С обич — Артър.
27
Картрайт и водачът му трябваше да се промъкват два дни между постовете на Душу и през гъсталаците, покриващи подножието на Небесните хълмове. Артър не видя нито един войник, макар да беше сигурен, че стотици очи ги следят, докато навлизаха все по-дълбоко в горските дебри.
Нататък вече нямаше път. Двамата слязоха от колата и я изоставиха. Водачът беше сигурен, че не се налага да я заключват или да я крият, и Картрайт повече не отвори дума за това.
Няколко мили извървяха по неравна кална пътека. Картрайт спираше да почива на всеки половин час.
— Да не ви е зле? — попита водачът след четвъртата почивка.
— Не. — Картрайт се облегна на един широк дънер, като едва си поемаше дъх. — Току-що осъзнах, че вече не съм млад и съм изгубил формата си от едно време.
Водачът нагоди темпото си към неговото и по обяд стигнаха до лагера, разположен насред широка просека. Той се състоеше от петнайсетина палатки, едната от тях огромна — явно това беше шатрата на Кракана. Множество язони, повечето юноши, се занимаваха с привичните си работи — смазваха оръжието си, събираха дърва за огъня, почистваха лагера.
Две въоръжени момчета клечаха и играеха на някаква игра с пръчици и камъчета. Когато забелязаха Картрайт, тутакси скочиха и отдадоха чест. Картрайт им се усмихна, но те продължиха да стоят неподвижно като вдървени и той се досети, че сигурно чакат да отвърне на поздрава им. Вдигна ръка и едва тогава едното му се усмихна, след което двамата с другаря му възобновиха заниманието си.
Въведоха го в голяма палатка и той се озова лице в лице с дребен жилест язон на средна възраст, който се изправи да го посрещне.
— Аз съм Джеймс Кракана — изрече язонът и протегна ръка. — Радвам се, че се решихте да дойдете, господин Картрайт.
— Ще бъда прям, господин Кракана — Картрайт пое ръката му. — Не одобрявам много от вашите действия. Но вие се опълчихте срещу Сибо Душу и дори само по тази причина би било престъпна безотговорност от моя страна, ако поне не ви изслушам.
— Достойна за уважение прямота.
— Доколкото си спомням, двамата с вас никога не сме се срещали — продължи Картрайт. — Мога ли да ви запитам защо се спряхте тъкмо на мен?
— Не сме се срещали на равни начала — отвърна Кракана, — но аз съм ви виждал неведнъж. Вие изиграхте важна роля в историята на Фалигор, господин Картрайт, а сега сте един от малкото хора, останали на планетата… Най-новите събития в историята ни са повече ваше дело, отколкото на когото и да било другиго, и си мисля, че може би ще поискате да помогнете за уреждането на проблемите ни.
— Чакайте малко… — започна разгорещено Картрайт.
— Не ви упреквам — прекъсна го Кракана. — Нямам намерение да виня никого. И не поставям под съмнение любовта ви към Фалигор. Само ви напомням, че преди да започнете опитите си да ни превърнете в Утопия — такава, каквато вие я виждате, тук нямаше кланета, нямаше геноцид, нямаше Гама Лабу, Бариоки и Сибо Душу.
— Никога съзнателно не бихме допуснали те да злоупотребят с властта си.
— Знам. И все пак злоупотребиха. Тримата изтребиха близо една трета от населението на планетата. Разрушиха икономиката, унищожиха структурата на нашето общество и отблъснаха онези светове, които можеха да бъдат наши приятели. Ето затова продължавам войната.
— С деца — подметна Картрайт неодобрително.
— Огледайте се около себе си, господин Картрайт. Остана ли някой освен децата?
Картрайт въздъхна дълбоко и се замисли върху думите му.
— Май имате право, господин Кракана — призна най-сетне той.
— Седнете, ако обичате, господин Картрайт. — Кракана придърпа един стол за себе си и посочи втория на госта, който се отпусна с облекчение. — Не ви поканих, за да доказвам правотата си, а да ви помоля за помощ. Горе-долу след месец ще предприема нападение срещу Душу. Изчаквах удобен случай да се убедя, че нито един тиранин не е останал в сянка. Доколкото ми е известно, Душу е последният, затова ще изляза насреща му. Ние ще спечелим, господин Картрайт, но с огромни загуби и от двете страни.
— Как мога да бъда сигурен, че след като спечелите, и вие няма да се превърнете в същия тиранин? — попита Картрайт, приемайки с благодарност високата чаша с вода от влезлия адютант.
— Няма никаква гаранция — отвърна Кракана. — Но можете да разгледате безпрепятствено лагера ми и аз ще се погрижа да ви бъде осигурен достъп до всеки район, контролиран от мен. Можете да питате всекиго, когото срещнете — войник, селянин, скитник, все едно. Освен това ще наредя на онези, които ви придружават, да ви оставят да задавате въпросите си насаме. Искам, преди да си тръгнете, да се уверите, че всичко, което ви казвам, е истина.
— Това ми се вижда справедливо.
— За мен е много важно да съм честен с вас, господин Картрайт, защото искам да ви накарам да направите нещо, което досега не сте правил — да изберете между две враждуващи страни и да подкрепите едната.
— Ще подкрепя онова, което е най-добро за Фалигор — отвърна Картрайт.
— Това са празни думи. Време е да се разделите с ролята си на пасивен наблюдател и да се присъедините към силите на Доброто срещу армията на Злото. Толкова е просто.
— Няма прости неща — възрази Картрайт.
— Не, точно това е едно от тях — настоя Кракана. Той замълча за момент, сякаш се опитваше да подреди мислите си, и продължи: — Искам да знаете, че нито един мой войник не е получил заплата и един-единствен кредит, но досега за повече от четири години нямаме случай на дезертьорство.
— От какво живеете тогава?
— От същото, от което живеехме и преди идването ви на Фалигор — от земята.
— Колко е голяма армията ви?
— Достатъчно голяма, за да изпълни предстоящата задача. Искам също да обърнете внимание и на обстоятелството, че никога не сме убивали къртици или хора, а от язоните жертва са ставали само онези, които носят униформите на Бариоки и Душу. Няма да убием и самия Душу, когато превземем Рем.
— Как бих могъл да съм сигурен в думите ви? Вашите войници без съмнение ще потвърдят всичко казано от вас.
— Попитайте първия срещнат селянин. Предложете на войниците ми пари, за да опровергаят казаното от мен. Вие сте интелигентно същество, господин Картрайт, и ще съумеете да прецените дали говоря истината.
— Добре — съгласи се Картрайт. — Да допуснем за момент, че всичко казано от вас е истина. Какво общо има то с мен? Все още не ми е ясно защо пожелахте да ме видите.
— Наблюдавам ви от години и стигнах до убеждението, че сте честен човек. Не сте практичен, нито реалист, но сте почтен, а това е от голямо значение за моите цели. — Той отново млъкна, а през това време Картрайт се чудеше дали току-що чутото е комплимент или, напротив, оскърбление. — Малкото лекари, които Лабу и Бариоки не успяха да избият, работят в градовете. Армията ни е напълно лишена от медицинска помощ. Лекарствата, с които разполагаме — става дума за откраднатите от нас, са оскъдни, а подозирам, че когато Душу се увери в поражението си, ще унищожи запасите, преди войските ми да завземат Ромул и Рем. Той е струпал всичките си сили около тези два града и битката обещава да бъде най-голямото кръвопролитие, което планетата някога е виждала. Множество ранени и от двете страни ще имат нужда от квалифицирана медицинска помощ и именно тук можете да помогнете.
— Как?
— Искам вие да бъдете наш представител пред Републиката и да издействате изпращането на медицински екипи и лекарства след последната атака. Присъствието им тук би могло да спаси живота на хиляди язони… и от двата лагера.
