Можете ли да им измъкнете костния мозък?
Грюнинг се опита да му обясни някои елементарни положения от икономиката, но кралят не желаеше да приеме нищо от чутото.
— Не става, човеко Грюнинг — заяви той накрая. — Ако отида при фани или при рако, та дори и при собствените си хора с тези парченца хартия и поискам срещу тях техните дълговрати, те ще ме помислят за луд.
— Тогава как искаш да ти се плати? — попита Грюнинг.
— Ще реша, когато му дойде времето. — Джаланопи стана, извисявайки се над останалите. — Сега те каня да обядваш заедно с мене, а после ще се върнеш в своята Република и ще ми изпратиш експедицията заедно с оръжието.
Обядът беше истински провал — нещо, което и Макфарли, и Джаланопи знаеха предварително, но кралят на тулабетите твърде много се наслаждаваше на затруднението на госта си, за да съкрати церемонията. Когато хората най-сетне се качиха на кораба си и по-късно излязоха от орбита, Макфарли отново отиде при Джаланопи.
— Мислех, че Паратока все е понаучил нещичко за паричната икономика по време на престоя си в Републиката.
— Научил е.
— Тогава двамата с него може би ще успеем да ти обясним някои неща.
— За какво трябва да си правиш този труд? Вече разбрах каквото трябваше.
— В такъв случай…
— Ако ми дадат кредити, човеко Андрю — започна Джаланопи, сякаш обясняваше на малко дете, — те никога няма да ми позволят да ги похарча за оръжие. Кредитите ще останат тук, докато хартията изгние. Ето защо ще се правя на глупак, докато не решат, че единственото заплащане, което бих приел за нашите метали, е оръжието.
— И срещу кого смяташ да използваш всичкото това оръжие? — поинтересува се Макфарли.
— На първо време срещу фаните и рако. После срещу другите племена. И в крайна сметка срещу хората, които идват в моя свят, ако се окажат твърде досадни.
— Това ще бъде грешка.
— Аз нямам нищо против твоята раса, човеко Андрю — заяви Джаланопи. — Всъщност ние с вас доста си приличаме. Знам как работят вашите мозъци, познавам и подбудите ви. Но между нас има и някои разлики.
— И какви са те? — попита Макфарли.
— Хората жадуват за пари и за власт. Аз нямам нужда от пари и се стремя само към власт. Ако мога да ги използвам, за да си осигуря власт над Каримон, те могат да ме използват, за да се сдобият с пари.
— Ами тяхната жажда за власт?
Устните на Джаланопи се разтеглиха с леко съскане.
— Да я упражняват там, където не ги разбират така добре, както ги разбирам аз. Ние ще бъдем партньори, хората и моето племе… но аз ще бъда водещият партньор.
Макфарли се усмихна мрачно.
— Желая ти късмет, Джаланопи.
— Ти си мислиш, че ще ме надхитрят, така ли?
— Убеден съм.
— Добре е, че ме предупреждаваш.
— Не съм те предупредил, Джаланопи, защото нямам никаква представа как ще го направят. Просто отговорих на въпроса ти.
— А това не е ли нелоялно към твоята раса? — попита Джаланопи, който винаги се опитваше да научи нещо повече за противника си.
— Към расата ми може би. Но не и към моя Бог. Той ни учи да обичаме ближния си.
— Като предавате своите?
— Никого не съм предал, Джаланопи. В крайна сметка каквото и да кажа, то няма да промени нищо и за двете страни. Тази игра е играна хиляди пъти и на хиляди планети. Много от тях са имали владетели, които са мислели, че могат да накарат човешкия род да играе по тяхната свирка, но почти всички сега са членове на Републиката.
— Почти всички! — повтори Джаланопи. — Но някои не са. Така ще бъде и с нас.
— Аз не бих разчитал на това, приятелю. Днес ти печелиш. На твое място щях да се наслаждавам на победата си, защото твоите победи над хората ще бъдат малко и твърде редки.
Джаланопи се замисли.
— Какво ще направят нататък? — попита той.
— Нататък ли? Ще докарат тук своите изследователи, за да се уверят, че вашият свят си струва труда.
— И ако наистина си струва? Тогава какво?
— Не знам — въздъхна Макфарли. — Хората са много изобретателни.
Бяха нужни четири месеца, за да се прояви човешката изобретателност. Веднага щом установиха, че хълмовете на тулабетите са пълни със злато, платина, сребро, мед и радиоактивни метали, хората изтеглиха експедицията си оттам.
После започнаха да пристигат тревожни вести. Едно тулабетско село беше изклано от рако на северната граница. Групата воини, пратени да разследват кървавата баня, изчезна безследно. Мъжете от три големи села на североизток бяха избити от фаните, а повече от триста жени бяха отвлечени. Малки племена, които никога не бяха причинявали неприятности на тулабетите, сега внезапно ги нападаха, при това успешно.
Най-накрая до Джаланопи, който седеше, потънал в мрачен размисъл, под своето дърво, стигна слухът, че фаните, рако и останалите притежават човешко оръжие, и то в далеч по-големи количества от тулабетите.
Джаланопи прие предизвикателството, вдигна армията си на крак и тръгна на война срещу врага. Единствено благодарение на неговите изключителни качества на пълководец той се върна победител — твърде скъпа победа, като се имат предвид загубите на жива сила и оръжие. Две седмици по-късно той предприе нови бойни действия, за да открие, че врагът му е екипиран наново. Джаланопи се оттегли във вътрешността на кралството си, за да обмисли по-нататъшната си стратегия.
Два дни и две нощи той седя самотен под дървото си, потънал в размисъл, накрая повика Макфарли.
— Ти беше прав, човеко Андрю — призна той с горчивина. — Хората са по-изобретателни, отколкото предполагах.
— Съжалявам, Джаланопи — изрече Макфарли искрено.
— Твърде късно е за съжаления… и твърде рано. Трябва да се свържа с твоята Република и да сключа колкото е възможно по-добра сделка.
— Радиостанцията ми е на твое разположение.
— Кажи им, че ми трябва още оръжие и че съм склонен да им отстъпя правото да добиват метали от моите хълмове, стига те да спрат въоръжаването на враговете ми.
— Ще го направя веднага — увери го Макфарли, отправяйки се бързо към църквата.
След двадесетина минути той се върна.
— Е? — посрещна го Джаланопи.
— Може да се каже, че молбата ти не ги изненада — кисело отвърна Макфарли.
— И какъв е отговорът?
— Те са отстъпили правата върху добива на полезни изкопаеми на компанията „Спирал Арм Дивелъпмънт“, която се ръководи от Вайълит Гарднър. Чувал ли си някога за нея?
— Не. Това жена ли е? — в гласа на Джаланопи прозвуча нескрито презрение.
— Предполагам.
— И за какво ми е притрябвала някаква си жена?
— За парите мъже и жени няма. Доколкото разбирам, Вайълит Гарднър е готова да подпише договор с тебе, който ще є осигури правото върху рудодобива, а тя от своя страна ще ти гарантира господство над
