо да се продаде за валута.
Седмиците минаваха, а Душу още не беше успял да се добере до някакви сведения за силата или местонахождението на Кракана, затова реши, че се готви масирано настъпление, и изтегли армията си да защитава Ромул и Рем. Всички подкрепящи го селища трябваше да се защитават сами — докато не узнаеше нещо за числеността на силите, срещу които трябваше да се изправи, не би могъл да им отдели и един- единствен войник.
От Кракана нямаше ни вест, ни кост в продължение на седмица, после измина още една без никакви сведения, изниза се и месецът, а напрежението в Ромул и Рем нарастваше не с дни, а с часове. Изнервените войници се изпозастрелваха един друг нощно време, поддръжниците на Душу се заключваха в домовете си, а самият президент не мърдаше и крачка без подбраната си охрана от четиридесет язони.
И тогава Кракана най-сетне наруши мълчанието… но не за да се свърже със Сибо Душу.
26
Скъпа Сюзън,
Трябва да се направи нещо! Управлението на Душу обещава да бъде по-кърваво и от онова на предишните двама, колкото и да е трудно да повярваш в подобно твърдение. Той е ученик на Гама Лабу и е узурпирал властта над една планета, така разграбена и обезкръвена от предшествениците му, че почти няма кой да му се противопостави. Язоните са толкова сломени физически и душевно, че съпротивата им е само символична.
За Фалигор има само една надежда. Трудно ми е дори да го произнеса, защото твърде дълго съм демонстрирал неприязън към Кракана, но той все още е в горите и се носят слухове, че армията му расте не с дни, а с часове.
Споменавам за това само защото получих едно доста любопитно писмо, в което той уж ме кани да се срещна с него. Не съм сигурен в автентичността му, пък и не си представям за какво съм му притрябвал, но се налага да се направи нещо, затова се съгласих.
Пратеникът му трябва да се появи всеки момент. Не знам как ще се промъкнем през постовете на Душу до лагера на Кракана, но предполагам, че щом може да се стигне до моята къща, обратният път също няма да е невъзможен.
Имам сериозни съмнения за тази среща, но в противен случай ми остава само да седя със скръстени ръце, а аз и така го правя от доста години вече. Не мога да стоя настрана и да гледам спокойно как ограбват и опустошават тази планета за трети път.
Ако не ти се обадя повече, ще знаеш, че за пореден път съм сбъркал, но поне съм се опитал да помогна с нещо на този прекрасен някога свят, който все още обичам.
