— Аз издадох заповед — прекъсна го Джаланопи. — Погрижи се да бъде изпълнена. И ми прати човека Андрю.
Паратока се поклони.
— Да, кралю.
— Съвещанието е приключено — обяви Джаланопи. — Вървете да си вършите работата, гледайте си земята и животните и никому нито дума.
Един по един съветниците му си тръгнаха, а след няколко минути се приближи Андрю Макфарли.
— Искал си да ме видиш? — попита човекът.
— Да, преди малко обсъждахме важни въпроси — отговори Джаланопи и стана. — Хайде да се поразходим и да поговорим, човеко Андрю.
— Нещо не е наред ли? — поинтересува се Макфарли, докато Джаланопи го водеше през пасищата, само на няколко крачки от огромните, кротки дълговрати.
— Боя се, че се налага да те помоля да напуснеш Каримон, човеко Андрю.
— Да напусна Каримон? — повтори слисаният Макфарли. — Да не би да съм те обидил с нещо, Джаланопи?
— Не — отговори кралят. — Ти беше образцов гост.
— Тогава защо?
— Тази вечер ще обявя война на фаните и на рако, нашите най-големи врагове. Знам, че ще излезем победители и в двата случая… Но ще воюваме на два фронта и врагът ще ни превъзхожда многократно по численост, така че не мога да гарантирам безопасността ти.
— Защо не ме оставиш сам да се погрижа за това? — попита Макфарли, пропъждайки ято дребни мушици от лицето си, като се стараеше да не обръща внимание на острата миризма на животински тор.
— Не искам никакъв инцидент да помрачи приятелството между нашите две раси — заяви Джаланопи. — Особено ако става въпрос за смъртта на уважаван приятел. Ще трябва да си заминеш.
— А Фуентес и останалите ловци?
— Ако успеем да ги открием, ще ги пратим и тях у дома. Местонахождението им засега не ни е известно.
— А канфоритите?
— Канфоритите ни предложиха оръжие, с което да се защитим.
— Ние можем да ви дадем далеч по-добри оръжия.
— Да, но те вече се съгласиха да го направят, и то безплатно — оръжията са дар, който трабява да скрепи нашето приятелство.
— Предупредих те да не им вярваш, Джаланопи. Те ще поискат нещо в замяна. Запомни думите ми.
— Същото ще направи и твоята Република — отговори Джаланопи, като внимателно наблюдаваше Макфарли с крайчеца на окото.
— Колко оръжия ви предложиха канфоритите?
Джаланопи се замисли за миг, преценявайки каква цифра ще прозвучи най-правдоподобно.
— Сега три хиляди, а по-късно пет — ако все още имаме нужда от тях. Както и специалисти, които да ни покажат как се действа с тях и как се поддържат в изправност.
— Оставили сте ги да купят вашия свят за някакви си три хиляди оръжия! И аз мога да ти гарантирам, че щом битката свърши, те ще престанат да функционират, а частите за тях никога няма да пристигнат.
— Ти винаги си бил честен с мене, човеко Андрю. Но те са ви кръвни врагове, както са за нас фаните и рако. Никак не съм сигурен, че в този случай може да ти се вярва.
— Ще ми позволиш ли поне да се свържа с моите хора и да видя дали не ще предложат нещо поне толкова добро, колкото и канфоритите?
— Та вашите оръжия да се развалят след войната, а твоят народ да купи Каримон на нищожна цена? — попита Джаланопи с усмивка, която Макфарли би нарекъл сардонична според стандартите на тулабетите.
— Подкрепим ли ви в тази война — отговори Макфарли, — ние ще ви дадем не само оръжие и съветници, но и писмени гаранции, зад които ще стоят цялата сила и престиж на Републиката.
— Републиката е само едно име. Ако изобщо съществува, тя е на трилиони мили оттук. Към кого да се обърнем за помощ, в случай че не спазите обещанията си?
— А ако канфоритите не спазят техните, тогава към кого ще се обърнете? — върна му го Макфарли. — Ние не сме искали от вас правото да ползваме вашите руди. Не сме искали да се присъединявате към нашата Република. Позволите ли ни да ви помогнем, това няма да ви обвърже с нищо.
— Не разбирам.
— Това е човешки израз — обясни Макфарли. — Не мога да го преведа точно. Искам просто да кажа, че ще ви помогнем по две причини: първо, защото се стремим да бъдем приятели с всички раси, и второ, защото не желаем никоя планета да падне под властта на канфоритите. Няма да претендираме за никакви компенсации.
Бяха стигнали края на пасището. Джаланопи издаде странен вибриращ звук и малка авиана, която беше кацнала на гърба на едно от тревопасните и кълвеше паразитите по кожата му, излетя и се настани върху протегнатата широка длан на тулабета.
— Виждаш ли тази авиана, човеко Андрю? — попита Джаланопи.
— Да.
— Тя дойде при мене, защото ми вярва, точно както твоята Република иска да идем при вас, защото ви вярваме. Така ли е?
— Да — съгласи се Макфарли, недоумявайки накъде бие тулабетът.
— Тази авиана е идвала при мене петстотин пъти и нито веднъж досега аз не съм излъгал доверието є. Между нас съществува някаква по-особена връзка. Тя знае, че съм далеч по-голям и силен от нея и че не е в състояние да се защити срещу мене, и въпреки това охотно каца на ръката ми.
Внезапно Джаланопи сви пръстите си. Изумената авиана издаде един-единствен ужасин писък и издъхна, а тулабетът нехайно захвърли трупа є на земята пред очите на потресения човек.
— Този петстотин и първи път късметът є изневери, нали, човеко Андрю?
— Каква беше целта на тази малка демонстрация? — попита Макфарли.
— Колко ли пъти ще трябва да се оставим в ръцете ви, преди да ни стиснете? Каква защита имаме, ако решите да нарушите обещанията си? Ние сме толкова беззащитни пред вас, както беше тази авиана пред мене… Ние обаче сме по-мъдри от авианата и можем да измислим нещо по-добро от това доброволно да кацнем на ръката на Републиката.
— Всичко, което мога да направя, е да повторя вече казаното.
— А колко струват твоите уверения? — продължи Джаланопи. — Ако утре тук дойдат милион хора и поробят народа ми, при кого да ида и да кажа: „Уговорката ни не беше такава. Поговорете с човека Андрю и той ще ви каже какво е обещал от ваше име.“ Кой ще ми повярва?
— А не важи ли същото и за канфоритите? — попита Макфарли, който трябваше да се позамисли, докато му дойде на ум някакъв приемлив отговор.
— Колко свята управлява Канфор, човеко Андрю?
— Двадесет и седем.
— А колко са световете във вашата Република?
— Тези светове са партньори по собствена воля в едно грандиозно галактическо начинание — твърдо заяви Макфарли.
— Така и трябва да бъде — съгласи се Джаланопи. — Та колко такива доброволни партньори имате?
— Четиридесет хиляди.
— Ето, виждаш ли!
— В количеството е силата, а силата е сигурност.
— Не ми е нужна сила, за да воювам срещу враговете на Републиката, защото те не са мои врагове — заяви Джаланопи. — Трябва ми само толкова сила, колкото да воювам с фаните и рако.
— Правиш сериозна грешка, Джаланопи.
— Ще я преживея някак. Искам ти да напуснеш планетата преди изгрев слънце, защото от този момент
