Грюнинг и другият цивилен се бяха извърнали, докато военните наблюдаваха сцената без някакви видими признаци на вълнение.
— Имаме ли да обсъждаме още нещо? — попита Джаланопи след кратка пауза.
— Да — Грюнинг с усилие отмести поглед от трупа. — Ние ви дадохме оръжието си и приятелството си. Ние спазихме обещанията си пред вас. Ние доказахме, че сме ви приятели. Защо отново откривате достъпа до вашата планета пред канфоритите, за които знаете, че са наши врагове?
— Дадох на вашата раса възможността да проучи нашите хълмове и да вземе различни проби за металите в тях. Когато не получихме отговор, аз естествено прецених, че тези неща не представляват интерес за вас. Ние сме беден народ и щом не можем да продадем на вас нашите метали, ще трябва да им търсим друг купувач.
— Значи в момента канфоритите правят проучвания на вашите хълмове? — изненада се Грюнинг.
— Канфоритите са в хълмовете. Нямам представа какво правят там.
— Ние също бихме искали да ги проучим.
— Тогава защо не ми отговорихте, когато ви го предложих?
— Заради условията, които поставихте — отвърна Грюнинг. — Имате много диви животни на вашата планета, а и все още не сте победили всичките си врагове. Ще бъде безразсъдство да изпратим невъоръжена експедиция да проучва хълмовете ви.
— Всеки проблем може да се реши, стига двете страни да са доброжелателно настроени и да седнат спокойно да го обсъдят — заяви Джаланопи и единствено Макфарли забеляза в разтеглените устни и присвиването на очите му презрителна усмивка. — Ако просто бяхте изразили гласно опасенията си, щяхме да решим проблема още преди месеци. Аз ще пратя с вас в хълмовете въоръжена група от моите бойци, която да ви охранява.
— Предпочитаме нашите хора да са въоръжени със собствено оръжие.
— Това ми звучи като недоверие. Приятелите не говорят така.
— Извинете за момент, кралю Джаланопи. — Грюнинг се обърна и размени полугласно няколко изречения със спътниците си, после отново се обърна към Джаланопи. — Приемаме условията ви. Група от четиридесет изследователи ще кацне тук вдругиден и вие ще имате грижата за тяхната охрана.
— Поемам тази отговорност — величествено изрече Джаланопи.
— А канфоритите?
— Скоро ще си заминат.
— Колко скоро?
— Когато намеря за нужно да ги отпратя.
— Те са двулична раса, кралю Джаланопи. Ако бях на ваше място, щях да ги държа под постоянно наблюдение.
— Благодаря за съвета.
Настъпи кратка пауза.
— Може би — продължи Джаланопи — няма да е лошо вашите изследователи да вземат със себе си още хиляда бройки от онези оръжия, за да можем по-добре да ги пазим от канфоритите.
— Напълно сме убедени в способността ви да ни предпазите с оръжието, което имате.
— Аз обаче не съм. Нужни са ми още хиляда бройки, за да мога да гарантирам безопасността на вашата експедиция.
— Макфарли! — избухна Грюнинг, обръщайки се към преводача. — Това е изнудване! Кажете му го!
— Може би това не е най-умното, сър — предупреди го Макфарли.
— Няма да позволим някакъв дивак да ни направи за посмешище! — продължи Грюнинг. — Ние играхме по правилата, изпълнихме нашата част от сделката, а сега той се опитва да ни върти на пръста си! Ако си отидем у дома с празни ръце, ще се наложи да се върнем със сила!
— Няма да си заминете с празни ръце — увери го Макфарли.
— Какво искате да кажете?
— Заобиколени сте от над хиляда негови воини, въоръжени с оръжията на Републиката. Ако не отстъпите пред неговите искания, никога няма да стигнете до кораба.
Грюнинг изведнъж си даде сметка за положението. Някаква самотна авиана изпищя високо в клоните, докато дипломатът обхождаше с поглед змийските лица пред себе си.
— Той не може сериозно да разчита, че ще се измъкне от положението, като ни убие! — произнесе най-сетне човекът.
— През тази година, която прекарах тук, аз го опознах доста добре — отговори Макфарли. — Според мене той е убеден, че може да ви убие. Ще убие и мене и ще стовари вината върху канфоритите. И в крайна сметка Републиката ще му даде още оръжие, за да се брани от тях, а може и сама да започне война с Канфор.
— И ще го направят, Бога ми! — промърмори Грюнинг замислено. — Копелето е доста умно за мислеща змия, която се мотае полугола.
— Не правете грешката да го подценявате, сър — предупреди го Макфарли.
— Този нещастник, когото уби, не беше Паратока, нали?
— Нямам право да ви отговоря, сър.
— Значи той говори нашия език?
— Не, сър, но други го говорят.
Грюнинг обходи с поглед множеството на тулабетите, като напразно се опитваше да открие онзи, който говореше неговия език.
— Кажете ми, Макфарли, вие на чия страна сте?
— На страната на мира, сър. Но ако ми се наложи да избирам, обикновено заставам на страната на по- слабия.
— Добре! — въздъхна Грюнинг. — Старото копеле ни хвана неподготвени. Кажете му, че сме съгласни с всичките му условия.
Макфарли изпълни нареждането.
— Доста си поговорихте двамата, човеко Андрю — отбеляза Джаланопи и устните му леко се резтеглиха. — Предполагам, че си му обяснил всички варианти.
— Липсата на варианти — поправи го Макфарли.
— Чудя се какво ли още бих могъл да поискам от него? — разсъждаваше Джаланопи.
— Ако много го притиснете, той ще си замине.
— Няма да е никак умно от негова страна.
— Е, той ще обещае всичко, което му поискаш, само че вместо обещаното ще ти прати космическия флот. На твое място щях да спра, докато все още имам преднина.
— Само че не си на мое място — отговори Джаланопи. Езикът му се стрелна и настигна някакво насекомо в полет. Той го дъвка замислено няколко мига, после вдигна поглед. — Попитай го как смята да ни плати, ако му позволим да добива метал от нашите хълмове.
— Можем да платим в републикански кредити или в която и да е от всичките хиляда двеста седемдесет и девет конвертируеми валути, които са в обръщение на различните планети в Републиката — без да се замисли, отговори Грюнинг.
— Какво е това кредит? — попита Джаланопи.
— Средство за размяна.
— Нещо като нашите дълговрати? — кралят посочи стадото добитък, което пасеше недалеч.
Грюнинг се усмихна.
— Кредитът се дава в писмена форма, като това тук. — Той извади от портфейла си някакви книжа и ги вдигна пред очите на Джаланопи.
— Това е неприемливо за нас — заяви тулабетът. — Ще са нужни милиони такива да заменят един дълговрат.
— Всъщност един дълговрат може да се купи за около двеста, ако не се лъжа — осведоми го Грюнинг.
Джаланопи поклати глава.
— Не и от тулабетите. И след като веднъж сте получили тези кредити, какво ги правите нататък?
