Отначало наричаха болестта „изсмукващия мор“, но после, след като лекарите успяха да я разгадаят, тя получи официалното си име, изразяващо напълно същността й: субклинично прогресивно разстройство на обменните процеси, или СПРОП. Но колкото и да бяха наясно с протичането и последствията й, така и не откриха причинителя.
Една християнска секта обяви, че това е Божие наказание, че язоните са грешна и порочна раса, ала новопокръстените не бяха кой знае колко — повечето язони, независимо дали се чувстваха грешници или праведници, смятаха, че вече са понесли достатъчно страдания, за да изкупят и най-страшните им грехове.
Бариоки беше отминавал болестта с мълчание, но по времето, когато Душу взе властта, епидемията достигна такива мащаби, че не можеше повече да бъде пренебрегвана. И тъй като той беше не само президент, но и главнокомандващ на армията, при това на воюваща армия, единствената му грижа бе да открие причинителя на болестта и да я посее сред последователите на Кракана. Но тъй като медицинската наука все още не беше изолирала вируса, от опитите му нищо не излезе.
Не след дълго различни медицински организации научиха за съществуването на СПРОП и поискаха разрешение да кацнат на Фалигор и да лекуват жертвите. Душу се опита да се възползва от положението и обясни, че не може да гарантира безопасността им при съществуващите условия, но ако Джеймс Кракана и последователите му сложат оръжие и се предадат, той с благодарност ще посрещне всяка хуманитарна помощ, която му се предложи.
Отговорът на Кракана не изненада никого. Той вдигна във въздуха два склада с боеприпаси и един предавател за подпространствена връзка и с това сложи край, поне временно, на опитите на благотворителните организации да помогнат на жертвите на СПРОП.
Едва когато двама от синовете на Душу заболяха от страшната болест, той изпрати на Кракана тайно предложение за временно примирие, за да могат благотворителните и медицинските организации да стъпят на планетата и да започнат лечението на заболелите. Кракана отговори, че ако армията на Душу сложи оръжие, а самият генерал му предаде властта над Ромул и Рем, той с удоволствие ще допусне медицинските работници на планетата, но за примирие и дума не може да става. След всички престъпления и кръвопролития той не би се съгласил на по-малко от пълна капитулация.
Така стояха нещата пет седмици след завръщането на Артър Картрайт от главната квартира на Кракана.
30
Същинската битка беше кратка, но кръвопролитна.
Кракана започна нападението призори, като не атакува Рем, който беше по-близо до позициите му, а не толкова добре укрепения Ромул. Към края на деня вече беше ясно, че падането на града е неизбежно, но трябваше да мине седмица в ръкопашни боеве за всяка къща, преди Ромул да се предаде окончателно и армията на Кракана да потегли към Рем.
Картрайт беше предал съобщението на Републиката и тя изпрати огромен контингент от медицински работници в системата на Фалигор, но ги държеше в орбита дори и след падането на Ромул. Нямаше никакво намерение да рискува дори един-единствен човешки живот на тази побъркана, кръвожадна планета. Затова не им позволи да кацнат, докато Картрайт не гарантира, че правителството на Душу е паднало, а улиците на Ромул и Рем са безопасни.
Нападението над Рем беше още по-ожесточено. Децата воюваха без страх и милост, а бойните им викове се носеха като жален женски вой сред грохота на битката. След четиричасови боеве Душу разбра, че армията му ще загуби, и тихо се измъкна от града по предварително подготвен канал, придружен само от най-доверените си помощници и шепа телохранители.
Както и в битката за Ромул, дори след падането на града войниците на Кракана трябваше да водят ръкопашен бой за всяка къща още три дни. Когато най-сетне стана ясно, че бунтовниците са си осигурили победата, Републиката разреши на медицинските си екипи да кацнат. Те обаче разбраха, че ще са прекалено заети с пострадалите на бойното поле, за да обърнат внимание на жертвите на СПРОП.
31
Скъпа мис Бедоус,
Със съжаление ви съобщавам за смъртта на Артър Картрайт. Той ни оказа неоценима помощ в опитите ни да освободим Фалигор от игото на един тиранин и изцяло се отдаде на делото, служейки му до самия си край.
Картрайт беше застрелян от снайперист, когато придружаваше един от медицинските екипи на Републиката по улиците на Рем, изпълняващ хуманната мисия да помогне на ранените и от двете страни.
Както знаете, той няма семейство и е завещал цялото си имущество на вас. Ще задържим вещите му, докато стане възможно да си ги получите или да се разпоредите да ви ги изпратим.
V
Въглен
ИНТЕРЛЮДИЯ
Продължаваш да се бориш за живота на язонските деца, четири си стабилизирал и си изгубил едно — доста добро постижение, като се знае в какъв вид ги докараха. После излизаш, смазан от смъртта и разрушението наоколо. Ти си лекар, прекарал си целия си живот сред болни и ранени, но никога по-рано не си се сблъсквал с такива тълпи нуждаещи се от помощ.
Твърдо решен да се измъкнеш от тази касапница поне за няколко минути, ти се запътваш към южния край на града, но когато наближаваш саваната, ширнала се досами крайните къщи, виждаш огромна земекопна машина да разравя гроб, в който са зарити може би петстотин разложени трупа. Питаш се кой ли от тримата президенти носи отговорността за това, после свиваш рамене. Какво значение има?
Разбираш, че няма къде да избягаш от умиращите и мъртъвците, и поемаш към центъра на града — да видиш дали не можеш да помогнеш с още нещо. И стигаш до някаква клиника. Сградата е малка и ти влизаш, питайки се дали някой ранен не е намерил убежище в нея.
Сградата е празна. Разхвърляните из операционната инструменти са примитивни според твоите представи, няма почти никакви лекарства и материали. Реанимацията е в същото плачевно състояние — за легло служи преобърната кухненска маса.
Покривът е хлътнал, всичко наоколо е посипано с прах. Вслушваш се и долавяш далечния пукот на пушките, бръмченето на лазерните оръжия, тихото мъркане на звуковите пистолети, идващи от различни посоки.
И за кой ли път отново промърморваш на глас: „Как се стигна дотук?“
Тогава се сепваш, защото прозвучава отговор на силно завален земен език.
